Решение № 1098 от 23.12.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1098 гр. Сливен, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230105400 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Ж. Д. С. от гр. Сливен срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД.

Ищцата твърди, че на 24.05.2023 г. платила на ответното дружество сума в размер на 2906.80 лв. Сочи, че ответното дружество следва да и върне сумата от 406.80 лв., тъй като е платена без основание.

Предвид гореизложеното, моли съда да осъди ответното дружество да и заплати сума в размер на 406.80 лв., недължимо платена сума по договора, ведно със законна лихва от датата на постъпване на исковата молба 29.10.2024 г. до окончателното плащане на сумата. Претендира за присъждане на деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.

2 ЗАдв.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, с който молят съда да счете за безспорни обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за кредит № 561284 предоставян и усвояван от кредитополучателя на заема в размер на 2500 лв. Възразява срещу твърденията, че сключения между страните договор за кредит нарушава разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан по основание и размер. Моли да осъди ищеца да заплати и 1 направените разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Представя списък за разноски.

Признават извършеното плащане от ищцата на сумата в размер на 2906.80 лв. по Договор за кредит № 561284.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски. Излага като основание за нищожност на договора и нарушаване на закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора е предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение, която не е включена в ГПР.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата и моли да бъде определено в размер под минимума.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД да заплати на ищцата Ж. Д. С. сумата от 406,80 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит № 561284 от 24.04.2023 г., поради изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Предявеният иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество, съдът го намира и за изцяло основателен и доказан.

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК. Безспорно се установи в процеса, че ищцата е сключила договор за потребителски кредит с ответното дружество на 10.06.2023 г., по силата, на който ответното дружество му е предоставило сумата от 2500 лв. Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 49%.Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава 2 потребителя с оглед задължението в договора за обезпечаване на договора за заем и предвидената в чл.10 от ОУ неустойка, която е разписана в погасителния план, а начинът й на изчисляване е посочен в стандартния европейски формуляр. Реалния ГПР при съобразяване на неустойката възлиза над законовото изискване. Ответникът не спори, че неустойката не е включена в ГПР по договора, като при включването и в обхвата на ГПР, същият нараства над петкратния размер на законната лихва с което е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49%, като не става ясно какво представлява разликата между ГПР и ГПЛ и какви разходи покрива. Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение което поставя потребителя в ситуация да не знае какъв размер е оскъпяването му по кредита което ще дължи и в това именно се състои недействителността, тъй като не е спазено изискването за посоченото законово основание.

Факта, че не е отчетена неустойката в ДПК, както и размера на ГПР, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договора ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството се установи, че ищцата е заплатила по сметка на ответното дружество сумата 2906.80 лв.

Главницата по договора за кредит е в размер на 2500 лв., т.е., ще следва да бъде уважен изцяло предявеният иск за сумата от 406.80 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на ищцата по посочената банкова сметка адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. с ДДС, а държавна такса в размер на 50 лв. следва ответното дружество Ай Ти Еф Груп АД да заплати на ищцата.

Размерът на адвокатското възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатската работа възлиза на 400 лв., но съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 чл. 101 и параграф 2 от ДФЕС във вр. с чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува, че Наредбата с която са определени минималните адвокатски възнаграждения нарушава забраната на чл. 10, параграф 1 от ДФЕС, то съдът е длъжен да откаже да приложи националната ни правна уредба. Следователно при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение, съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото, цената на предявените искове, броя на проведените о.с.з. и извършената от пълномощника работа, като в конкретния случай делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно о.с.з. в което пълномощника на ищцата не се е явил лично, поради което съдът счита че справедливия размер на адвокатското 3 възнаграждение е 300 лв. с ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86 ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., кв. "Б." № ., ет. ., ап. ., със съдебен адрес: гр. П., ул. "Й. Г." № ., чрез адв. Р. Р. от АК - Пловдив на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата от 406,80 л в . /четиристотин и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит № 561284 от 24.04.2023 г., поради начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.10.2024 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща разноски по делото - заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Н. Р., с персонален № 1900174740 от АК - Пловдив, с адрес гр. П., ул. "Й. Г." № ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4