Решение № 89 от 29.04.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Оряхово, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100193 по описа за 2024 година

Производството е по предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Ястребец” №23Б, представлявано от А.А. – Изпълнителен Директор и И.Е – Председател на Управителния съвет, чрез Ф. И. – юрисконсулт против ответника В. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Младост 4” бл.460А, вх. „Б“, ет.8, ап.62, с която е предявен иск с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Т., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046 гр.

София сумата от 690.97 лева / шестстотин и деветдесет лева и 97 ст. /, представляваща главница за консумирана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 4” бл.460А, вх.

„Б“, ет.8, ап.62, за периода от 01.03.2020г. до 31.04.2022г.; сумата от 128,15 лева /сто двадесет и осем лева и 15 ст./ - мораторна лихва върху главницата за периода от 16.05.2020г. до 07.04.2023г.; сумата от 3,60 лв. /три лева и 60 ст./ - дялово разпределение, за периода от м.06.2020г. до м.09.2021г.; сумата от 0,83 лв. /нула лева и 83 ст./ - лихва, за периода от 15.08.2020г. до 07.04.2023г., ведно със законна лихва върху главницата от 21.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в заповедното и настоящето производство.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046 гр. София твърди, че на 21.04.2023г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата В. Н. Т. за сумата от 823,55 лева, от които: 690.97 лева / шестстотин и деветдесет лева и 97 ст. /, представляваща главница за консумирана и незаплатена топлинна енергия за 1 топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 4” бл.460А, вх.

„Б“, ет.8, ап.62, за периода от 01.03.2020г. до 31.04.2022г.; сумата от 128,15 лева /сто двадесет и осем лева и 15 ст./ - мораторна лихва върху главницата за периода от 16.05.2020г. до 07.04.2023г.; сумата от 3,60 лв. /три лева и 60 ст./ - дялово разпределение, за периода от м.06.2020г. до м.09.2021г.; сумата от 0,83 лв. /нула лева и 83 ст./ - лихва, за периода от 15.08.2020г. до 07.04.2023г., ведно със законна лихва върху главницата от 21.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в заповедното и настоящето производство.

След като издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителния иск по чл.422 от ГПК.

Излагат се доводи, че ответницата В. Н. Т. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 4” бл.460А, вх. „Б“, ет.8, ап.62 и като такъв е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ, чиято продажба съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ се осъществява при публично известни общи условия.

Релевира се, че съгласно чл.33 от Общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплатят месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните от него фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Изложено е, че при неизпълнение на задължението си и незаплащане в срок на дължимите суми, клиентите изпадат в забава за тези суми, като ежедневно се начислява законна лихва върху дължимата сума, от деня на забавата до датата на изплащането на задължението.

Сочи се, че на основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между клиентите в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от Закона за енергетиката.

Отразено е, че в настоящия случай, собствениците в сградата етажна собственост, в която се намира имотът на ответницата са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната” ООД.

Според ищеца съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Твърди се, че ответницата е ползвала доставяната от ищцовото 2 дружество топлинна енергия през посочения период и към момента на депозиране на исковата молба не е погасила задължението си.

С молба вх. №208 от 15.01.2025г., ищцовото дружество е заявило, че е постъпило плащане от ответницата на сумата от 1569,10 лева, с което е погасила изцяло дължимите суми за главници, лихви и съдебни разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията е връчен на ответницата, която в предоставения й от закона едномесечен срок е оспорила предявения иск като недопустим и неоснователен.

С отговора на исковата молба ответницата прави възражение за недопустимост на издадената заповед за изпълнение на основание чл.411, ал.2, т.5 от ГПК, тъй като повече от десет години живее в Дубай, а процесният апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 4” бл.460А, вх. „Б“, ет.8, ап.62 е отдаден под наем, като тя никога не е била регистрирала настоящ адрес на него. Счита се, че ищецът недобросъвестно се е снабдил със заповед за изпълнение, като е посочил вместо настоящ адрес на длъжника, регистриран по ЗБДС този на топлоснабдения имот.

Поради това се твърди, че исковата молба е нередовна, а издадената заповед за изпълнение е недопустима на основание чл.411, ал.2, т.5 от ГПК.

На следващо място се сочи, че наемателката на топлоснабдения имот Светлана Димитрова заплаща всички издадени фактури за потребена топлинна енергия и след като е разбрала, че от ищеца се претендират суми за главница за топлинна енергия в размер на 690,97 лева, за главница за дялово разпределение в размер на 3,60 лева, мораторна лихва за забава за времето от 16.05.2020г. до 07.04.2023г. в размер на 128,98 лева и законна лихва за времето от 21.04.2023г. до изплащане на вземането от собственика на имота В. Т., на 12.12.2024г. е заплатила изцяло и в брой тези задължения на касата на Топлофикация.

Излагат се доводи, че предвид направеното признание на ищеца, че има пълно погасяване на задължението, то предявеният иск е неоснователен.

Представя се касов бон от 12.12.2024г., за който се твърди, че от същия се установява заплащането на 600 лева, начислени от Топлофикация за съдебни разноски – 200 лева за държавна такса и 400 лева за назначен особен представител.

Моли се съда, да обезсили издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Моли се съда, да остави без уважение претендирането на разноски за юрисконсултско възнаграждение от ищеца в заповедното и настоящето исково производство. Твърди се, че на основание чл.78, ал.2 от ГПК, ответникът не следва да дължи разноски по двете производства за юрисконсултско възнаграждение, поради факта, че е направил изрично признание на исковете за главница и лихви, като е погасил задълженията по тях.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се 3 представляват.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело №646/2023г. по описа на РС-Оряхово, въз основа на заявление, подадено от ищеца по настоящето дело, съдът на 21.11.2023г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №386, с която е осъдил ответника В. Н. Т. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046 гр. София сумата в размер на 690.97 лв. /шестстотин и деветдесет лева и деветдесет и седем ст./ представляваща главница, за неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 4“, бл.460А, вх.5, ет.8, ап.62, инсталация 4000424409/аб.№ 448154, за периода от месец март 2020 г. до м.април 2022 г., лихва в размер на 128.15 лв. /сто двадесет и осем лева и петнадесет ст./ за периода от 16.05.2020 г. до 07.04.2023 г., сумата от 3.60 лв. /три лева и шестдесет ст./, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.юни 2020 г. и м.септември 2021 г., лихва за периода 15.08.2020 г. до 07.04.2023 г. в размер на 0.83 лв. /нула лева и осемдесет и три ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева и нула ст./ – държавна такса и 100.00 лв. /сто лева и нула ст./ юрисконсултско възнаграждение.

Посочената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви положителния установителен иск по чл.422 от ГПК, за установяване на вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Заявителят, по настоящето дело ищец, е спазил едномесечния срок по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и е предявил иска по чл.422 от ГПК.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства – индивидуална справка за издадени фактури на абонат с №4000424409 към 07.04.2023г.; Договор №Д-0-72 от 09.06.2020г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.139в от Закона за енергетиката; Общи условия за продажба на топлинна епергия за битови нужди от «Топлофикация София» ЕАД на клиенти в град София; Акт за разпределение на отопляемите обеми по проект в сградата от м.02.2016г.; Заявление-декларация от ответницата до «Топлофикация София» ЕАД. Приложено е частно гражданско дело № 646/2023г. на Районен съд – Оряхово и са приети документи удостоверяващи осъществено в хода на исковото производство, извършено плащане от ответницата в полза на ищцовото дружество на сумата в размер на 1569,10 лева.

Ответницата на 11.09.2015г., видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот – апартамент №191, на Нотариус Ивайло Николов с район на действие Софийски районен съд е придобила право на собственост върху недвижим имот – апартамент находящ се в гр.София ж.к.“Младост-4“, 4 бл.460А, вх.“5“, ет.8, ап.62.

От приетите и описани по-горе писмени доказателства се установява, че придобитото жилище от ответницата се намира в целогодишно захранвана с топлоенергия и топла вода сграда. Поради това, за имота, находящ се в гр.София ж.к.“Младост-4“, бл.460А, вх.“5“, ет.8, ап.62 открита партида инсталация 4000424409/аб. №448154.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 422, във вр. с чл.

415 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и неговия размер, а именно наличието на следните предпоставки: валидно облигационно правоотношение между ответника и „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046 гр. София, възникнало по силата на Закона за енергетиката и публично известни общи условия, по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в имота на ответницата през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размерът на претендираните мораторни лихви.

В случай, че ищецът докаже, източника на задълженията и срока за изпълнението им, ответницата, следва да докаже положителния факт на плащането на претендираното вземане, както и че е изпълнила точно.