Решение № 260022 от 02.03.2021, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Горна Оряховица,

02.03.2021 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

КРАСИМИРА НИКОЛОВА при участието на секретаря Милена

Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 664 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове с правно основание чл.372,ал.1 във вр. чл.367 от ТЗ във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът „Делта Д.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Георги Бошнаков” № 25, представлявано от управителя Д.С.Д., чрез пълномощника си – адвокат М.П. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че дружеството-ищец няколкократно е извършило транспортна услуга със собствен транспорт за доставка на стоки на ответника „Л.

***, за което са издадени фактура № ********** от 29.10.2019г. за сумата от 419.04 лв., фактура № ********** от 01.11.2019г. за сумата от 675.12 лв., фактура № ********** от 13.12.2019г. за сумата от 675.12 лв., фактура № ********** от 18.12.2019г. за сумата от 325.92 лв., фактура № ********** от 04.11.2019г. за сумата от 395.76 лв., фактура № ********** от 04.11.2019г. за сумата от 209.52 лв., фактура № ********** от 05.11.2019г. за сумата от 395.76 лв., фактура № ********** от 06.11.2019г. за сумата от 279.36 лв., фактура № ********** от 07.11.2019г. за сумата от 279.36 лв., фактура № ********** от 08.11.2019г. за сумата от 302.64 лв. и фактура № ********** от 02.01.2020г. за сумата от 1978.80 лв., или за общата сума от 5936.40 лв. с включен ДДС. Сочи, че със заявка - договор за транспорт, ответникът му е възложил да извърши транспортната услуга, при уточнени условия и цена, като ищецът е оформил товарителница и е изпълнил възложената му услуга, стоката е била транспортирана и предадена на получателя. Счита, че издадените за всяка доставка товарителници удостоверяват доставянето на стоката до уговорената дестинация и на посоченото от възложителя лице, за което са направени надлежни отбелязвания с подписи и печати. Заявява, че във връзка с осъществените доставки са издадени горепосочените фактури, които са предадени лично от ищеца и получени от служител на ответника, заедно с придружаващите транспорта документи. Посочва, че превозвачът е извършил транспорта, стоката е доставена и приета от получателя, издадени са и придружаващите товара документи. Твърди, че издадените фактури са осчетоводени, като изпълнението на възложената заявка обуславя и плащането на възнаграждение за реализираната услуга, при възникнали превозни договорни правоотношения между страните, по силата на сключените между тях сделки - търговски договори за превоз. Заявява, че е налице договор за международен автомобилен превоз на стоки, уреден от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, съгласно чл.1 от която, доколкото мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави. Пояснява, че с подаването на заявката за международен превоз от страна на ответника и нейното приемане от страна на ищеца, е сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки с всичките последици от това, включително и задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза, при изпълнение от страна на превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия превоз. Сочи, че договорът за международен автомобилен превоз е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален договор, като постигнатото между страните съгласие е необходимо и достатъчно условие, за да се счита договорът за сключен, без да е предвидена задължителна форма за неговата валидност. Заявява, че по правило той се установява с товарителница, която обаче не е форма за действителност, тъй като тя не представлява самия договор за превоз, а само улеснява неговото доказване, необходима е преди всичко, за да внесе яснота и сигурност в превозните правоотношения, и нейната липса, нередовност или загубата й не засягат съществуването, нито действието на договора - чл. 4 от Конвенцията, както и Решение № 135 от 05.10.2011г. по т. д. № 1103/2010г. на ВКС, II т.о., ТК. Посочва, че процесните фактури фирмата е извършила частични разплащания за осъществените транспортни услуги, както следва: 419.04 лв. на 20.01.2020г., 675.12 лв. на 20.01.2020г., 582.00 лв. на 27.01.2020г., 10003.00 лв. на 04.02.2020г., 700.00 лв. на 17.02.2020г, 500.00 лв. на 19.02.2020г. и 500.00 лв. на 21.02.2020г. или общо 4379.16 лв. Към настоящия момент остават незаплатени и дължими 1557.24 лв. с включен ДДС. Сочи, че сумите следвало да бъдат изплатени по банков път по сметка на дружеството, съобразно уговореното във фактурите, с които са осчетоводени сделките. Заявява, че за обезпечаване на вземането против ответника е подал заявление за допускане на обезпечение на настоящия иск, като му е издадена Обезпечителна заповед от 13.05.2020г., въз основа на Определение № 432 от 13.05.2020г. по ч. гр. дело № 509 от 2020г. по описа на ГОРС, с която е наложена обезпечителна мярка „запор” на банковите сметки на длъжника в търговските банки. Посочва, че по повод допуснатото обезпечение е подадена молба, образувано е изпълнително дело № 259 от 2020г. на ЧСИ Дияна Колева, по което е наложен запор на банковата сметка на ответното дружество в „Уникредит Булбанк” АД, но до настоящия момент не е постъпило плащане за удовлетворяване на претенцията му. Сочи, че след издаване на обезпечителната заповед е проведен разговор с управителя на дружеството - длъжник, който заявил, че знае за съществуващите и непогасени от него задължения по повод на извършените транспортни услуги, като след проверка в счетоводството си ще се свърже с ищеца и ще погаси дължимите суми, което така и не е извършено.

Моли съда да осъди „Л. Груп” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Велико Търново, ул. „Емилиян Станев” № 10, представлявано от управителя Д.И.Л., да му заплати сума в общ размер на 1557.24 лева с ДДС, представляваща неизплатена част от възнаграждението за стойността на извършен транспорт по договори за превозна услуга, за които са съставени данъчни фактури, както следва: № ********** от 29.10.2019г. за сумата от 419.04 лв., № ********** от 01.11.2019г. за сумата от 675.12 лв. № ********** от 13.12.2019г. за сумата от 675.12.лв. № ********** от 18.12.2019г. за сумата от 325.92 лв., № ********** от 04.11.2019г. за сумата от 395.76 лв., № ********** от 04.11.2019г. за сумата от 209.52 лв., № ********** от 05.11.2019г. за сумата от 395.76 лв., № ********** от 06.11.2019г. за сумата от 279.36 лв., № ********** от 07.11.2019г. за сумата от 279.36 лв., № ********** от 08.11.2019г. за сумата от 302.64 лв. и № ********** от 02.01.2020г. за сумата от 1978.80 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и всички разноски, направени в настоящето дело. Моли съда да осъди ответника да му заплати и разноските по ч.гр.дело № 509/2020г. на ГОРС за обезпечаване на бъдещ иск, в общ размер на 140 лв., представляващи 40.00 лв. за внесена държавна такса и 100 лв. за платен адвокатски хонорар.

В съдебно заседание, ищецът „Делта Д.” ООД гр. Горна Оряховица, с ЕИК *********, чрез пълномощника си : адв. М.П. от ВТАК, поддържа предявените искове. Моли съда да се произнесе с неприсъствено решение в процесния случай, тъй като са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Моли съда да уважи изцяло предявените искове и да му присъди исковите суми, както и направените по делото разноски, вкл. разноските, сторени в производството по обезпечаване на иска, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът „Л.

Груп” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Велико Търново, ул. „Емилиян Станев” № 10, бл.10, ет.1, представлявано от управителя Д.И.Л., редовно уведомен по реда на чл.50,ал.2 и ал.4 от ГПК, не депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, въпреки че е предупреден за последиците от неподаването на такъв.

В съдебно заседание, ответникът „Л. Груп” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Велико Търново, ул. „Емилиян Станев” № 10, бл.10, ет.1, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по предявения иск.

Съдът, след като взе предвид направеното от ищеца в съдебно заседание, чрез процесуалния му представител – адвокат М.П. от ВТАК, искане по реда на чл.238,ал.1 от ГПК, и след като прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение, счита, че в случая са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от данните по делото, с разпореждането си по чл.131 ГПК от 12.06.2020г., съдът е разяснил на ответника последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото по делото съдебно заседание. Разпореждането е редовно връчено на ответника на 14.08.2020г.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Видно от данните по делото, ответникът не се представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване, като същият не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че предявеният иск се явява вероятно основателен.

Не на последно място, с изрично искане, направено от ищцовата страна в съдебно заседание, преди приключване на съдебното дирене по делото, чрез процесуалния си представител – адв. М.П. от ВТАК, същата претендира съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Искането е уважено от съда с протоколно определение от 16.02.2021г.

При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по чл.239,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на чл.239,ал.1 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Наред с това, предявените от ищеца искове с правно основание чл.372,ал.1 във вр. чл.367 от ТЗ във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, за заплащане от ответника на сума в общ размер на 1557,24 лв. /хиляда петстотин петдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/ с включен ДДС, представляваща неизплатена част от възнаграждението за стойността на извършен транспорт по договори за превозна услуга, за които са съставени данъчни фактури, както следва: № ********** от 29.10.2019г. за сумата от 419.04 лв., № ********** от 01.11.2019г. за сумата от 675.12 лв. № ********** от 13.12.2019г. за сумата от 675.12.лв. № ********** от 18.12.2019г. за сумата от 325.92 лв., № ********** от 04.11.2019г. за сумата от 395.76 лв., № ********** от 04.11.2019г. за сумата от 209.52 лв., № ********** от 05.11.2019г. за сумата от 395.76 лв., № ********** от 06.11.2019г. за сумата от 279.36 лв., № ********** от 07.11.2019г. за сумата от 279.36 лв., № ********** от 08.11.2019г. за сумата от 302.64 лв. и № ********** от 02.01.2020г. за сумата от 1978.80 лв., са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – твърдения за наличието на облигационни правоотношения между ищеца – като превозвач и ответника – като товародател, по силата на сключени между тях валидни договори за превоз, с предмет : международен автомобилен превоз на стоки, обективирани в процесните фактури; за изпълнение от страна на ищеца – превозвач на задълженията му, произтичащи от договорите за превоз на товари, да осъществи договорения с ответника-товародател международен автомобилен превоз на стоки, да достави стоките, които са приети от получателя в местоназначението на товара в уговорения между страните срок; да издаде изискуемите и придружаващи товара документи, да връчи на ответника описаните по-горе фактури; твърденията относно извършване от ответника на частични плащания по процесните фактури и съответно - за неизпълнение от ответника – товародател на задълженията му за заплащане на остатъка от договореното между страните възнаграждение за извършените от ищеца международни превози на стоки, както и изложените от ищцовата страна обстоятелства относно настъпване на падежа на претендираните от дружеството-ищец парични вземания. Вероятната основателност на предявените искове се обосновава в случая и от приетите по делото писмени доказателства : заявка №