Решение № 212 от 21.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Бургас, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120200112 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на И. В. Б., ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Д.

В. - БАК, против заповед за задържане на лице рег. № 431 ЗЗ-554/30.12.2024г., издадена от Д.

Т. Л.- полицейски служител при Първо РУ-гр. Бургас.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане.

В последното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. В. – БАК, който поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи.

Посочва, че към момента на задържането на неговия доверител не са били налице предпоставките за това.

Ответникът по жалбата не се явява лично в последното открито съдебно заседание, като е депозирал писмено становище.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

При анализа на доказателствата се установява следната фактическа обстановка:

На 30.12.2024 г., около 00:45 часа жалбоподателят, заедно със свидетелката * се намирал до магазин „Тришър“ в гр. Бургас на ул. „*“. Близо до магазина, на тротоара бил паркиран мотоциклет, като около него имало множество лица на млада възраст. Между жалбоподателя и свидетелката, от една страна, и групата младежи, от друга, възникнал конфликт относно неправилното паркиране на мотоциклета, при което даже се стигнало до падането му, при което жалбоподателят получил наранявания. В 00:50 часа жалбоподателят подал сигнал за инцидента, като на място пристигнал екип на 01 РУ-Бургас, в който били 1 ответникът и св. Д. Т.. Жалбоподателят бил афектиран все още, като в крайна сметка бил задържан.

Заповедта за задържането му била издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като било записано, че на 30.12.2024 г. в гр. Бургас, пред горепосочения магазин отправя закани и заплахи към лица от мъжки пол.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.

Привидно в заповедта са изложени и фактическите основания за задържанетоотправянето на заплахи и закани по отношение на лица от мъжки пол, като макар да не е посочена правна квалификация по НК, може да се приеме, че фактическото описание покрива признаци на престъпление. Независимо от това, обаче, съдът намира, че с оглед конкретиката на случая, това фактическо описание не е достатъчно, за да бъде гарантирано правото на защита на жалбоподателя.

По мнение на съда, не става ясно за кои действия на жалбоподателя е съставена заповедта- за тези, предхождащи идването на полицейските служители, или за действия, които са осъществени след този момент. Това е от изключително голямо значение в конкретния случай, тъй като от материалите по делото става ясно, че преди идването на полицейските служители също е имало конфликт, като дори се е стигнало до нараняване на жалбоподателя.

Тази неяснота се засилва още повече от приложените по делото материали, като в сведенията на лицата от групата младежи се говори за отправени заплахи към тях преди идването на полицейските служители. Що се отнася до случилото се след идването на полицейските служители, в сведенията на л. 31, л. 33 и л. 36 е посочено, че жалбоподателят и св. * са обиждали и заплашвали само органите на реда.

По мнение на съда, описанието на фактите в случая не изпълнява законовото изискване на задържаното лице да станат ясни фактическите основания за задържането му, предвид усложнената фактическа обстановка, която включва множество действия на множество лица. По този начин и за съда остава неясен предметът на доказване. Едва в съдебно заседание св. Т. посочи, че жалбоподателят бил задържан след като същият отправял закани към групата младежи в присъствието на полицейските служители. Това изявление обаче не е в състояние да санира непълнотата в издадената заповед, тъй като както бе посочено, отникъде в нея не става ясно, че се касае за действия извършени след идването на служителите, а не за действия, извършени преди това.

Само тази непълнота води до незаконосъобразност на обжалваната заповед и се явява основание за отмяната й.

На второ място, дори и да се приеме, че описанието в заповедта се отнася до действия на жалбоподателя след идването на полицейските служители, тя се явява материално незаконосъобразна.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР 2 представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкрИ.ето на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

По мнение на съда тези обстоятелства в случая не са налице. Фактите, които се установяват в преписката не подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален извършител или съпричастен към престъплението, описано в заповедта (пак при условие, че се приеме, че се касае за описание на действия, извършени след идването на полицейските служители). Както бе посочено вече, в сведенията на л. 31, л. 33 и л. 36 е посочено, че жалбоподателят и св. * са обиждали и заплашвали само органите на реда. Нито едно лице, извън полицейските служители, не е посочило да е било заплашвано след идването на органите на МВР.

С оглед на това следва изводът, че към момента на задържането на жалбоподателя са липсвали каквито и да е данни същият да е отправял закани и заплахи, каквото престъпление е описано в обжалваната заповед.

Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, не са били налице достатъчно данни, че Б. се е заканвал и заплашвал на други лица след пристигане на органите на реда.

С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и същата следва да бъде отменена.

Съгласно 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени оспорвания акт, държавните такси, разноските по делото и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. По делото е била заплатена държавна 3 такса в размер на 10 лв., а също така на л. 7 е налице договор за правна защита, в който е посочено, че е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 1000 лв. С оглед на това, доколкото полицейският орган, издал отменената заповед, е част от структурата на ОДМВРБургас, което е самостоятелно юридическо лице, именно последният субект следва да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в общ размер на 1010 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед рег. № 431 ЗЗ-554/30.12.2024г., издадена от Д. Т. Л.- полицейски служител при Първо РУ-гр. Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок от 24 часа на И. В. Б., ЕГН: **********.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на И. В. Б., ЕГН: **********, сумата от 1010 (хиляда и десет) лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4