Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2987 от 23.10.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1069/2025
Вид
Определение № 2987
Подписан
23.10.2025
В сила
23.10.2025
Състав
Кристияна Генковска, Анжелина Христова, Боян Балевски

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2987 гр. София, 23.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20258002901069 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Ж. Б. Ч., чрез адв.В.М. против решение №884/28.07.2024г., постановено по в.гр.д. №886/2024г. по описа на Окръжен съд- Варна в частта, с която след частична отмяна на решение №779/07.03.2024г., постановено по гр.д. №9348/2022г. по описа на Районен съд- Варна, е осъдена касаторката да плати на „Стат“ ООД, ЕИК 103848514, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски", ж.к.

„Левски", ул. „Архитект Мирчев" № 8, ет. 1 сумата от 3 820.23 лева, формирана като разликата над присъдената сума от 10 845.72 лева с ДДС до 14 665.95 лева с ДДС, представляваща остатък от неплатено възнаграждение за извършване на СМР по договор от 17.09.2021г., на основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, като е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът за сумата от 10 845.72 лева с ДДС, представляваща остатък от неплатено възнаграждение за извършване на СМР по договор от 17.09.2021г., на основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД. В останалата отхвърлителна част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Касаторката намира, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона и необосновано. Излага доводи, че изводите на въззивния съд за изпълнени от ищцовото дружество и приети от нея като възложител по процесния договор СМР са направени без обсъждане на всички доказателства и са необосновани. Намира за незаконосъобразни мотивите на решаващия състав, че се дължи плащане на сумата 14 665.95 лева 1 с ДДС, като поддържа доводите си, че част от работите не са изпълнени или са изпълнени със забава, част не са възложени по договора /претендират се количества над възложените или допълнителни работи, които не са предмета на договора/, а друга част са некачествено изпълнени.

Счита, че от доказателствата се установява, че работата е частично приета и платена, а процесната сума не се дължи, тъй като в срок са направени възражения относно количеството и качеството на изпълнените работи и е поискано поправяне или намаляване на възнаграждението. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде отхвърлен изцяло предявения иск.

Претендира разноски за трите инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Касационната жалбоподателка поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. За да се разглежда въпросът за плащане на извършени СМР по договор за възлагане, следва ли да се съобрази наличието на възражения от възложителя за некачествено извършени работи, за изпълнени дейности без допълнително възлагане и съгласуване, когато в договора изрично е уредено такива да се съгласуват и договарят допълнително и следва ли дейности извършени във връзка с отстраняване на забележки да се включват в окончателната цена и да бъдат плащани от възложителя?; 2. Следва ли съдът при разглеждане на въпроса за плащане на извършени СМР по договор за възлагане, по който не са били предвидени дейности, чиято стойност се претендира от изпълнителя, да съобрази наличието на висящ спор относно установяването на некачествено извършените работи и тяхната цена на материали и труд по направено възражение и следва ли да се присъжда плащане на изпълнителя на неплатено възнаграждение за извършване на СМР, когато е налице неизпълнение според договора в срок, както и при данни за лошо качество или липса на данни за добро качество на тези СМР?; 3. При искане за заплащане на незаплатено възнаграждение за извършване на СМР, които не са били възложени и договорени в договора с възложителя или с анекс, съдът винаги ли следва да изследва въпросът за това кои от тях са полезни и кои необходими допълнителни работи и следва ли да приеме кои от тях действително са били нужни за изпълнение на предмета на договора, за да присъди само тях?; 4. Следва ли съдът да отчете обстоятелството, че изпълнител по договор за възлагане на СМР не е изброил изчерпателно всички известни му за изпълнението на предмета на договора необходими строително-монтажни работи и определил съответната им цена и това обстоятелство може ли да се характеризира като недобросъвестно поведение от страна на изпълнителя и следва ли да бъде отчетено и как от съда при присъждане на възнаграждение на тези допълнително извършени работи?“- с твърдение за противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК.

Поддържа и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК без да излага конкретни доводи. Твърди, че решението е очевидно неправилно поради явна 2 необоснованост.

Ответникът „Стат“ ООД оспорва касационната жалба, като излага доводи за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационното обжалване. Счита, че обжалваното решение е правилнозаконосъобразно и обосновано, съобразено със съдебната практика, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да отмени частично първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и да осъди ответницата да плати на ищцовото дружество допълнително сумата 3 820.23 лева с ДДС – остатък от неплатено възнаграждение за извършени СМР по договор от 17.09.2021г. и за да потвърди решението н осъдителната част, с която е уважена претенцията за сумата 10 845.72 лева с ДДС, въззивният съд, на първо място, стига до извод, че възложените СМР от ответницата са изпълнени от ищеца и са годни за използване по тяхното предназначение- топлоизолация на фасадата на процесния обект, а на второ място, приема за доказано, че изпълнените допълнителни СМР са необходими за постигане на целта на договора с оглед неговия предмет, поради което подлежат на заплащане от възложителя. Въззивният съд не разглежда възражението за некачествено изпълнение на част от работите, като приема, че насрещните искове на ответницата за заплащане на разходите необходими за поправка и отстраняване на недостатъци са предмет на друго дело.

Решаващият съдебен състав приема за установено, сключването на процесния договор от 17.09.2021г., по силата на който ответницата като възложител възлага на ищеца- изпълнител извършване на описаните в приложение №1 строително-монтажни работи на посочения обект, като договореното възнаграждение е 20 371.43 лева без ДДС. Приложение №1 е количествено-стойностна сметка, в която са описани видовете, количеството и стойността на СМР, необходими за извършване на топлоизолацията на фасадите на сградата. Съдът приема, че от изпълнителя е съставен протокол от 07.03.2022г., в който са описани изпълнените и подлежащи на заплащане СМР в раздел I и раздел II, наименовани „топлоизолация по фасади“, но с оглед едностранното подписване само от ищеца стига до извод, че този протокол не представлява годно доказателство за видовете и количеството извършени работи. След анализ на заключението на СТЕ, въззивният състав приема, че посочените в раздел I и раздел II на протокола от 07.03.2022г. СМР са 3 изпълнени на място, но в различно количество.

Решаващият състав намира за неоснователни възраженията на ответницата, че не дължи плащане на допълнителните количества ремонтни работи – изпълнени в повече от посочените в количествено-стойностната сметка към договора, както и тези по раздел II от коментирания протокол, обосновани с твърдение, че не са били възложени. Като съобразява, че основната цел на договора, с оглед неговия предмет и описаните в приложение №1 видове ремонтни дейности, е поставяне на топлоизолация на фасадата на обект – сграда на три нива, както и че страните са се съгласили, че в приложение №1, неразделна част от договора, количествата на СМР са приблизителни, като точното им определяне ще става със замерване на окончателно изпълнените работи и оформяне на протокол обр.19, въззивният съд стига до извод, че за постигането на крайната цел изпълнителят е следвало да осъществи всички необходими СМР по цялостното поставяне на фасадата на топлоизолация, че те са възложени от страна на ответницата, поради което подлежат на заплащане по реда на чл.266, ал.1 ЗЗД. Реалните количествата и видовете СМР са установени от приетата и неоспорена СТЕ, като вещото лице заключава, че работите в двата раздела на протокол от 07.03.2022г. са необходими и полезни за изпълнение на възложената работа, като допълнителните СМР са били пропуснати в КСС. Съдът намира, че стойността на СМР следва да се изчислява на база единични цени по приложение №1 от договора, като няма данни да е налице хипотезата чл. 266, ал.2 ЗЗД на изменение в стойността на труда и материалите. Предвид изложеното приема, че стойността на работите по двата раздела на протокола от 07.03.2022г. е 28 265.95 лева с ДДС. С оглед извършеното плащане от страна на ответницата на сумата от 13 600.00 лева, съдът счита, че дължимият остатък от неплатеното възнаграждение е в размер на 14 665.95 лева.

Въззивният състав приема с оглед събраните писмени и гласни доказателства, както и заключение на СТЕ, че работата е предадена на ответницата- възложител, която ползва имота. Сочи, че се установява, че част от СМР са некачествено извършени, като в СТЕ са описани по вид и обем, но не е установена стойността им. Констатира, че във връзка с тези недостатъци ответницата не е одобрила работата и е упражнила правата си по чл.265 ЗЗД, като поради неотстраняване на недостатъците е предявила насрещни искове по настоящото дело за заплащане на разходите необходими за поправката, в евентуалност намаляване на възнаграждението в размер на 10 000.00 лева. Приема, че доколкото насрещните искове са отделени в друго производство, в настоящото дело не седи въпросът дали и с колко следва да бъде намалявано дължимото възнаграждение за извършената работа. С оглед изложеното стига до извод, че искът е основателен за сумата 14 665.95 лева.

Въззивното решение е валидно, като няма основание за допускането му до касационно обжалване за проверка за вероятна недопустимост.

4

Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай изложените от касаторката доводи представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол.