Решение № 61 от 21.04.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Враца, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20261400500103 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.17 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по въззивна жалба на Ц. Ч. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ***, подадена чрез пълномощника му адв.Ц. М., против Решение № 13/22.01.2026 г. по гр.д.№ 1520/2025 г. по описа на Районен съд-Мездра, с което е уважена подадена молба за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН, като на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН жалбоподателят е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение Р. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ***.

В жалбата се поддържа, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, и е необосновано. Посочва се, че районният съд е приел, че са налице твърдените в молбата за защита актове на домашно насилие, без да изследва дали е било възможно ответникът да извърши същите. Въззивникът изтъква, че в решението е преразказана молбата и същото е изцяло мотивирано с доказателствената тежест на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която обаче е посочен само акт от 09.09.2025 г. и е нередовна, тъй като не съдържа времево конкретизиране. Акцентира, че районният съд е анализирал доказателствата избирателно и едностранно, като е коментирал единствено показанията на разпитаните в с.з. на 05.01.2026 г. свидетели, без да обсъжда събраните писмени доказателства и свидетелските показания, събрани в с.з. на 16.01.2026 г. Според въззивника, в решението не се сочи, че цялата половина на м.09.2025 г., вкл. на 09.09. и на 11.09.2025 г. (датите, на които се твърди, че 1 са били извършени актовете на домашно насилие), е бил командирован и е работил през целия ден в гр.***, което се установява от приложените по делото командировъчни заповеди, служебни бележки и разпитите на свидетелите П. И. и С. Ц.. В тази насока прави и анализ на посочените доказателства.

На следващо място в жалбата се поддържа, че решението е и необосновано, тъй като е житейски нелогично да се приеме, че когато едно лице е трудово ангажирано в продължение на 11 часа, заедно с придвижването до работното място, е причаквало в общото за етажната собственост преддверие, за да направи скандал на молителката. Освен това се посочва, че свидетелите Ш., Д. и Ц. установяват, че молителката не живее постоянно в имота на ***, поради което няма как да се знае кога тя ще бъде там.

Въззивникът счита за нелогично и поведение от страна на молителката, която твърди, че толкова се страхува от него, да ползва вход, който е общ за двата етажа, а за него – единствен, вместо да ползва входа, който е само за нейния етаж. Акцентира и на установения по делото факт, че до м.09.2025 г. молителката е живяла за дълъг период в чужбина, а психическият тормоз изисква продължителност на въздействието и е акт, който се характеризира с трайност и системност. Счита, че в обжалвания съдебен акт не е коментирано какъв вид психическо насилие се приема за осъществено – вербална агресия, унижение или пренебрежение. Намира, че липсват мотиви и относно интензитета на възприетия от съда акт на домашно насилие, за да се наложи безсрочна мярка за защита.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на молбата за защита. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна Р. Г. Г..

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Мездра е сезиран с молба на Р. Г. Г., с която се иска по отношение на Ц. Ч. Г. да бъдат наложени мерки за защита по реда на ЗЗДН.

В молбата се посочва, че молителката е в роднинска връзка с ответника - ***, с когото живеят на един адрес и в една къща - гр. ***. Пояснява се, че въпросът за притежаваните дялове от всеки един собственик е решен от съда с влязло в сила решение, както и че Р. Г. е дарила своята част на *** си Г., която е станала собственик на първия етаж, а Ц. Г. - на втория етаж, като използват общо входно антре.

Сочи се също, че неразбирателството между страните не само от роднинска гледна точка, но и от позицията им на съсобственици на имота датира още от 2016 година, като още тогава Ц. Г. е започнал да създава проблеми на законния собственик на първия етаж от къщата - Г. К. /*** на молителката/ чрез увреждане на охранителната система на имота /видеонаблюдение/, прерязване на кабели, повреждане и преструктуриране на водопроводни тръби, без знанието на собственика, вследствие на което имотът й бил наводнен и т.н. Твърди се, че молителката системно е била подлагана на 2 физически и психически тормоз от страна на ответника, като се посочват случаи от 2022 г. и 2025 г.

Като конкретен акт на домашно насилие се описва случай от 09.0 9.2025 г., когато молителката се прибрала у дома и е отворила вратата на антрето, за да влезе във входа на къщата, при което случайно е преместила с вратата касетка с лук, поставена нарочно от Ц.. Твърди се, че в този момент той незабавно се появил, застанал е срещу нея и е започнал да й крещи силно, да я обижда, да я бута с корема си и да й замахва с пръст пред лицето. Твърди, че в този момент Г. бил като обезумял, силно агресивен и последователен в действията си. Според изложеното в исковата молба, той е изрекъл множество обидни епитети, наричайки я „боклук“, „свиня”, „мизерница", псувал я по най-вулгарния и безпардонен начин, заплашвайки я, че ще й счупи ръцете и краката и че ако още веднъж бутнела касетката, нямала да може да си представи какво ще й се случи. Твърди се, че Г. я е гледал със зловещ поглед и ясно желание да изпълни заканите си, в резултат на което Г. е изпитала за пореден път силна уплаха и притеснение за живота и здравето си. Посочва се, че молителката успяла да се отскубне и да влезе през вратата на нейния етаж и да се заключи, но от силното напрежение и страх изпитвала ужасяващи болки в главата и корема. Веднага след случката звъннала на дъщерите си, за да ги уведоми за ситуацията. Цяла нощ Г. не успяла да заспи, като на следващия ден посетила и Спешна помощ, тъй като изпитвала стягане в сърдечната област, придружено с изтръпване на пръстите на ръцете. След проведените прегледи и назначени изследвания, наблюдаващия лекар дал становище за прием в болнично заведение, тъй като от силния стрес били значително повишени и кръвните показатели на Г..

Описва се и случай от 11.09.2025 г., ранния следобяд, при който молителката решила да отиде до местния пазар и вървейки по *** срещу нея се засилил лек автомобил, при което за да избегне удара, молителката се скрила между два паркирани автомобила. Твърди се, че леката кола спряла до нея и през прозореца се показал Ц. Г., крещейки й: „А, бе, боклук! Не знаеш ли, че се ходи по тротоарите?!", след което я напсувал и продължил по пътя си.

Посочва се, че случката се е разиграла пред очите на минувачи и съседи и молителката се почувствала обидена, унизена, треперела от страх, защото секунди преди това едва не станала поредната жертва на пътя, блъсната от поредния самонадеян шофьор и то умишлено, предвид обтегнатите им отношения. Посочва се, че веднага след като Г. потеглил с автомобила си, тя отишла в Районно управление - гр. Мездра, за да потърси помощ и съдействие на Началника на РУ, където получила отговор, че приемният ден е само вторник. На 16.09.2025 г. в 10.00 часа Р. Г. е била приета от Началника на РУ— Мездра - гл. инсп. Л. Л., с когото подробно споделила притесненията си и помолила да бъдат предприети съответните мерки, след което била уверена, че случаят ще бъде разпределен за проверка на съответен служител.

Твърди, че посоченото поведение на Г. е част от ежедневния тормоз, на който е подложена. Многократно е подавала сигнали до полицията, обаждания до Национален спешен телефон 112, както и депозирана жалба до РП - Враца, ТО - Мездра, но до момента не е предприета адекватна защита и нападенията от страна на Г. спрямо нея са ежедневие и дори ескалират. В резултат на всичко преживяно молителката твърди, че изпитва постоянен страх, отчаяние и притеснение за живота и здравето си.

3

При тези фактически твърдения молителката иска издаване на заповед за защита по чл.18 ЗЗДН срещу ответника, като му бъдат наложени следните мерки: задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие; налагане на забрана на ответника да се доближава на по-малко от сто метра от нея, от местоположението й и от местата за социални контакти и отдих; налагане на забрана на ответника да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез телефон или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

Въз основа на подадената молба е образувано гр.д.№ 1520/2025 г. по описа на РС-Мездра и е издадена Заповед за незабавна защита № 16/02.12.2025 г.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв.Ц.М., оспорва подадената молба.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че са в родствени връзки – молителката Р.

Г. Г. е *** на Ц. Ч. Г., който ***.

От представените по делото заверени копия от Нотариален акт № 101, т.1, рег.№ 537, дело № 91/2016 г. по описа на нотаруис В. С., Решение № 260073/26.04.2021 г. по гр.д.№ 352/2020 г. по описа на РС-Мездра и Решение № 437/10.07.2024 г. по в.гр.д.№ 383/2024 г. по описа на ОС-Враца се установява, че Г. К. ***, която е *** на молителката Р. Г. Г., и ответникът Ц. Ч.

Г. са съсобственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Мездра, одобрена със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018 г. на изп. директор на АГКК, с адрес ***, с площ 512 кв.м., като първата е собственик на първия етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, а вторият е собственик н а втория етаж от същата сграда. Между страните са съществували и са разрешени по съдебен ред спорове относно ползването на съсобственото дворно място и жилищната сграда.

Представени са и Решение № ППН-01-9/06.06.2023 г. на Комисия за защита на личните данни, писмо рег. № Ж-69-001/21.11.2022 г. на Община Враца, тъжба и жалба от Ц. Ч. Г., от които е видно, че между страните са съществували и други спорове, свързани с обработването на лични данни, с възстановяване на повреди и с ползването на имота.

Районният съд е изискал и по делото са представени:

- справка от РП-Враца, ТО-Мездра, от която се установява, че в прокуратурата не са постъпвали сигнали от Р. Г. Г. за извършено домашно насилие от Ц. Ч. Г.;

- справка от ОД на МВР-Враца, РУ-Мездра, от която се установява, че на 26.08.2022 г. и на 11.01.2023 г. са подавани жалби от Р. Г. Г. и от *** й Г. К.

*** срещу Ч. Г. Г., които след извършена проверка са били изпратени на ТОМездра с мнение за прекратяване;

- писмо от ЦПЗ-Враца, от което е видно, че лицата Р. Г. Г. и Ц. Ч. Г. не се водят на учет;

- справки за съдимост, от които се установява, че Р. Г. Г. и Ц. Ч. Г. не са осъждани.

4

За доказване на твърдените актове на домашно насилие, молителката Р.

Г. Г. е представила декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която декларира, че на 09.09.2025 г. се е прибирала към къщи и когато е отворила вратата на антрето, за да влезе във входа на къщата, се е преместила касета с лук, която явно е била сложена доста близо до вратата, при което изведнъж срещу нея се е появил Ц. и е започнал да крещи в лицето й и да я бута с корема си, да замахва с пръст срещу нея и да й се заканва, че ако още един път побутне тази касета, не може да си представи какво я чака, че ще й счупи краката и ръцете и няма да може да влиза в къщата. Посочва се още, че я е напсувал и я е нарекъл „боклук“. Сочи се също, че тази агресия е проявявал многократно и Р. Г. изпитва постоянно страх за живота си.

Разпечатката съдържа 45 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10ffac12-4014-4b84-a666-9684a235c6d1