Определение № 1364 от 19.12.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1364 гр. София, 19.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Хорозова

Членове:

Зорница Хайдукова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20238002900994 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от страните по делото срещу решение №565/06.02.2023г. на Софийски градски съд, 2а състав по в.гр.д.№12906/2021г., с което е потвърдено решение от 04.08.2021г., постановено по гр.д. № 25707/2020г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, с което са уважени частично исковете на М. К.

А. срещу „КРАСИ“ ЕООД с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 232 ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД за цедирани арендни вземания и наемно плащане за описаните имоти и периоди.

Първата касационна жалба е подадена от ищеца М. К. А. срещу решението в частта му, с която е потвърдено отхвърлянето на исковете му за сумата от 20 322,61 лв., представляваща претенция по цедирано на 09.07.2018г. вземане, произтичащо от договор за наем от 02.09.2014г. относно нива с площ 290,323 дка, находяща се в с. Хайредин, общ. Хайредин, сключен между ЕТ „М. А. – ЮЛСТРЕЙД-ЮЛИЯН К.“ и „КРАСИ“ ЕООД, и по иска с цена 3688,14лв., претенция по цедирано на 13.11.2018г. вземане, произтичащо от неплатена годишна рента за стопанските 2015г./2016г. и 2016г./2017г. по договор за аренда на земеделска земя с вх. рег. № 1155/11.05.2012г., том 3, акт № 129 на Служба вписвания, гр. Козлодуй, касаещ арендувани земеделски имоти в землищата на с. Крива бара, общ Козлодуй и с. Хайредин, общ Хайредин.

Касаторът А. поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Изтъква, че неправилно СГС е приел в противоречие с нормата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, че еднократното годишно плащане по едногодишен договор за наем представлява периодично плащане, за което се прилага кратката тригодишна давност. Сочи, че са игнорирани доводите му относно еднократността, както и че липсва трайно уговорено изпълнение между 1 страните. Поддържа и че неправилно СГС е приел, че следва ареднодателят да доказва несмущаваното ползване на имота през периода, в който страните спорят за съществуването на валидно правоотношение. Счита, че разпоредбата на чл. 6 от ЗАЗ въвежда еднократно задължение на арендодателя да предаде на арендатора предмета на договора и то се изпълнява при сключването му, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба на чл. 6 арендаторът е този, който след предаване на обекта следва да търси съдействие от арендодателя за привеждане на имота в състояние за ползване или възстановяване на загубен достъп. С оглед горното претендира допускане до касационно обжалване на решението и отмяната му, както и уважаване на предявените искове изцяло.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.

1 и т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Представлява ли периодично плащане вземане по едногодишен договор за наем, което е определено от страните като еднократно платимо за цялата година и с него се изчерпва действието на договора?“, 2. „Погасява ли се по реда на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД с кратката тригодишна давност вземане по едногодишен договор за наем, което е определено от страните като еднократно платимо за цялата година и с него се изчерпва действието на договора?“, като поддържа, че по тези два въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение от 18.05.2012г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГТК.

3. „Следва ли арендодателят да установява изпълнението на задължението си по чл. 6, ал. 1 и 4 ЗАЗ / осигуряване на спокойно и безпрепятствено ползване на обекта на арендата и предаване чрез нарочен опис на обекта относно състоянието му за ползване/ за целия продължителен срок на действие на арендата, след като до датата на твърдяното от арендатора прекъсване на ползването за посочен период, то / ползването/ е продължило несмущавано /спокойно и безпрепятствено/, дори и при липса на съставен опис по чл. 6, ал. 4 ЗАЗ?“

4. „За коя от страните по договора представлява изгоден факт установяването на продължилото ползване на обекта на арендата за твърдян проблемен период / периода на висящността на спор по прекратяване на арендното правоотношение поради едностранното му разваляне от арендодателя?“

5. „Следва ли арендаторът при формално позоваване на непородил действие акт на арендодателя / изявление за разваляне/ да установява като изгоден за него факт, че това изявление е довело и до лишаването му от държането на обекта на арендата, респ. препятствало спокойното и безпрепятствено ползване?“

Ответникът по тази касационна жалба – „КРАСИ“ ЕООД я оспорва по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 13.06.2023г. чрез пълномощника си адв. Р. М., като счита, че изтъкнатите в нея доводи са 2 бланкетни, некоректни и несъответстващи на фактите по делото. Претендира разноски.

Втората касационна жалба е подадена от ответника „КРАСИ“ ЕООД чрез процесуалния му пълномощник му адв. Р. М. срещу решението на СГС в частта му, с която съдът е потвърдил обжалваното решение, с което е осъден да заплати сумата от 6 332 лв., представляваща арендно плащане по договор за преарендуване на земеделска земя от 05.06.2013г. относно нивата в с.

Мокреш, прехвърлено с договор за цесия от 06.07.2018г. и за сумата от 1844,07 лв., представляваща арендно плащане по договори за аренда от 25.04.2013г. и 26.04.2013г. за имотите в с. Крива бара и с. Хайредин, цедирани с договор за цесия от 13.11.2018г., ведно с лихвата и разноските.

Касаторът „Краси“ ЕООД твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния закон, както и че е налице очевидна неправилност. Счита, че въззивният съд не е формирал свои собствени изводи по спора. Изтъква, че Д. Р. П. не би могъл да прехвърли вземане, каквото не притежава, а той е уведомен за това с цитираното писмо, тъй като всички негови правомощия по договора били прекратени от собственика на имота – Радой Декин. Твърди, че именно на собственика лично е изплащана рентата за имота след прекратяване на пълномощията от негова страна, а съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетелката Н. Т. за този факт. Позовава се и на постановеното решение по гр.д. №70068/2015г. на СРС, потвърдено с решение от 28.11.2018г. по в.гр.д.№ 3647 на СГС, 4а състав, с което счита, че било прието, че той не е ползвател на процесните имоти, които не са му разпределяни за ползване за посочените стопански години. Изтъква и че неправилно въззивният съд е отхвърлил твърденията му, че договорите за цесия и уведомленията към тях не са му надлежно връчени. Предвид горното претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявените искове.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване, позовайки се на очевидна неправилност по чл. 280, ал.2 от ГПК и на основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Въззивният съд като съд по съществото на правния спор, длъжен ли е да мотивира решението си като обсъди в съвкупност всички доказателства, доводите и възраженията на страните, а ако не възприема доказателствата, то да изложи съображения за това?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с цитираната практика, а именно т.2 на ТР 1/09.12.2013г. по т.д.

№1/2013г., т.19 на ТР 1/04.01.2001г. по т.д.№1/2010г. на ВКС, решение №401/11.01.2012г. по гр.д.№327/2011г. на ВКС, 3 г.о., решение №554/08.02.2012г. по гр.д.№1163/2010г. на ВКС, 4 г.о., решение №250/21.11.2012г. по гр.д.№1504/2011г. на ВКС, 3 г.о. и др.;

2. „Нарушение ли е нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до необоснованост на съдебния акт по въпросите, свързани с исковете с правно основание чл. 8, ал.1 от ЗАЗ във връзка с чл. 99 ЗЗД, ако дадено лице прехвърли вземане, каквото не притежава?“;

3

3. „Нарушение ли е нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до необоснованост на съдебния акт, когато съдът гради изводите си по непредставен по делото договор и върху договор за цесия, за който дружеството – ответник не е уведомен по надлежния ред?“, като за последните два въпроса касаторът поддържа, че са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по тази касационна жалба – М. А. оспорва същата по съображения, изложени в подадения на 02.06.2013г. писмен отговор чрез процесуалния си представител – адв. М. Л., като претендира недопускане до касация на въззивното решение в обжалваната от ответника част и присъждане на разноски по списък.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

За да постанови обжалваният въззивен акт, Софийският градски съд е бил сезиран с две жалби от страните по делото срещу решението от 04.08.2021г. по гр. д. № 25707/2020г. на Софийски районен съд, ГО, 31 състав, с което са уважени предявените от М. К. А. срещу „КРАСИ“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца следните суми: сумата от 6 332 лева, представляваща арендно плащане за стопанските 2016г./2017г. и 2017г./2018г. по договор за преарендуване на земеделска земя от 05.06.2013г. относно нива с площ 63,320 дка, находяща се в с. Мокреш, община Вълчедръм, сключен между Д. Р. П. и „КРАСИ“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 06.07.2018г., както и сумата от 1 844, 07 лева, представляваща арендно плащане за стопанската 2017г./2018г. по договори за аренда с вх.рег. №1173/25.04.2013г. и вх.рег.

№1219/26.04.2013г. за земеделски имоти в землища, находящи се в с. Крива бара, общ. Козлодуй и с. Хайредин, общ. Хайредин, сключени между Н.

Стефанова Георгиева и „КРАСИ“ ЕООД, вземанията по които са прехвърлени с договор за цесия от 13.11.2018г., като същевременно са отхвърлени предявените от М. К. А. срещу „КРАСИ“ ЕООД искове за разликата над уважения размер от 6 332 лева до пълния предявен размер от 9 498 лева по първото перо и за стопанската 2015г./2016г., предявеният иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД за сумата от 20 322, 61 лева - неизплатено наемно възнаграждение за стопанската 2014г./2015г. по договор за отдаване под наем на недвижими имоти - земеделска земя от 02.09.2014г. относно нива с площ 290,323 дка, находяща се в с. Хайредин, общ. Хайредин, сключен между ЕТ „М. А. – ЮЛСТРЕЙД-ЮЛИЯН К.“ и „КРАСИ“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 09.07.2018г., както и иска за сумата от 3 688, 14 лева, представляваща арендно плащане за стопанските 2015г./2016г. и 2016г./2017г. по договор за аренда на земеделска земя с вх.рег.

№1155/11.05.2012г. относно арендувани имоти, находящи се в с. Крива бара, общ. Козлодуй и с. Хайредин, общ. Хайредин, сключен между Н.

Стефанова Георгиева и „КРАСИ“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 13.11.2018г. За да постанови обжалвания акт, 4 въззивният съд е приел, че е установено, че по силата на договор за цесия от 06.07.2018г., сключен между Д. Р. П. /като цедент/ и М. К. А. /като цесионер/ е прехвърлено на ищеца вземането срещу „Краси“ ЕООД в размер на 9 498 лева, произтичащо от неплатена годишна рента за стопанските 2014г./2015г., 2015г. /2016г. и 2016г./2017г. по договор за преаренда на земеделска земя с рег. № 3754/05.06.2013г. на нотариус с рег. 393 на НК, вписан в Служба по вписванията-гр. Лом под дв.вх.рег. № 5530/07.06.2013г., том 13, акт № 25, касаещ арендуван земеделски имот - нива от 63, 320 дка, имот № 063008, по КВС на с. Мокреш, област Монтана. Приел е, че представеното уведомление за цесия, изходящо от цедента Димитър Петров, адресирано до „Краси“ ЕООД, не е връчено преди исковото производство съгласно разписка от 15.03.2019г. за неуспешно предаване на пратка 5300084606897, но следва да се зачете получаването му от ответника като приложение към исковата молба.