Решение № 2917 от 17.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2917 гр. Варна, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Г.а като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20263110100422 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявен от Т. К. Б., действащ чрез своята майка и законен представител В. Т. М. - Б.а, срещу К. Г. Б., иск с правно основание чл. 150 СК, за изменение на присъдената с решение № 2110/07.05.2015г. по гр.д. № 3046/2015г., по описа на ВРС, в полза на детето Т. издръжка в размер от 200 лева на 210 евро, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно с лихвите за всяка закъсняла вноска до настъпване на законна пречка за прекратяване или изменение на издръжката.

Твърди се в исковата молба, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 3046/2015 г., по описа на ВРС, гражданският брак между В. Т. М. - Б.а и К. Г. Б. е прекратен, като родителските права по отношение на детето Т. са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 300 лева месечно до навършване на 2-годишна възраст на детето с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, а след навършване на 2-годишна възраст на детето сумата от 200 лева месечно с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й. Тъй като от определянето на издръжката е изминал значителен период от време, през които са нараснали потребностите на момчето с оглед физиологическото му израстване и развитие, се твърди същата да е крайно недостатъчна, отчитайки потребността му от закупуване на учебници и учебни помагала, храна, дрехи, обувки, а така също и от средства за свободно време, култура, отдих. Твърди се, че понастоящем детето спортува активно – член е баскетболен клуб 1

„В.“, като месечната такса за членски внос възлиза в размер на 35 евро. Детето посещава частни уроци по английски език към учебен център „С. у.“ с месечна такса в размер на 100.94 евро. С оглед установените логопедични проблеми се твърди и че посещава веднъж седмично логопед, като таксата за всяко посещение е в размер на 24 евро, а заплатената такава за първоначална консултация в размер на 35 евро.

Поддържа, че майката осъществява непосредствени грижи за детето и се опитва да задоволява потребностите му от първа необходимост, но не е в състояние да покрива изцяло разходите по отглеждането му. Сочи, че определената издръжка от 200 лева е крайно недостатъчна, с оглед на трайното и съществено изменение на обстоятелствата, при които е била постановена. Счита, че ответникът разполага с възможност да заплаща по-голяма издръжка, с оглед актуалното му имотно състояние.

Твърди, че към момента на подаване на исковата молба, същият не е плащал месечна издръжка от месец септември 2025г., както и не е осъществявал контакти с детето, поради което приема, че е налице незаинтересованост от страна на ответника по отношение на детето, както и неглижиране на родителските му задължения.

С оглед горното и сезира съда с искане за изменение на определената през 2015г. издръжка. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът К. Г. Б. депозира отговор на исковата молба, в който излага, че предявеният иск е неоснователен по размер в частта си над минималната издръжка определена от законодателя в чл.142, ал.2 от СК, а именно една четвърт от размера на минималната работна заплата. Подробно аргументира причините, поради които претендираната сума е непосилна за него, като твърди, че финансовите му възможности са ограничени. Потвърждава, че живее за кратки периоди извън страната, но осъществяваните от него трудови дейности са временни, като често остава безработен. Сочи, че въпреки затрудненията си се старае да изпраща на детето си средства, които понякога са в по-голям размер от отсъдения с постановеното през 2015г. решение. Оспорва реализиране на доход от притежавания недвижим имот, описан в исковата молба, като твърди, че същият реализира единствено допълнителни разходи за поддръжка. Излага, че към момента на подаване на исковата молба е страна по трудово правоотношение в чужбина. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен в частта му над определения минимален издръжка установен от законодателя в чл.142, ал.2 от СК, а именно една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, с молба от 20.05.2026г., изразява становище, че в интерес на детето Т., да се уважи молбата на майката за актуализиране размера на издръжката, с оглед промените в икономическата обстановка, израстването на детето, съобразно с потребностите и нуждите му, като бъде определен размер на същата, който бащата е в състояние да заплаща.

2

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, че родители на Т.

К. Б., роден на 04.12.2014г., са В. Т. М. и К. Г. Б..

С решение № 2110/07.05.2015г., постановено по гр.д. № 3046/2015г., по описа на ВРС, 20-ти състав, родителските права по отношение на детето Т. са предоставени на майката, като бащата К. Б. е осъден да заплаща в полза на сина си, след навършване на 2-годишна възраст, в размер на 200 лева.

От приложената на л. 12 от делото служебна бележка се установява, че детето Т., през учебната 2025/2026г., е ученик в пети клас в СУ „Г. М.“, дневна форма на обучение.

Удостоверено е в издадената от Баскетболен клуб „В.“ служебна бележка, че Т.

Б. участва активно в тренировъчния процес на клуба и е картотекиран от името на същия за спортно-състезателната 2025/2026г. Посочено в коментирания документ е, че заплащаният членски внос е в размер на 35 евро на месец (л. 13).

Приета като доказателство по делото е и служебна бележка от Учебен център „С. у.“, от която се установява, че от 23.08.2025г., Т. Б. е записан за учебната 2025/2026г. на курс по английски език в центъра, като месечната такса възлиза в размер на 100.94 евро. Общата стойност на курса е 857.95 евро.

Представена по делото е фактура от 12.01.2026г. за първичен консултация при логопед, възнаграждението за която е в размер на 35 евро, заплатена на 12.01.2026г. според фискалния бон (л. 15). Приети като доказателства са и последващо издадени фактури (л. 45-57), видно от които, че детето Т. два пъти месечно посещава логопед, като възнаграждението за едно посещение възлиза в размер на 24 евро.

Представени са и други доказателства за реализирани разходи, включително и такива във връзка с необходимост от ортодонтско лечение.

От приетата справка от Агенция по вписванията се установява, че на 19.12.2024г. ответникът К. Б. е закупил поземлен имот с площ от 943 кв.м. в с. З., м. С. л., а на 18.04.2022г. поземлен имот с площ от 830 кв.м. в с. З., м. С. л., както и жилищна сграда с площ 100 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 28 кв.м., изградени в имот в с. З..

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде изменена присъдената издръжка е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания. От момента на определяне на издръжка през 2015г. до предявяване на иска са изминали над 10 години, което безспорно се свързва с нарастване на възрастта на детето – към него момент на 6 3 месеца, когато детето не е посещавало детско заведение и не е имало социални занимания за задоволяване на интересите му, а понастоящем – на 10 години, ученик е в редовна форма на обучение. С оглед това и следва да се приеме, че са нараснали и разходите за покриване на ежедневните нужди от храна, облекло, консумативи, средства за посрещане на разходите за обичайните епизодични заболявания, съпътстващи израстването, а така също за учебни помагала, доколкото понастоящем детето е в предучилищна група. Наред с това се установи, че детето спортува, допълнително посещава курсове по английски, нуждае се от специализирана помощ на логопед. При това положение и държейки сметка за икономическите отношения в страната, съдът приема, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на своето дете.

Според данните на Националния статистически институт потребителският общ разход на домакинствата за четвъртото тримесечие на 2025г. е средно в размер на 1637.55 евро. След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за издръжката за непълнолетно лице (за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем), размерът на средния разход за тримесечие възлиза на 1111.02 евро или 370.34 евро за месец. Съобразявайки, че издръжката на детето следва да бъде в такъв размер, който да служи не само за задоволяване на екзистенц минимума от нуждите му, но също така и да покрива разходи за извънсемейни забавления и занимания, с които детето да развива и задоволява свои емоционални, физически и социални потребности, съдът намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде осигурявана от родителите е 400 евро.

Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.

Възможността на дължащия издръжка родител се определя от дохода, квалификацията, имотното състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също дължи грижа и издръжка. В настоящия случай не се установи бащата да реализира доходи от труд. Състоянието обаче на безработица не освобождава родителя от задължението да положи дължимите от моралните и правни норми усилия, за да осигури издръжка на децата си в размер, който да задоволява техните нужди.

Ответникът е в трудоспособна възраст и липсват обективни пречки същият да реализира доход, който да му позволява да заплаща издръжка, която да покрива не само базисните потребности на сина му. Отчитайки безусловния характер на издръжката на непълнолетно дете, както и че бащата няма задължения за издръжка на други свои непълнолетни деца, съдът намира, че същият е в състояние да поеме 4 издръжка за сина си в размер на 210 евро.

Остатъкът от издръжката в размер на 190 евро следва да бъде поет от майката, която полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, като последното само по себе си е основание бащата да поеме по-голям дял от издръжката.

Така определената издръжка следва да бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2026г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи извръжката.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на законния представител на детето следва да се присъдят сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро.

Съгласно формираната воля на съда по предявения иск и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ВРС държавна такса в размер на 155.15 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № 2110/07.05.2015г., постановено по гр.д. № 3046/2015г., по описа на РС-Варна, издръжка, дължима от К. Г. Б., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Г. Ж.“, № ***, ет. ***, ап. ***, в полза на детето Т. К. Б., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител В. Т. М., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „М.“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, като я увеличава от 200.00 лева на 210.00 евро месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2026г., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150 СК.