Решение № 3812 от 22.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3812 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20241110204323 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***************, против Наказателно постановление №677297-F662990/21.11.2022г., издадено от Директор на офис Оборище в ТД на НАП София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 от КСО, за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.4,т.1 от КСО, вр.чл.3, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява, изпраща процесуален представител- адв. С./ с пълномощно по делото /. Моли да се отмени обжалваното НП по изложените в жалбата съобръжентия, където са изложени такива касаещи процесуални нарушения. Заявява, че жалбоподател е подал декларация, но същата не е приета. Моли да се присъдят направени разноски по делото.

Въззиваемата представител – страна

– редовно призована , изпраща процесуален юрисконсулт В.. Моли да се отхвърли жалбата, тъй като жалбоподател не е изпълнил законово задължение касаещо подаване на декларация №1. Заявява, 1 че е налице протокол с който е отхвърлена подадената от дружеството декларация. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното :

На 31.05.2022г. е извършена проверка на жалбоподател *************** в качеството му на работодател и осигурител. В хода на извършена проверка е установено, че дружеството не е било изпълнило задължението си по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за подаване на декларация образец № 1 за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд, , Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за периода месец февруари 2022 г. в законоустановения срок. В конкретния случай за посочения период, жалбоподател е имал задължения по чл. 4, ал. 1, т. 1, б.“а" от Наредба № Н – 13/17.12.2019 г. на МФ за съдържанието сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица да подаде декларация образец № 1 в срок до 25 – то число на месеца, следващ този за който се отнасят данните, а в случая до 25.03.2022 г. Процесната декларация е била подадена на 09.06.2022г. и приета с Протокол № 22000224051664 /09.06.2022г. като нарушението е било извършено на 26.03.2022 г. – датата, следваща тази, до която търговеца е следвало да подаде декларация образец № 1 за месец февруари 2022 г.

Бездействието на жалбоподателя водело до установяване на административното нарушение и съставянето на АУАН на 10.06.2022 г., въз основа на който било издадено и обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебно следствие е разпитан св.Г. /актосъставител/ , която описва проверка и установено нарушение извършено от жалбоподател. Сочи, че жалбоподател е подал необходимата Декларация със закъснение, за което му е съставен и АУАН.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което и съдът я прие за безспорно установена и доказана от събраните по делото писмени доказателства.

2

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган.

Независимо от това, съдът намира, че са допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и НП, които са довели до ограничаване правата на жалбоподател.

АНО е квалифицирал нарушението като такова по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр.чл. 3, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.

Разпоредбата на чл. 3 от сочената за нарушена Наредба обаче гласи единствено: "Лицата по чл. 1, т. 3 подават заявление съгласно приложение № 8". Иначе казано, налице е разминаване между фактическите твърдения и сочената за нарушена разпоредба, като в край на сметка не става ясно какво нарушение се твърди да е извършено, което безспорно накърнява правото на защита на жалбоподателя. Тази цифрова квалификация за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.е била посочена и при съставяне на АУАН, която механично е пренесена и в обжалваното НП.

Всичко изложено сочи, че в производството са допуснати процесуални нарушения, които водят до накърняване правото на защита и са основания за отмяна на обжалваното постановление на собствено основание. Налице е съществено разминаване между фактическите твърдения и сочената за нарушена разпоредба, като по този начин не става ясно какво нарушение се твърди да е извършено от страна на жалбоподател. Извършената от наказващия орган неправилната правна квалификация на установеното административно нарушение е съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се изследва въпроса за неговата материална законосъобразност.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН , в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно 3 чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д от ЗАНН , предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 360 лв. Претендираното възнаграждение съответства на минимално предвидения размер в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на договора за правна помощ- 05.12.2022 г. Съдът намира, че следва да осъди НАП да заплати сторените в настоящото производство разноски.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 677297-F662990/21.11.2022г., издадено от Директор на офис Оборище в ТД на НАП София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.

355, ал.1 от КСО, за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.4,т.1 от КСО, вр.чл.3, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на *************** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4