Решение № 777 от 24.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. Пловдив, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300500819 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „ПИМК“ООД против решение № 4876/06.12.2024г. по гр.д.№ 2719/2024г. на ПдРС, VIII гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемите Л. Г. Ж. и Н. С. Ж. по 25000 лева, частично от по 500000 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по причина на смъртта на съпруга на първата въззиваема и баща на втората въззиваема, С.Н.Ж., починал на ***г. вследствие на претърпяна на същата дата трудова злополука в гр.***, *** ***, ведно със законните лихви върху посочените суми, считано от 13.02.2024г., до окончателното им изплащане. Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд погрешно е определил размера на изплатените от застрахователите обезщетения, като е приспаднал значително по- малка сума от претендираното обезщетение. Оспорва се като неправилно и незаконосъобразно решението и поради това, че не било възприето възражението на жалбоподателя за съпричиняване на трудовата злополука. Сочи се, че от събраните доказателства ясно и категорично се установява, че съпругът и баща на въззиваемите е претърпял трудова злополука в резултат от действия, които не е следвало да извършва. Иска се намаление на присъденото обезщетение, поради съпричиняване на трудовата злополука, и правилно приспадане на действително платените суми от застрахователите.

От въззиваемите Л. Г. Ж. и Н. С. Ж. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, изложени са доводи в 1 подкрепа изводите на РС.

Отговор е подаден и от третото лице помагач ЗАД "Алианц България"АД, с който е заявено становище за основателност на въззивната жалба.

ПОС, ХIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 2719/2024г. на ПдРС, VIII гр.с. е образувано по искова молба от Л. Г. Ж. и Н. С. Ж. против „ПИМК“ООД за това ответното дружество да бъде осъдено да заплати на всяка една от тях по 25000 лева, частично от по 500000 леваобезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ищците от смъртта на общия им наследодател С.Н.Ж., настъпила вследствие на трудова злополука на ***г. трудова злополука в гр. ***, *** ***, ведно със законните лихви върху обезщетенията, считано от датата на завеждане на делото.

С подадения от ответника „ПИМК“ООД исковете са оспорени като неоснователни и недоказани, а при условие на евентуалност е оспорен като прекомерен претендираният размер на обезщетенията. Заявено е възражение за съпричиняване на трудовата злополука от страна на наследодателя на ищците.

Третите лица- подпомагаща ответника страна ЗАД „Алианц България” и „Евроинс“АД, също са оспорили исковете като неоснователни и недоказани. С подадените от тях отговори се поддържа заявеното възражение за съпричиняване на трудовата злополука.

Безспорно е, а и от събраните по първоинстанционното дело писмени доказателства се установява, че наследодателят / съпруг и баща/ на въззиваемите Л. Ж. и Н. Ж., С.Ж. е работил по трудов договор с „ПИМК“ООД на длъжността „***“ и при изпълнение на трудовите си задължения на ***г., между 18 и 19 часа, по време на командироването му със задача „***“ до ***, е претърпял трудова злополука на територията на товарен адрес (фирма ***), в района на гр. ***, *** ***. В изпратената от „ПИМК“ООД декларация за трудова злополука вх.№ ***/***г. по описа на ТП на НОИ- гр.*** са описани следните обстоятелства: мястото на злополуката е товарен адрес в района на гр.***; пострадалият наблюдавал процеса на разтоварване на суровина от цистерна с предоставена от него на негов колега от *** техника, като в един момент се почувствал зле и припаднал. С разпореждане на ТП на НОИ- гр.*** от ***г. декларираната злополука е приета за трудова. В разпореждането е записано, че от служители на териториалното поделение е съставен протокол за разследване от 30.11.2022г. със следните констатации: В деня на злополуката С.Ж. е извършил доставка на течен шоколад с цистерна. Непосредствено преди злополуката той извършвал електрическа връзка за разтоварване на цистерната, което разтоварване осъществявали съвместно с шофьор с ***. Докато извършвал електрическата връзка, получил ***, свързана с ***, предизвикана от ***, което може да е предизвикано от ***.

Изводът е, че смъртта е настъпила по причина на *** натоварване.

По преписката на ТП на НОИ- гр.*** е представено обяснение от съпругата на пострадалия С.Ж., Л. Ж., в които се сочи, че на ***г. съпругът й разтоварил своята цистерна 2 в базата на фирмата в гр.***, за която била предназначена доставката, за времето от 7,30 часа до 11,30 часа. След това *** на „ПИМК“ООД го насочил към автомивка на разстояние около 140 км. От мястото на разтоварването, където да измие цистерната, според правилата, установени във фирмата. До автомивката той шофирал олоко 2- 3 часа, миенето на цистерната продължило около 1- 2 часа, след което С.Ж. трябвало да почива 45 часа. Той споделил със съпругата си, че с нетърпение очаква почивката, защото се чувствал много уморен. Точно тогава спедиторът на „ПИМК“ООД му наредил да се върне в базата в гр.***, защото там била пристигнала друга цистерна, с ***шофьор, която не разполагала с помпа за разтоварване. Той се върнал в базата и тай настъпил фаталният инцидент. Обяснения са дадени и от *** в застрахователния отдел на „ПИМК“ООД С.К., в които се сочи единствено, че към 20,30 часа била уведомена от началник транспорт на фирмата, че около 18,30 часа ***време С.Ж. е загубил съзнание в база на получател на доставка в гр.***.

По преписката на ТП на НОИ- гр.*** е изготвен и приложен 7- дневен отчет на работата на С.Н.Ж.. За ***г. са записани следните данни: разтоварване/ друга работа около 4 часа *** + ***/ българска часова зона/; 113 км. шофиране; друга работа- ***- **** + ***- *** + ***; 113 км. шофиране; ***-*** + ***- спиране / 45- часова пауза/. Безспорно е, че сутринта на ***г. С.Ж. е разтоварил своята цистерна в гр.***. След това е шофирал 113 км., извършил е друга работа за времето от 14 часа до 16,20 часа, като тази работа следва да е била измиването на цистерната. След това е шофирал отново 113 км. и към 18,30 часа ***време със сигурност отново е бил в гр.***. Горните факти напълно кореспондират с обясненията на съпругата му, като единствената разлика е в изминатото разстояние от гр.*** и обратно, но същото не е особено съществено. Същественото в случая е това, че по някаква причина, след като е измил цистерната на камиона си, С.Ж. се е върнал в гр.***, в базата на фирмата- получател на доставката, където той лично не е имал работа, за щото е бил разтоварил възложената му пратка още сутринта на същия ден. Той не би могъл да предприеме самоволно пътуване на разстояние над повече от 100 км., тъй като движението на управлявания от него товарен автомобил се отчита на тахографа му, а и би следвало да отчете ползваното гориво. В показанията си разпитаният по първоинстанционното дело свидетел К.Х., който е работил на длъжност „***“ в „ПИМК“ООД сочи, че самият той не е дал нареждане на С.Ж. да се върне в гр.*** и да помогне на *** шофьор да разтовари цистерната си, но някой друг го е бил помолил да стори това. Свидетелят сочи също така, че работата на *** се следи много стриктно, а С.Ж. е бил един от най- добрите ***, които обстоятелства подкрепят извода на съда, че той не е действал самоволно при настъпване на трудовата злополука. Логично е да се приеме, че Ж. не би предприел каквото и да било действие с поверената му техника, без да е убеден, че изпълнява решение- най- общо казанона работодателя си и за извършеното от него няма да му бъде търсена отговорност.

От компетентните *** власти е извършена аутопсия на тялото на починалия шофьор, но не и експертиза, която да установи причините, поради които през тялото му е преминал електрически ток. При това положение не може с категоричност да се приеме нито, че инцидентът е резултат от случайно събитие, което не е могло да бъде избегнато, дори ако 3

С.Ж. е бил положил най- добрата грижа за извършване на предприетата от него работа, нито че той е проявил груба небрежност. Съответно- не е налице основание да се приеме, че е налице съпричиняване от пострадалия на трудовата злополука- нито по причина на самоволно предприети от него действия, нито поради проявена груба небрежност.

От показанията на другия разпитан свидетел С.М. се установява, че и понастоящем въззиваемите изживяват изключително тежко загубата на своя съпруг и баща, като смъртта му трайно се е отразила негативно на психичното им състояние. Ето защо, настоящия състав на ПОС намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпяните от тях неимуществени вреди е поне по 300000 лева за всяка от тях. От двамата застрахователи са им изплатени обезщетения в общ размер от 211240 лева или по 103620 лева- факт, който се установява от събраните по делото писмени доказателства, а и е безспорен между страните.

След приспадане на платеното застрахователно обезщетение, дължимото обезщетение за неимуществени вреди надхвърля този- предмет на двата частични иска. Следователно същите правилно и законосъобразно са уважени в техния пълен размер от по 25000 лева, поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4876/06.12.2024г. по гр.д.№ 2719/2024г. на ПдРС, VIII гр.с., с което жалбоподателят „ПИМК“ООД е осъден да заплати на въззиваемите Л. Г. Ж. и Н. С. Ж. по 25000 лева, частично от по 500000 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по причина на смъртта на съпруга на първата въззиваема и баща на втората въззиваема, С.Н.Ж., починал на ***г. вследствие на претърпяна на същата дата трудова злополука в гр.***, *** ***, ведно със законните лихви върху посочените суми, считано от 13.02.2024г., до окончателното им изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4