Решение № 4328 от 21.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4328 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110137370 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ., ЕИК ., срещу М. С. В., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 06.03.2019 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. .1810/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, чрез адв. Ивелина Панева с пълномощно на л. 21 от заповедното дело, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: . НП, апартамент, аб. № . за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Заявява искане за уважаване на предявените претенции.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, но с възражението срещу заповедта за изпълнение, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е релевирал възражение за изтекла за вземанията погасителна давност.

1

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства, становищата на страните и отделените с доклада за безспорни между страните обстоятелства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава, в т.ч. и че са налице обстоятелства, обусловили спиране или прекъсване на погасителната давност за вземанията.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

С доклада по делото съдът е обявил на страните на основание чл.155 ГПК за ненуждаещо се от установяване по делото съдържанието на приложимите към процесния период общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ., одобрени с Решение на КЕВР № ОУ-02 от 03.02.2014 г.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с 2 кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е придобил ½ идеална част правото на собственост върху имота през 2013 г. Видно е от съдържанието на приобщения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот .92, том Втори, рег. № 3782 , dело № 352/2013 г, на нотариус Ц., че по силата на сключения на 11.10.2013 г. договор за дарение ответникът и Я. С. В. са придобили правото на собственост върху имот, находящ се на адрес: . в сграда ..

Установява се на следващо място, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 30, том Първи, рег. № 705, дело № 25/2016 г. на нотариус М. И. на 22.01.2016 г. ответникът и Я. С. В. са продали на И. процесния недвижим имот, а именно: апартамент с идентификатор ***, представляващ апартамент, находящ се на адрес: ., външна сграда ., на трети надпартерен етаж.

По делото като доказателство е прието заявление-декларация, вх.№ Г19176/30.09.2016 г., с което И. е заявила пред ищеца желанието си партидата за процесния недвижим имот, находящ се на адрес: ., аб. .5138, да бъде променена на нейно име.

Следователно и съдът приема, че в периода 01.05.2015 г. – 22.01.2016 г. между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника право на собственост върху ½ ид.ч. от недвижимия имот, с оглед което и се явява задължен за ½ част от цената на доставената до имота топлинна енергия в посочения период. Ето защо и следва да се обобщи, че пълно и главно ищецът е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през периода до 22.01.2016 г. в имота топлинна енергия.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Установено е, че на проведеното на 24.09.2002 г. общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно счетоводство с ., като в изпълнение на взетото решение е сключен и представеният по делото договор № 4184/25.09.2002 г. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

3

Съдът е приел, че в производството количеството на доставената до имота на ответника топлинна енергия не е оспорено. С оглед цената на предявените искове и липсата на конкретни оспорвания срещу претенциите на ищеца с изключение на възражението за погасяването им по давност не е допуснато изслушването на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, като по отношение на размера, за който предявения главен иск е основателен са приети писмени доказателства.

Установено е, че за процесния период, обхващащ отоплителен сезон 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. уредите в имота на ответника са били отчетени, като след края на отоплителния сезон е била изготвена изравнителна сметка. От съдържанието на същата става ясно, че прогнозно е било начислено количество топлинна енергия на стойност 174,22 лева, като резултатът от изравняването е сума за доплащане в размер на 176,59 лева. Установява се, че за имота е начислявана топлинна енергия за отопление на имот, за битова гореща вода и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, в съответните единици, както следва: за топла вода – 8 куб.м., за сградна инсталация 222 кв/ч., за отопление 3 кв/ч. Сумата за доплащане е фактурирана за първи път с издадената след края на отоплителния сезон обща фактура.

Както се посочи, в настоящия случай е установено, че ответникът М. В. е имал качеството на клиент, потребител по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди до 22.01.2016 г., когато правото на собственост върху имота е преминало по силата на договора за покупко-продажба в патримониума на купувача по сделката и третото за настоящия спор лице – Ивелина Панева. Следователно и с оглед притежаваното от ответника право на собственост върху ½ ид.ч. от имота, то и същият се явява задължен за сумите за цена на доставената до имота ТЕ, която е била доставена до деня, предхождащ прехвърлянето на правото на собственост върху имота, т.е. до 21.01.2016 г. вкл.

Ответникът, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е заявил възражение за погасяване на сумите по заповедта за изпълнение по давност, което според настоящия състав на първоинстанционния съд следва да бъде разгледано, предвид релевирането му до изтичане на срока за отговор на исковата молба.

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност в случая е частично основателно. Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение спира течението на давността. Заявлението в случая е подадено на 27.02.2019 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 27.02.2016 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. Заявителят е предявил претенцията си за главница за цената на топлинната енергия, доставена в имота за периода 01.05.2015 г. – 31.01.2016 г., с оглед което погасени по давност се явяват вземанията, чиято изискуемост е настъпила до 01.02.2016 г. В случая това са задълженията за периода 01.05.2015 г. – 31.12.2015 г., доколкото задължението за заплащане на цената на ТЕ за м.01.2016 г. става изискуемо съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал. 1 от Общите условия в сила от 12.03.2014 г. / на 01.03.2016 г. Изложеното е вярно, доколкото месечните прогнозни суми следва да бъдат заплащани в 30 – дневен срок от публикуването им на интернет страницата на доставчика, като най – ранната дата, на която може да бъде направено, е в първия ден на месеца, следващ месеца на доставката, или това е 01.03.2016 г.