Определение № 55 от 11.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Стара Загора, 11.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500866 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А.Б.” ЕАД, гр.С., чрез пълномощник П.П., против разпореждане № 1240/03.11.2023г., постановено по ч.гр.д. № 769/2023 г. по описа на Районен съд - Чирпан, с което е отхвърлено заявлението в частта за претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната в размер на 1544,61 лв.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, като се излагат подробни съображения. Искането е за отмяната на обжалваното разпореждане и да бъдат признати разноските в претендирания от заявителя размер.

Претендира разноски.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от „А.Б.“ ЕАД, гр.С. срещу С. И. Н. за издаване на заповед за изпълнение за сумата 3511,25 лв., която представлява: неизпълнени суми за предоставени електронни съобщителни услуги – 489,49 лв.; неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане – 1477,15 лв.; 1544,61 лв.

- неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната.

С заповед № 473 от 02.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съдът е уважил искането на кредитора „А.Б.” ЕАД, за сумата от 1973,64 лв. представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 01.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 420,11 лв., представляваща мораторна лихва върху цялата сума, както и държавна такса 78,77 лв. и юрисконсултско възнаграждение 50 лв. С обжалваното разпореждане е отхвърлил заявлението в частта за претендираната неустойка в размер на 1544,61 лв.

Съдът е намерил претенциите за неустойка за предсрочно прекратяване 1 на договор по вина на абоната в претендирания размер за нищожна като неравноправна клауза, за които съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Тези клаузи според ЧРС имат характер на неустойки, независимо дали са наименовани така, защото обезпечават изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за мобилни услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служат като обезщетение за вредите от неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за предсрочното им прекратяване, и неустойки, представляващи разликата в цената на предоставеното лизингово устройство без абонамент и заплатената от него цена на същото устройство. Тази разлика не се дължи при разваляне на договорите за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излиза извън посочените функции на неустойката. От изложеното по - горе ЧРС е направил извод за неравноправност на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП /в ред. преди изм. ДВ бр. 100/2019 г./.

Въззивната инстанция намира, че частната въззивна жалба е неоснователна.

Едностранното прекратяване на действието на тези договори, поради виновното им неизпълнение от длъжника, преди изтичане на срока им на действие, представлява разваляне на същите. С оглед характера на уговорените в тях насрещни престации - за продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договорите към тях) и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на абонаментите такси, мобилни услуги, развалянето има действие занапред - чл.

88, ал. 1 от ЗЗД. Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. Допустимо е страните да уговарят свободно вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по арг. от чл.288 от ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.

При двустранни договори за продължително или периодично 2 изпълнение се дължи неустойка като мораторно обезщетение само за онази част от сделката, чието действие се запазва, тъй като в тази хипотеза развалянето е за в бъдеще. Съответно кредиторът ще може да търси и неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена - ТР № 7/13.11.2014 г. ОСГТК на ВКС. В случая такава неустойка за разваляне е уговорена и тя цели обезщетението на вредите на кредитора като изправна страна по договора. Не така стои въпросът за търсените суми за неустойката за предоставено устройство на преференциални цени и на услугите. Всъщност това не е неустойка, а сума за разликата между цената на устройството без абонамент/ услугата и преференциалната цена на същото устройство/услугата. Цената на устройството/ услугата обаче е определена още при сключването на договора и не може да бъде променяна, в т.ч. и при неизпълнение. Дори и да се приеме, че уговореното при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги или споразуменията към тях по вина на длъжника, че същият дължи суми за разликата в цената на предоставеното устройство без абонамент/ услуга и заплатената от него цена на същото устройство /услуга, има характер на неустойка за вредите от развалянето, то тази неустойка излиза извън специфичните й функции.

Мобилният оператор по вече развален договор било то за лизинг или покупко-продажба на изплащане би получил имуществена облага от насрещната страна за времето, през което договорът е бил изпълняван, а при развалянето на договора се дължи връщането на вещта, т.е. няма да се дължат никакви вноски. Това води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливостта.

В настоящия случай за претенцията на заявителя за сумата от 1544,61 лв. за предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната, в заявлението е посочено само, че съставлява неустойка, без да е конкретизирано за какво неизпълнение се търси тя, поради което правилно е прието, че тази сума не се дължи. Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. В случая обаче, в самото заявление не са посочени размерите на неустойката, представляваща три месечни абонаментни такси по договорите за предоставяне на услуги с потребителя длъжник. Поради което съдът приема, че след като заявителят не е уточнил в заявлението си конкретния размер на сумата, представляваща неустойка в трикратния размер на уговорените месечни такси и тази неустойка също не може да бъде присъдена.

Неоснователна е претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски в заповедното производство в пълен размер, тъй като съдът макар и да е отхвърлил частично заявлението е присъдил разноски на заявителя за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в пълен 3 размер.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1240/03.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 769/2023 г. по описа на Районен съд - Чирпан.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4