Определение № 1474 от 05.06.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1398/2024
- Вид
- Определение № 1474
- Подписан
- 05.06.2024
- В сила
- 05.06.2024
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Иванка Петрова Гоцева
Цитирани разпоредби
- чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1474 гр. Пловдив, 05.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501398 по описа за 2024 година Производство по чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК130460283 срещу Разпореждане от 21.04.2024 г., обективирано в Заповед № 3415/21.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1818/2024 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлено подаденото от дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Р.
Н. К. с ЕГН: ********** за следните суми: 321,14 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625022151 от 10.08.2021 г., с който се предоставя мобилен номер ************; 149,23 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625032770 от 12.08.2021 г., с който се предоставя мобилен номер ************; 149,23 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Приложение към Договор за мобилни услуги № 625032770 от 12.08.2021 г., с който се предоставя мобилен номер ************, както и за разноските за разликата над уважените до претендираните размери.
Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и уважаване на заявлението по чл. 410 от ГПК с предмет горепосочените негови парични вземания за неустойки към длъжника чрез издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за тях.
Съдът установи следното: Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, процедурата по чл. 276 от ГПК в случая не се изпълнява. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.
Претендираните неустойки се основават на клауза от сключените между страните договори за мобилни услуги, предвиждаща че в случай на прекратяване на облигациите преди изтичането на срока им по вина или по искане на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до 1 изтичането на уговорения срок месечни абонаменти по техния стандартен размер, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.
За да отхвърли заявлението и за казаните по горе неустойки районният съд с подробно изложени мотиви е приел, че така договорени същите се явяват нищожни като противоречащи на закона и добрите нрави, като излизат извън присъщите им обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, като и правопораждащите ги клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП.
Обжалваното разпореждане е правилно по изложените в него мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съгласно трайно установената съдебна практика при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави.
Споделят се доводите на първостепенния съд че процесната клауза за неустойка е нищожна като противоречаща на закона и добрите нрави поради това, че така уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се явява средство за неоснователно обогатяване на оператора, който получава правото да претендира три месечни абонаментни такси по техния т.нар. „ стандартен“ размер - който е по висок от уговорения с облигацията, без същевременно да предоставя насрещната услуга за тях. Тоест чрез тях мобилния оператор би реализирал част от уговорена печалба без да предоставя насрещната своя престация – предоставяне на услугата до изтичането на срока на договора.Освен това, според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 1 вр. ал. 2 т. 5 от ЗЗП.
Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял.
Тези вреди не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне от оператора на договорените услуги на потребителя-абонат, които услуги след прекратяването на договора вече няма да му бъдат предоставяни, като не е налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител. Отделно от това в случая размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в конкретния договор размери месечни абонаменти, а с т.нар. „ стандартни“ месечни абонаменти, които са в по висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, като в ситуация, при която до изтичането на срока остават три и по малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надхвърлящо сумата, която би получил при изпълнение на договора. Предвид изложеното обжалваното разпореждане е правилно, съответно частната жалба 2 срещу него е неоснователна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 21.04.2024 г., обективирано в Заповед № 3415/21.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1818/2024 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлено подаденото от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК130460283 заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжник Р. Н. К. с ЕГН: ********** за следните суми: 321,14 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625022151 от 10.08.2021 г., с който се предоставя мобилен номер ************; 149,23 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625032770 от 12.08.2021 г., с който се предоставя мобилен номер ************; 149,23 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Приложение към Договор за мобилни услуги № 625032770 от 12.08.2021 г., с който се предоставя мобилен номер ************, както и за разноските за разликата над уважените до претендираните размери.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3