Акт № 41271 от 06.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41271 гр. София, 06.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Константин Ал. Кунчев като разгледа докладваното от Константин Ал. Кунчев Гражданско дело № 20261110118214 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 във вр. с чл. 146 ГПК.

Образувано е по редовна искова молба на „СК“ ООД срещу Т. И. А., с която е предявен допустим иск по чл. 422, ал. 1 ГПК след подадено възражение по чл. 414 ГПК по ч.гр.д. № 65398/2024 г. по описа на СРС. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор.

Предявил е и инцидентен установителн иск за недействителност на дооговора. Правен интерес не налице винаги от инциденет иск щом се оспрва валидноста на преюдициално правоотношение от, което призтича спорното вземане. Индизедния установителн иск, въсщност е отрицателен установителен иск за недействителност на договора за кредит.

Съдът, след като извърши проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, констатира, че исковата молба е редовна, а предявеният иск е процесуално допустим – налице е правен интерес от установяване на вземането след подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК срещу заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 65398/2024 г. по описа на СРС. В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адв. В. И., е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора писмени доказателства: Договор за паричен заем № 766717/21.11.2022 г. ведно с приложенията към него.

ПРИОБЩАВА ч.гр.д. № 65398/2024 г. по описа на СРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да изготви справки по т. 1.1 – 1.3 от отговора..

ДОПУСКА ССЧ да отговори на въпросите на ответника. НАЗНАЧАВА В. С.. ДА се внесе 1 от страна на ищеца сумата от 240 евро. в едноседмичен срок от съобщаването НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.01. 2027 г. от .14 10.. часа, за когато да се призоват страните:

СЪОБЩАВА на страните на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 ГПК следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Претендирани права и възражения:

Твърдения на ищеца: Поддържа, че на 21.11.2022 г. между страните е сключен от разстояние Договор за паричен заем № 766717 през сайта https://credirect.bg, подписан от ответника с електронен подпис по чл. 10 ЗЕДЕУУ след предоставяне на преддоговорна информация и ОУ. Твърди, че е превел заемната сума по банкова сметка на ответника, но последният не е погасил задължението си на падежа.

Претендира да се признае за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът му дължи сумата от 837,49 евро – главница по договора за заем, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65398/2024 г. на СРС до окончателното плащане.

Възражения на ответника: Оспорва иска. Посочва, че договорът е за сумата от 2900 лв. за срок до 21.11.2023 г., при лихва 40,05%, ГПР 48,41% и обща сума 3695,43 лв., като в чл. 6.1 и чл. 6.2 е уговорена неустойка от 3876,57 лв. за непредоставяне на обезпечение в 3-дневен срок. Възразява, че като потребител по чл. 9, ал. 3 ЗПК договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради: непосочване на компонентите и допусканията, формиращи ГПР; невключване в ГПР и в лихвата на неустойката за обезпечение, която съставлява скрито възнаграждение, заобикалящо чл. 19, ал. 4 ЗПК, и заблуждаваща търговска практика по чл. 68д ЗЗП; непосочване на лихвения процент на ден при отказ по чл. 29 ЗПК. Позовава се на чл. 23 ЗПК и при условията на евентуалност моли за разсрочване на главницата по чл. 241, ал. 1 ГПК съобразно погасителния план поради финансови затруднения.

2. Правна квалификация:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9, ал. 1 ЗПК , ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Наведени са защитни възражения за нищожност по чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за неравноправност по чл. 143 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, и евентуално искане за разсрочване по чл. 241, ал. 1 ГПК.

3. Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

Безспорно е сключването на Договор за паричен заем № 766717/21.11.2022 г. при описаните в него клаузи и качеството на ответника на потребител по чл. 9, ал. 3 ЗПК.

2

Няма обстоятелства по чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.

4. Разпределение на доказателствената тежест и указания по чл. 146, ал. 2 ГПК:

В тежест на ищеца е да докаже сключването на валиден договор за потребителски кредит при спазване на ЗПК и ЗПФУР (вкл. предоставянето на преддоговорна информация), реалното превеждане на заемната сума на ответника и настъпването на падежа.

В тежест на ответника е да докаже извършените от него плащания по договора, фактите, обосноваващи възраженията му за недействителност (като за нищожност и неравноправни клаузи съдът следи и служебно по чл. 7, ал. 3 ГПК), и фактите относно имотното си състояние и доходи по искането по чл. 241, ал. 1 ГПК.

Указва на ищеца, че ако към договора не е приложен платежен документ, не сочи доказателства за превеждането на заемната сума на ответника.

Указва на ответника, че не сочи доказателства за извършени плащания по заема, както и за финансови затруднения във връзка с искането по чл. 241, ал. 1 ГПК.

По инцидентните установителни искове

Главен инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 766717/21.11.2022 г.

(наведен и като защитно възражение);

Евентуални обективно кумулативно съединени инцидентни установителни искове по чл. 212 ГПК: 1) за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.2 от договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т.

5 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 16, чл. 19, ал. 4 и чл. 21, ал. 1 ЗПК, и при условията на евентуалност – на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; 2) за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3.7 от договора на основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД;

Евентуално искане с правно основание чл. 241, ал. 1 ГПК за разсрочване изпълнението на решението по отношение на главницата.

Разпределение на доказателствената тежест и указания по чл. 146, ал. 2 ГПК:

В тежест на ищеца е да докаже сключването на валиден договор за потребителски кредит при спазване на ЗПК и ЗПФУР (вкл. предоставянето на преддоговорна информация, извършването на предварителна оценка на кредитоспособността по чл.

16 ЗПК и индивидуалното уговаряне на оспорените клаузи), реалното превеждане на заемната сума на ответника и настъпването на падежа.

В тежест на ответника е да докаже извършените от него плащания по договора, фактите, от които произтичат предявените от него инцидентни установителни искове и възражения за нищожност и противоречие с добрите нрави (като за нищожност и неравноправни клаузи съдът следи и служебно по чл. 7, ал. 3 ГПК).

ПРЕПИС ОТ ИУИ да се връчи на ищеца и да му се изпрати разпореждане по чл. 131 ГПК.

3

ПРИКАНВА страните към спогодба или медиация, като при спогодба половината от държавната такса се връща на ищеца по чл. 78, ал. 9 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4