Решение № 223 от 11.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Пловдив, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20215001000773 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260200 от 17.05.2021 г., постановено по т.д. № 93 по описа за 2020 г. С..т окръжен съд е:

- Осъдил З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“, да заплати на Н. С. АЛ., сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 21.03.2019 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 29.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

- Отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 15 000 лв. до предявения от 50 000 лв. като неоснователен.

- Осъдил „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.” АД, да заплати на Н. С. АЛ. сумата от 120 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищеца разходи за лечение, които са в пряка причинноследствена връзка с получените травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 21.03.2019 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 29.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

1

- Отхвърлил предявения иск иска за останалия претендиран размер от 240 лева като неоснователен

- Осъдил „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.“ АД да заплати на адв. Р.М. - САК, сумата 701,40 лв./ с ДДС, адв. възнаграждение по чл. 38 ЗА.

- Осъдил Н. С. АЛ. да заплати на „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.” АД сумата 525 лв. разноски по делото.

- Осъдил „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.“ АД да заплати да заплати сумата от 879.30 лв., представляваща държавна такса и възнаграждение за вещи лица, по сметка на ОС С.З..

Решението е обжалвано от двете страни по спора.

Ищецът по делото Н. С. АЛ. е обжалвал постановеното решение с въззивна жалба в частта, с която е отхвърлен предявения осъдителен иск за присъждане на обезщетение за претърпените вследствие процесното ПТП неимуществени вреди за разликата над присъдените 15000 лева до сумата 50 000 лева, както и в частта за присъдените в негова тежест разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

В жалбата се поддържа довод за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на решението в тази част, поради несъобразяване на решението с фактите по делото и с практиката на съдилищата относно преценката за справедливия размер на обезщетението за претърпените вреди както и относно преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Искането и да се отмени решението в обжалваната от него част и се постанови друго, с което предявения иск за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди се уважи за сумата от 50 000 лева, както и да му се заплатят направените деловодни разноски.

Ответникът З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД обжалва решението в осъдителната му част, с която е присъденото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 10 000 лева до уважения размер от 15000 лева; обезщетение за имуществени вреди в размер на 120 лева, както и в частта относно началния момент за присъждане на законна лихва, както и в частта за разноските.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че решението в обжалваната му част е неправилно. В подкрепа на жалбата си ответникът изразява становище, че присъденото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е определено в противоречие на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика в тази насока, както и че не е определен правилно размера на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който, според ответника, следвало да бъде не по-малък от 2/3. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли изцяло иска обезщетение имуществени вреди, а този за обезщетение за неимуществени вреди - за разликата над сумата от 10 000 лева, като за начален момент на лихва за забава да бъде 2 определен от 29.02.2020 г. и съответно – да се измени в частта за разноските.

Ответникът иска да му се присъдят направените деловодни разноски пред двете инстанции.

Всяка от страните е представила отговор, с който оспорва въззивната жалба на другата страна.

Третото лице помагач на страната на ответника – „З. А. Б.“ АД, чрез процесуалния си представител е изразило становище по въззивната жалба на ищеца в смисъл, че решението в обжалваната от ищеца част е правилно и следва да се потвърди.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред С.. окръжен съд е било образувано по предявени от Н. С. АЛ. против З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД, обективно съединени осъдителни искове за заплащане на застрахователно обезщетение от 60 000 лева за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, както и за заплащане на обезщетение от 240 лева за причинени имуществени вреди – разходи за консултации с психолог във връзка с преживян стрес и отрицателни емоции, настъпили в резултат от ПТП, възникнало на 21.03.2019 г., в гр. К., причинено от виновното противоправно поведение на трето за спора лице – Ф. С. Р., при управление на лек автомобил марка „О.", модел „К.“, с регистрационен № ** **** **, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2017 г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С оглед заявеното основание на предявените искове от събраните доказателства, по делото са установени следните относими към спорното правоотношение факти:

Н а 21.03.2019 г., около 06:30 часа, на републикански път I - 6 при км *** + *** на пътен възел „П. "З.“, който е в състава на околвръстен път на гр.

К., при управление на МПС - лек автомобил „О.“ модел „К.“, с регистрационен № ********, водачът Ф. С. Р. , при включване в движението на ПП I-6, не е пропуснала движещият се по път с предимство по този път, в посока от юг на север, лек автомобил марка „Т.“ модел „К.В.“ с рег. № ********, вследствие на което е настъпил удар между лявата задна част на л.а. „О.“ с предната дясна част на л.а. „Т.“.

В резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие, возещият се на задната седалка в лекия автомобил Н. С. АЛ. е получила различни телесни увреждания.

Установено е също, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на лекия автомобил „О.“ Ф. Р., която е починала вследствие получени от произшествието травми.

Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „О.“ 3 модел „К.“, с регистрационен № ** **** ** към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, по застрахователна полица с № BG/30/************ с начална дата на покритие 21.01.2019 г. и със срок на валидност до 21.01.2020 г.

Установено е, че вследствие от удара, ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата - кръвонасядане в областта на челото с екскориации; контузия на гръдния кош; контузия на гръбнака в кръсцовия /лумбален/ отдел; мозъчно сътресение без коматозно състояние; счупване на тялото на Тh12 -стабилна фрактура.

Получените вследствие от процесното ПТП увреждания са наложили хоспитализация на пострадалия А., през периода от 21.03.2019 г. до 23.03.2019 г. След изписването, възстановяването му е продължило в домашен режим. Според събраните доказателства – свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза, възстановяването от отделните травми е било с различна продължителност, като в цялост оздравителния процес на най-тежката травма - счупване на тялото на Тh12 е продължил в рамките на около 6 – 8 месеца.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, а и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че получените от ищеца травматични увреждания са му причинили различни по степен и интензитет болки и страдания. Освен че са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, комплексните травми са причинили на ищеца продължително затрудняване на движението на тялото. Конкретно - травмите на гръдния кош и счупения прешлен са му причинявали сериозни болки и на практика са го обездвижили за около три месеца, след което, с носенето на корсет и чужда помощ, ищецът е започнал да се придвижва из дома, а покъсно - и да извършва работа без физически натоварвания. Едва след шестия месец след произшествието, болките вече са били търпими, епизодични и флуктоиращи. Според експертното заключение, ищецът е работоспособен, с остатъчни епизодични болки, влияещи се от определени обстоятелства – температурни промени, влага, позиция на тялото, пътуване.

Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е нА.це отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1 т. 1 КЗ т.е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание.

Основният спор между страните се отнася до справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Съдържащите се във въззивните жалби оплаквания са относно определения размер на обезщетението за неимуществените вреди. Те се основават на доводите на страните, от една страна, че при анА.за на относимите към размера на обезщетението факти, съдът не е съобразил вида, 4 интензитета, степента и продължителността на търпените от пострадалия болки и страдания, а от друга – че не бил отчетен правилно факта на съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Във връзка с изразените от страните възражения и доводи относно определения общ размер на обезщетението, Пловдивският апелативен съд взе предвид следното:

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД трябва да се изхожда преди от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване, възрастта на пострадалия и пр.

В случая е безспорно установено, че причинените на ищеца А. травматични увреждания на главата, гръдния кош и гръбнака, освен кратък престой за изследване и наблюдение, не са налагали продължителен период на болнично лечение, нито оперативно лечение на травмите, като оздравителният процес е протекъл сравнително гладко, изцяло в домашни условия. От друга страна, процесът на възстановяване е бил свързан с изпитване на силни, интензивни болки и обездвижване за период от около три месеца. За този период, болките и обездвижването несъмнено са влошило начина на живот на пострадалия и са довели до неблагоприятни промени затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването, ограничаване на социалните контакти за един продължителен период. Освен физическите болки и описаните ограничения, като последица от получените вследствие произшествието травми, инцидентът се е отразил неблагоприятно и върху психичното състояние на ищеца. Преживяното от него е довело до негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство на адаптацията с повишено чувство на страх, тревожност, депресивни изживявания и чувство за безпомощност по отношение на ежедневното самообслужване, както и по отношение на работоспособността.

Освен описаните фактори - вид, характер и брой на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки, физически, психически, битов и социален дискомфорт; продължителност и сложност на лечението; продължителност на оздравителния и възстановителния период, прогноза на възстановяване и пр., също следва да се отчетат и конкретните икономическите условия в страната, доколкото те също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост при определяне размера на обезщетението. В този смисъл размерът на обезщетението ще следва да се съобрази и с реалните социално-икономически условия и стандарта на живот в страната.