Решение № 221 от 14.10.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Монтана, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20261600500019 по описа за 2026 година

С решение Рег.№ 446 / 28.11.2025г.,постановено по гр.дело № 1417 от 2025г. по описа на ЛРС е прието за установено в отношенията между ищеца Г. Г. Г. с ЕГН ********** и ответника „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, че Г. Г. Г. е собственик на следните недвижими имоти:Имот с идентификатор ***.9.12 /двадесет и две хиляди осемстотин седемдесет и три точка девет точка дванадесет/, НТП нива в м. "Полето“, втора категория, с номер по предходен план № ***, с площ от 9892 кв.м. (девет хиляди осемстотин деветдесет и два кв.м.) при съседи: ***.9.14, ***.9.23, ***.9.22, ***.9.13 и Имот с идентификатор ***.242.36, втора категория, м.“В.“ с площ 10 444 кв.м., при съседи: ***.242.37, ***.242.348, ***.242.7, ***.242.5, ***.242.6, като е отхвърлен иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН за осъждане на „Б.“ ЕООД да предаде на Г. Г. Г. с ЕГН ********** владението върху гореописаните недвижими имоти, на основание чл. 108 от ЗС.

Така постановеното решение е обжалвано от Г. Г. Г. с оплакване за незаконосъобразност в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.108 ЗС .Жалбоподателят поддържа,че първоинстанционният съд в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на закона неправилно е приел,че ответникът владее процесните имоти на правно основание/арендни договори/.Твърди,че ответникът владее същите без неговото съгласие и при изрично противопоставяне досежно неговите собствени идеално части.

В тази насока са изложени подробни доводи ,като искането е да се отмени решението в обжалваната част и се постанови ново, с което да се уважи предявения иск.Претендират се и разноски.

Постъпил е отговор от процесуалния представител на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***,в който се твърди,че жалбата е неоснователна, поради което и атакуваното решение следва да се потвърди,като бъдат присъдени и направените в производството разноски 1

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че ищецът е собственик на процесните имоти, но ответникът владее имотите на правно основание,поради което и е отхвърлил частично исковата претенция.

Районният съд е възприел правилно фактическата обстановка и правните му изводи са обосновани и законосъобразни, като съображенията за това са следните:

Безспорно е установено от писмените доказателства, а не се оспорва и от ответника,че ищецът е изключителен собственик на процесните имоти.

Не се спори също така,че на 13.09.2022г., е сключен Договор за аренда на земеделска земя между ответното дружество и Д.Г. Б. за отдаване под наем на земеделски имоти, включително и на процесните такива.Договорът е сключен за срок от 20 стопански години с отлагателно действие 01.10.2025г.

Както самият ищец сочи в исковата молба,към момента на сключване на договора за аренда Драгомир Б. е притежавал 5/8 ид.ч. или 62,5 % .

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от ЗАЗ договорът за аренда може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот. Сключеният договор за аренда от 13.09.2022г. е именно такъв, поради което той разпростира своето действие и върху ищеца, притежаващ 17/56 идеални части от процесните земеделски земи. Договорът за аренда е договор за управление. Всеки съсобственик може да го сключи, но съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗС той обвързва и останалите, само ако сключилият го съсобственик притежава повече от 50% идеални части от земеделската земя. Когато делът му е по-малък от 50%, договорът обвързва само страните, които са го сключили, а може да обвърже и друг съсобственик, само ако има изрично или с конклудентни действия той го е приел. За договора, с който съсобственик отдава под аренда цялата земеделска земя, се прилагат чл. 30, ал. 3 от ЗС, към която чл. 3, ал.

4 изрично препраща ( в редакциите преди и след изменението с ДВ, бр. 13/07.02.2017 г.), но и чл. 32, ал. 1 от ЗС, респ. чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ след цитираното изменение не регулира по нов(различен) начин договора за аренда, сключен от съсобственик на общата земеделска земя преди това изменение (вж. Решение № 77 от 06.02.2024 г. по гр. д. № 2015/2023 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС). В съответствие с константната практика на ВКС Л Р С правилно е приел, че сключеният договор за аренда е противопоставим на ищеца, т. к. е сключен от съсобственик , притежаващ повече от 50% дял в съсобствеността и го обвързва .А след като това е така,то и ответното дружество владее имота на правно основание, поради което и първоинстанционният съд правилно е отхвърлил частично исковата претенция.

В жалбата си жалбоподателят твърди,че така постановеното решение противоречи ТР № 3/05.01.2022г., по т.д № 3/2020г. на ОСГК на ВКС .Това твърдение е неоснователно.Цитираното тълкувателното решение разглежда фактически различна от процесната хипотеза, а именно на заведен ревандикационен иск от съсобственик срещу друг съсобственик лишен от основание да владее целия съсобствен имот. В настоящия случай, от една страна искът е срещу арендатор-несобственик, а от друга, както бе изяснено в изложението по-горе, владеещия несобственик има пълното правно основание да владее 2 целия имот и да противопостави това си право на всички съсобственици на миноритарни дялове от арендуваните имоти.

Предвид гореизложените съображения решението в атакуваната част следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход на делото жалбоподателят дължи на въззиваемата страна „Б.“ ЕООД, ЕИК *** направените в производството разноски пред настоящата инстанция в размер на 357,90 евро .

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение Рег.№ 446 / 28.11.2025г.,постановено по гр.дело № 1417 от 2025г. по описа на ЛРС в обжалвана част.

ОСЪЖДА Г. Г. Г. , ЕГН ********** да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК *** направените в производството разноски пред настоящата инстанция в размер на 357,90 евро .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3