Решение № 242 от 26.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Бургас, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично при закрити врати заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело № 20222100900194 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод молбата на „Спортс пропърти мениджмънт“ АД, ЕИК 102246382, със седалище град Бургас и адрес на управление к-с „Лазур“, спортен комплекс „Лазур“, представлявано от Даниела Димитрова Чорбаджиева против „Спортс пропърти мениджмънт Поморие“ АД със седалище град Поморие и адрес на управление ул. „Професор Петър Стоянов“ №5а, представлявано от Огнян Стоянов Ралев за обявяване свръхзадължеността на ответното дружество, респективно неговата неплатежоспособност, определяне на нейната начална дата и открИ.е на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, назначаване на временен синдик, допускане на обезпечение чрез налагане на запор и възбрана и определяне дата на първото събрание на кредиторите. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира доказателства.

Молбата е с правно основание в чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Бургаският окръжен съд съобрази наведените от молителя доводи и отправените от същия искания, събраните до настоящия момент доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Твърденията по молбата, по повод на която е образувано настоящото производство са, че молителят има вземания от ответника по молбата в общ размер на 2 148 546.65 лева.

Част от тях в размер на 898 722.47 лева - главница и 747 407.26 лева - възнаградителна лихва и неустойка се сочи да се дължат по договор за заем от 02.06.2003 година, изменен и допълнен с анекси от 15.06.2004 година, 15.12.2006 година, 15.12.2006 година и 25.06.2007 1 година, сключен между тях. Договора, от който молителят черпи своите права е представен и приет като доказателство по делото. Видно от неговото съдържание, същият е сключен на 02.06.2003 година между ПФК „Нафтекс“ АД като заемодател и ПФК „Поморие“ АД като заемополучател. Съобразно чл. 1 от него, заемодателят - молителят предоставя на заемополучателя сума до 1 000 000 лева, която последният се задължава да върне съгласно условията на договора. Постигната е договореност предаването на заемната сума да се извърши по банков път, по посочена банкова сметка, в едноседмичен срок от получаване от страна на заемодателя на писмено уведомление от страна на заемополучателя за искания от него размер на заемната сума. Договора е сключен за срок до 31.12.2005 година, в който срок заемополучателят ще следва да върне заемната сума и дължимата лихва. Уговорено е заемополучателят да дължи лихва върху ползвания размер на заемната сума по чл. 1 в размер на основния лихвен процент завишен с 10 пункта. Визирано е в чл. 8 задължение за заемодателя да предаде в собственост на заемополучателя заемната сума по реда и в срока, съгласно чл. 2, постигнатите договорености в който са посочени по-горе. Така уговореното задължение корЕ.ра на залегналото в чл. 11 право на заемополучателя да получи заемната сума в определен размер, по реда и съгласно условията на договора. В чл. 14 е уговорена санкция при допусната от страна на заемополучателя забава при връщането на заемната сума и при изплащането на дължимата лихва под формата на неустойка в размер на основния лихвен процент завишен с пет пункта месечно от дължимата сума за периода на забавата. Страните по този договор на 15.06.2004 година са сключили и подписали и анекс към него, с който са се споразумЕ. да бъде увЕ.чен размера на заемната сума от 1 000 000 на 6 000 000 лева, като редакцията на чл. 1 е придобила редакция, съгласно която заемодателят предоставя на заемополучателя сума до 6 000 000 лева, която последният се задължава да върне при условията на сключения договор. Променен е също така и срока на договора, като е постигнато съгласие същият да се сключи за срок до 31.12.2006 година. С анекси от 15.12.2006 година и от 16.12.2006 година е уговорено процесния разглеждан договор да бъде сключен като безсрочен, като заемополучателят ще следва да върне на заемодателя заемната сума и дължимата лихва в едномесечен срок от поискването им от страна на заемодателя. С последния анекс, този от 25.06.2007 година, е променен размера на дължимата възнаградителна лихва върху ползвания размер от заемната сума, като след промяната същата е сума в размер на годишната лихва, изчислена на база 360 дни, в размер на 3месечния SOFIBOR плюс 4% надбавка върху усвоената заемна сума. Съгласно ал. 2 на §1, ако заемополучателят не върне на заемодателя заемната сума в едномесечен срок от поискването и, дължимата възнаградителна лихва се заменя и е в размер на 3-месечния SOFIBOR плюс 10% надбавка върху неизплатената част от заемната сума до изплащането и.

Уговорена е и допълнителна санкция при допусната забава за връщане на заемната сума с повече от три месеца, като в случай на такава, освен възнаградителната лихва, заемополучателят дължи и неустойка, представляваща лихва за забава в размер на основния лихвен процент, завишен с 25 пункта годишно върху неизплатената част от заемната сума до окончателното плащане на главницата. С връчена на 06.04.2022 година нотариална покана молителят е поканил ответника по молбата да му върне в едномесечен срок от получаването 2 и дължимата главница и възнаградителна лихва в размерите, посочени в нея.

Останалата част в размер на 261 006 лева - главница и 241 410.62 лева общо за възнаградителна лихва и неустойка се поддържа, че ще дължат от ответника по молбата на основание договор за продажба на вземане от 28.11.2012 година. Този договор също е наличен като доказателство измежду кориците на делото, като страни по него са „ПФК Черноморец-Поморие“ АД като цедент и „Спортс пропърти мениджмънт“ АД като цесионер. По силата на същия цедентът е прехвърлил на цесионера свое вземане от „Спортс пропърти мениджмънт Поморие“ АД, дължимо на основание договор за заем от 29.12.2011 година, общо в размер на 275 834.38 лева, в това число главница по договор за заем към датата на сключване на договора за цесия в размер на 261 006.30 лева и лихви към същата дата в размер на 14 828.08 лева. Залегнало е в чл. 4, че предмет на прехвърляне са всички права и задължения по договора за заем от 29.11.2011 година. Цесионерът се е задължил да заплати за вземането цена в размер на 275 834.38 лева в срок до 30.11.2012 година, по банкова сметка на цедента. Последният се е задължил да предаде копие от намиращите се в него документи, установяващи вземането. Договора е подписан за цедента от изпълнителния му директор Калоян Панайотов и за цесионера от члена на Съвета на директорите Калоян Панайотов и от другия член на Съвета на директорите „Фиона комерс“ АД чрез изпълнителния директор на последното Даниела Добрева. Изпратено е било уведомление до ответника по молбата от цедента, като видно от отбелязванията върху същото, за цедента то е подписано от Калоян Панайотов като изпълнителен директор на това дружество и екземпляр от същото е бил получен на 28.11.2012 година, в деня на сключване на договора за цесия, отново от Калоян Панайотов като изпълнителен директор на длъжника, а именно ответника в настоящото производство.

По делото с оглед направените в тази насока искания е допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в депозираното по делото и прието заключение е посочило, че търговските книги на длъжника показват задължения към свързани дружества и предприятия в група, като към 30.11.2022 година те обхващат задължения към молителя на обща стойност от 2 208 143.80 лева, представени от експерта в табличен вид. То е констатирало също така, че приложените към молбата и разгледани погоре договори са отразени в счетоводството на ответника, като по счетоводните сметки за разчети със свързани лица са отразени и задължения за възнаградителни и законни лихви.

На същото са били представени годишни счетоводни отчети за дейността на ответното дружество за периода 2011-2021 година и към 30.11.2022 година, съставени в изпълнение на чл. 92, ал. 3 от ЗКПО във връзка с годишното данъчно облагане. Съставните елементи на същите съдържат форми, определени със заповед на Председателя на НСИ и изпълнителния директор на НАП, включително счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал. В съдебно заседание експертът е посочил, че така представените му годишни финансови отчети за дейността на ответното дружества са съставени от Даниела Йорданова Чорбаджиева, което лице представлява молителя в настоящото производство, а именно „Спортс пропърти мениджмънт“ АД.

3

Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от приложимия Търговски закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служитЕ.те, което не е изпълнено повече от два месеца, т. е. при наличието на тези предвидени в цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност.

В конкретния случай молителят-търговско дружество сочи, че длъжникът е свръхзадължен, съответно неплатежоспособен, което основание поддържа при условията на евентуалност, тъй като същият има задължения към него, произтичащи от посочените погоре договори за заем и анексите към него от 02.06.2003 година, съответно за цесия от 28.11.2012 година в размер на сумата от общо 2 184 546.65 лева към датата на подаване на молбата, по повод на която е образувано настоящото производство.

При съобразяване на твърденията по молбата, наведените от ответната страна възражения и събраните доказателства по делото, обсъдени по-горе и преценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че в настоящото производство не се установява вземане на молителя към ответника по молбата на сочените от него основания, т. е. същият няма качеството на кредитор по търговска сделка по следните доводи и съображения:

Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. В производство, имащо за предмет вземане, произходящо от договор за заем върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства в сочените размери. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора.

В конкретния случай по делото е представен единствено договора за заем и анексите към него, без да са представени каквито и да било други доказателства в посочения по-горе смисъл, а именно за реалното предаване на сумата, още повече, че съобразно клаузите на същия това следва да бъде сторено по банков път, по конкретно упомената банкова сметка. Необходимо е да бъде посочено все в тази насока, тъй като е от съществено значение, че формулировката на чл. 1 от процесното писмено съглашение дори не дава представа за точната сума, която ще бъде заета, като това се отнася и до тази разпоредба 4 след изменението и с анекса от 15.06.2004 година. На тази уговорка следва да бъде придаден характера на обещание да бъде поето задължение за предоставяне на парична сума, като с оглед изпълнението му е необходима конкретика и в този смисъл и поради това извършване на последващи действия, изрично упоменати в раздел I, чл. 2, а именно писмено уведомление от заемополучателя до заемодателя за искания от него размер на заемната сума, която желае да ползва. По делото такова писмено уведомление липсва представено, което също следва да се разглежда като свидетелство за изложеното по-горе, а именно за липса на такива доказателства, от които да се установява по несъмнен и категоричен начин, съобразно изискването на приложимата към договорното правоотношение правна норма, реалното предаване на сума в определен размер.