Решение № 77 от 29.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600140 по описа за 2025 година

Производство по чл.34 ал.1 вр.чл.20 ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС.

С решение № 61/12.03.2025г., постановено по ЧНД № 117/2025г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора е признато на основание чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС) Решение от 08.03.2024г., постановено от *, *, влязло в сила на 19.04.2024 г., по отношение на лицето А. С. И., роден на * г. в гр. *, с постоянен и настоящ адрес: Република България, с. *, обл. *, ул. „*“ № *, ЕГН **********, с което за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата - Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл.2- му е наложена финансова санкция от 450 евро, равностойна на 880,12 лв. по курса на БНБ към деня на постановяване на решението – 08.03.2024 г.

Против решението е постъпила жалба от служебния защитник на засегнатото лице А. С. И. адв.П. П., с която счита, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не било представено към Удостоверението по чл.4 ал.1 от Закона решението от 08.03.2024г., постановено от *, *, за да се съпостави тяхното съдържание, а отделно самото Удостоверение било непълно и неконкретизирано относно собствеността на моторното превозно средство, 1 мястото на извършване на нарушението, както и данни дали лицето е участвало лично или чрез представител в производството за налагане на финансова санкция, поради което моли да се отмени и се откаже признаване и изпълнение на въпросното решение на *, *.

Назначеният във въззивното производство нов служебен защитник на лицето адв.В. М. поддържа подадената жалба и моли да бъде уважена.

Представителят на Апелативна прокуратура Пловдив счита жалбата за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно предлага да се потвърди.

Пловдивският апелативен съд намира жалбата за процесуално допустимаподадена е в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е разгледал внимателно материалите по делото и преценил поотделно и в съвкупност всички необходими и изискуеми от законаЗПИИАКОРНФС- предпоставки за да признае и приеме за изпълнение въпросната финансова санкция на нидерландската юрисдикция по отношение на лицето А. С. И..

Окръжен съд- Стара Загора е бил сезиран с Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване и изпълнение Решение от 08.03.2024 г., постановено от *, *, влязло в сила на 19.04.2024 г., по отношение на лицето А. С. И., роден на * г. в гр.*, с постоянен и настоящ адрес:

Република България, с. *, обл. *, ул. „*“ № *, ЕГН **********. Финансовата санкция– глоба в размер на 450 евро, е наложена за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата, описано в Удостоверението, а именно – на 18.01.2024 г., в 17.03ч., И. управлявал моторно превозно средство с несключена и неподдържана застраховка (проверка в регистър) в * * (*). Посоченото нарушение на правилата за движение по пътищата съставлява административно нарушениe, съгласно правото на издалата решението за налагането на финансова санкция държава – чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата. В хода на съдебното производство съдът е изискал допълнителна информация от издаващия орган за това, кое е моторното превозно средство, което не е застраховано (вид и регистрационен номер на същото), както и чия собственост e било по време на извършване на деянието. Видно от постъпилия на 18.02.2025 г. по електронната поща отговор от * Министерство на правосъдието, Кралство * (*), финансовата санкция се отнася за нарушение с превозно средство, тип * с * регистрационен номер *, което е принадлежало на *** към датата на нарушението. По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция. В случая решението на несъдебния орган на * власти има статута на решение по смисъла на Рамковото решение. Въззивната инстанция също 2 счита, че изпратеното в Окръжен съд – Стара Загора удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения акт, чието признаване се иска. Касае се за решение на несъдебен орган на решаващата държава за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИАКОРНФС. Деянието, осъществено от засегнатото лице А.

С. И., попада сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС случаи, за които не се изисква двойна наказуемост. Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от ЗПИИАКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС. Същото е в писмена форма, придружено с превод на български език, с подписа на издалия го орган е удостоверена верността на съдържанието му и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИАКОРНФС.

Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице А. С. И. за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение разглежданото решение за налагане на финансова санкция. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ. левовата им равностойност, като в случая наложената финансова санкция от 450 евро е равностойна на 880,12 лв. по курса на БНБ към деня на постановяване на решението – 08.03.2024 г. Решението е постановено срещу пълнолетно лице, съгласно българското законодателство, което лице може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу А. С. И. е било писмено, като същият е бил уведомен, съгласно законодателството на издаващата държава, лично или чрез упълномощен според законодателството на издалата го държава представител, за правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалването му. Правилно съдът е счел за неоснователни възраженията на защитата, че въпросното Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е непълно и не съдържа всички изискуеми от закона отбелязвания. Действително, в т.2 от Удостоверението (л.4 от същото), като обобщено представяне на фактическото положение и описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, включително място и време, е посочено, че на 18.01.2024 г., в 17.03 ч., И. управлявал моторно превозно средство с несключена и неподдържана застраховка (проверка в регистър) в * (*) – нарушение по чл.2 3 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата. За изясняване на обстоятелството кое моторно превозно средство е управлявал А. С. И. на 18.01.2024 г.в 17.03ч. с несключена и неподдържана застраховка, съдът е изискал допълнителна информация от издаващия орган и от отговора се изяснява, че финансовата санкция се отнася за нарушение с превозно средство тип * с * регистрационен номер *, което е принадлежало на *** към датата на нарушението.

Относимото за случая обстоятелство е именно несключената и неподдържана застраховка на управляваното от лицето МПС, а не това кой е неговия собственик. Следва да се отбележи и това, че нарушението е установено след проверка в регистър- в * (*). Деянието на засегнатото лице А. С. И. безспорно представлява административно нарушение и според българското законодателство, въпреки че за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, както правилно е отразил съдът, чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС не изисква двойна наказуемост. Ето защо и при положение, че съдът е изискал и получил от издаващия орган необходимата информация, не може да се приеме, че са налице непълноти в Удостоверението или неяснота относно вида и характера на нарушението, за което е наложена финансовата санкция, за да е приложима разпоредбата на чл.35, т.1 или т.7 от ЗПИИАКОРНФС.

С оглед на изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, поради което ПАС РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 61/12.03.2025г., постановено по ЧНД № 117/2025г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4