Присъда № 125 от 01.06.2023, Софийски районен съд

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение против П. В. Е. за това, че:

1. На 09.01.2021 г., около 00:30 часа в гр. София, ж. к. „Овча Купел-2“, бл. № 9, пред вх. „Ж“, чрез нанасяне на удар с крак върху лявото коляно, причинил на Б.

Ю. Ф. средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване /лезия/ на предна кръстна връзка на лява колянна става, частично разкъсване на задния рог на медиалния мениск на лява колянна става, като уврежданията на лява колянна става са реализирали критериите на медико-биологичния признак – трайно затруднение в движението на долен ляв крайник за срок по-голям от 30 дни – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК;

2. На 09.01.2021 г., около 00:30 часа в гр. София, ж. к. „Овча Купел 2“, бл. № 9, пред вх. „Ж“ се е заканил с убийство на Б. Ю. Ф., като отправил към него думите „ей боклук, ще те убия, ще умреш, нали знаеш кой съм аз, знам къде живееш“ и това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

С разпореждане от 01.06.2022 г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В хода на проведеното на 14.06.2022 г. разпоредително заседание е даден ход на делото, като с издаденото от съдебния състав протоколно определение посоченото като пострадал в обвинителния акт лице – свидетелят Б. Ю. Ф., е конституиран в качеството на частен обвинител по повдигнатите на подсъдимия обвинения. Същевременно са приети за съвместно разглеждане предявените от частния обвинител Ф. срещу подсъдимия Е. граждански искове както следва: ГИ за сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; ГИ за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - основателен страх от осъществяване на закани срещу живота и здравето, вследствие на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК; ГИ за сумата от 3765 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за проведено лечение вследствие престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, платими ведно със законната лихва от деня на увреждането и извършването на противоправното деяние до окончателното изплащане на всяка от сумите. В същото съдебно заседание съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетели лицата В. С. и В. Димчева, като е разпоредил да се призоват и вещите лица, изготвили експертните заключение на досъдебната фаза от производството.

След неколкократно отлагане даването ход на делото, с окончателното си и влязло в сила поради своята необжалваемост протоколно определение № 16368 от 25.10.2022 г., съдът е одобрил постигнатото между представителя на СРП и защитника на подсъдимия споразумение за решаване на делото в съдебното производство. В съответствие със съдържанието му, подсъдимият се е признал за виновен в извършване на посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт престъпления, за които са му наложени следните наказания: „лишаване от свобода“ за срок от една година на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и лишаване от свобода за срок от шест месеца на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. От така определените наказания, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия П. Е. е наложено най-тежкото измежду тях, а именно лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, и от което е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по административен ред по чл. 70, ал. 1 от ЗМВР.

След като е одобрил постигнатото споразумение поради съответствието му със закона и морала, съдебният състав е прекратил наказателното производство в частта му, касаеща повдигнатите на подсъдимия обвинения за извършени престъпления от общ 1 характер, при което е продължил разглеждането на предявените граждански искове предвид функционалното си задължение да се произнесе по тях. Последното произтича от задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013 г. по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК на ВКС, в т. 1 от което е даден положителен отговор на въпроса за дължимото произнасяне на съда по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от пострадалия, когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяването на присъдата наказателното производство бъде прекратено. Възприетото разрешение намира своята юридическа обосновка в предоставените на гражданския ищец с разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НПК права, чиято реализация е насочена към осигуряване на гарантираната му възможност да докаже основанието и размера на предявения си граждански иск. По този начин се постига и съответствие спрямо заложените в Директива 2012/29/ЕU на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, в съответствие с които следва да се осигури най-благоприятен режим за обезвреда на пострадалото лице при гарантиране правото му да получи решение за обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок.

Съобразявайки гореизложените постановки, съдът е предоставил на страните възможност да ангажират доказателства за обосноваване или съответно опровергаване основателността на поставените за разглеждане граждански искове, при което от страна на частния обвинител са представени писмени доказателства – платежни документи, подкрепящи извършването на финансови разходи по повод предприетото първично, оперативно и последващо лечение на частния обвинител, както и медицинска документация, обективираща получените му травматични увреждания и обективното му състояние към съответните етапи от възстановителния му процес. В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитана съпругата на частния обвинител – С., Ф.а, която в своите показания споделя за стресовите емоции, които процесните събития са породили у членовете на нейното семейство. Събрани са фактически данни относно дълбоко влошеното здравословно състояние на ЧО вследствие нанесения му побой, което ограничило възможностите му да изпълнява трудовите си задължения, да помага в домакинството и да се грижи за личните си нужди. Свидетелства за промяна в начина му на живот, продиктувана не само от последствията на нанесените му травматични увреждания, но и от страховите преживявания, породени от заплахи отправени спрямо децата му и него самия.

В качеството на свидетел е разпитан и самият частен обвинител, който споделя информация относно зародиша на взаимоотношенията си с подсъдимия, както и конкретни факти относно обективното си състояние след настъпИ. инцидент. Изяснява продължителността на възстановителните процеси, съпътстващи всяко от нанесените му травматични увреждания. По този ред са събрани обективни и достоверни гласни доказателства относно необходимостта на пострадалия от допълнителна помощ в обслужването на личните му нужди, създадените в ежедневието му практически неудобства, промените в живота му и вътрешните му преживявания, свързани със страх за собствения му живот и този на децата му.

В хода на съдебните прения повереникът на частния обвинител – адв. Д., се позовава на породилото своята правна сила споразумение, приравняваща го на влязла в сила присъда, съобразно което подсъдимият се е признал за виновен в извършването на всяко от престъпленията, за които е ангажирана наказателната му отговорност. Въз основа на това, а и като акцентира на събраните по делото доказателствени материали, счита приетите за разглеждане граждански искове за доказани по основание и размер, поради което и моли същите да бъдат уважени.

Представителят на държавното обвинение също счита гражданските искове за основателни, въз основа на което пледира за тяхното уважаване.

Защитникът на подсъдимия – адв. А., счита исковете за доказани и моли за уважаването им при преценка на техните размери по справедливост. Виждането си подкрепя 2 с мотиви, касаещи изпитания реален страх за живота и здравето си от страна на пострадалия, промяната в начина му на живот и наличието на причинно-следствена връзка между престъпните действия на подсъдимия и понесените от Ф. болки, страдания и страх.

Въз основа на всичко гореизложено, а и като съобрази наличните по делото доказателствени материали, разгледани поотделно и в своята взаимовръзка, съдът достигна до следните правни изводи:

Приетите за съвместно разглеждане граждански искове намират своята правна опора в общите теоретични и практически постановки за деликтната отговорност, според които всяко лице следва да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Техен правопораждащ юридически факт е предприетото от съответния субект противоправен акт, въз основа на който възниква субективното право на пострадалото лице да търси обезвреда на причинените му вреди.

Гражданската отговорност в наказателния процес е функционално обвързана с наказателната такава, тъй като с извършването на инкриминираното деяние се нарушава не само съответната материална норма от особената част на Наказателния кодекс, но и залегналото в гражданския оборот принципно правило да не се вреди другиму. В подкрепа на взаимната им обусловеност са и задължителните предписания, дадени в т. 3 от Постановление № 9 от 25.XII.1961 г. на Пленума на ВС, съобразно които, при признаване на престъпното деяние за извършено и осъждане на подсъдимия, гражданският иск следва да бъде уважен, стига с деянието да са били причинени вреди.

Въз основа на това се заключава, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия - предмет на обвинението. Последното представлява и първоизточник не само на материално наказателно правоотношение между държавата и привлеченото към отговорност лице, но и на деликтното правоотношение, по което увреденото лице е активно легитимирано да потърси обезщетение за неправомерно причинените му вреди.

Отново в подкрепа на утвърдената взаимовръзка между наказателната и деликтната отговорност на дееца, следва да се отчете, че при произнасянето си по гражданската претенция, съдът е ограничен от одобреното от наказателния съд споразумение за решаване на делото, което се ползва със задължителна сила относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (аргумент от чл. 300 от ГПК, във връзка с чл. 383, ал. 1 от НПК, който приравнява по своите правни последици одобреното от съда споразумение на влязла в сила присъда). В съответствие с това настоящият съдебен състав приема за установено на първо място, че с поведението си подсъдимият П. Е. е осъществил престъпленията по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл.

144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за които се е признал за виновен с доброволното и съзнателно подписване на споразумението за решаване на делото в съдебната фаза на наказателното производство. Предвид предприетото от страна на дееца процесуално поведение и безспорното установяване виновността му в извършването на описаните в обвинителния акт престъпления, същият следва да бъде подведен под отговорност и за причинените от деликта и поискани от пострадалия в качеството му на граждански ищец имуществени и неимуществени вреди.

Реализацията на гражданската отговорност на подсъдимия е обвързана от осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, задължителни елементи от който са наличието на извършено деяние (действие или бездействие), неговата противоправност, претърпените имуществени/неимуществени вреди, установената причинна връзка и вината на делинквента. Отсъствието на която и да е от изброените предпоставки води до недоказаност на предявената гражданскоправна претенция и има за своя естествена последица отхвърлянето на иска.

В конкретиката на настоящия случай гражданският ищец е материално легитимиран по приетите за разглеждане искове, тъй като от събраните неопровергани и неоспорени от насрещната страна доказателствени материали личи, че Ф. е понесъл вреди в резултат 3 противоправното и виновно поведение на подсъдимия Е.. В хода на делото се доказа по обективен и явен начин, че на инкриминираните дата и час в гр. София подсъдимият е осъществил всяко от деянията, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно - чрез нанасяне на удар с крак върху лявото коляно на Б. Ю. Ф. му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване /лезия/ на предна кръстна връзка на лява колянна става, частично разкъсване на задния рог на медиалния мениск на лява колянна става, които увреждания на лява колянна става са реализирали критериите на медикобиологичния признак – трайно затруднение в движението на долен ляв крайник за срок поголям от 30 дни, като същевременно се е заканил с убийство на Б. Ю. Ф., отправяйки към него думите „ей боклук, ще те убия, ще умреш, нали знаеш кой съм аз, знам къде живееш“ и това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му.