Решение № 257 от 10.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. П. 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря П. Кр. Борисова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500271 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №240/26.02.2024г., постановено по гр.д.№1699/2022г. по описа на РС- Пазарджик е намалено с 13478,39лв. дарението на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П. с административен адрес: гр.П. бул.„Х.Б.“ №38, ет.2, находящ се в жилищна сграда със смесено предназначение, с идентификатор ***, разположена в поземлен имот, с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обектжилище, апартамент, със застроена площ от 97,46кв.м., ведно с припадащата се на обекта идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж- няма, под обекта: ***, ***, над обекта - няма, направено от наследодателя Н.К.Ш., с ЕГН **********, починал на 19.04.2022г., в полза на ответника Б. Н. М., с ЕГН ********** от гр.П. ул.

„Т.К.“ №6, ет.4, ап.7, съгласно Нотариален акт №73, том II, рег.№3146, дело №220/2018г. на Т.Д.Нотариус с рег.№422 в НК и е възстановена запазената част на ищцата Б. Н. К., с ЕГН ********** от с.С., общ.С., обл. П.

1 ул.„11-а“ №19Б от наследството на Н.К.Ш., с ЕГН **********, починал на 19.04.2022г. с 13478,39лв., като е постановено, на основание чл.36, ал.2 ЗН, ответника Б. Н. М. с ЕГН ********** от гр. П. ***, ет.4, ап.7 да задържи имота, предмет на намаленото дарение.

Осъден е ответника Б. Н. М., с ЕГН ********** от гр.П. ***, ет.4, ап.7 да заплати, на основание чл.36, ал.2 вр. ал.1, изр.2 ЗН, на ищцата Б.

Н. К., с ЕГН ********** от с.С., общ.С., обл.П. ул.„11-а“ №19Б, сумата от 13478,39лв., необходима за допълване на накърнената запазена част от наследството, оставено от наследодателя Н.К.Ш., с ЕГН **********, починал на 19.04.2022г.

Осъден е ответникът Б. Н. М., да заплати на ищцата Б. Н. К. съдебни разноски в размер на 596,37лв.

Осъдена е ищцата Б. Н. К., да заплати на ответника Б. Н. М. съдебни разноски в размер на 1379,54лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Б. Н. М., чрез процесуалния й представител адв.П. Х., в частта, с която е намалено с 13478,39лв. дарението на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П. с административен адрес: гр.П. бул.“Х.Б.“ №38, ет.2, находящ се в жилищна сграда със смесено предназначение с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, със застроена площ 97,46кв.м., ведно с припадащата се на обекта идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж- няма; под обекта ***, ***, над обекта- няма, направено от наследодателя Н.К.Ш., починал на 19.04.2022г. в полза на ответницата Б. Н. М., съгласно Нотариален акт №73, том ІІ, рег.№3146, дело №220/2018г. по описа на нотариус с рег.№422 в НК;

-В частта, с която е възстановено със същата сума, запазената част на ищцата Б. Н. К., с ЕГН **********, от с.С., общ.С., обл.П. ул.“Единадесета“ №19Б, от наследството на Н.К.Ш.;

-в частта, с която ответницата Б. Н. М. е осъдена да заплати на ищцата Б.

Н. К., с ЕГН **********, сумата от 13478,39лв., необходима за допълване на 2 накърнената запазена част от наследството оставено от наследодателя Н.К.Ш., починал на 19.04.2022г.; както и

-в частта, с която ответницата Б. Н. М. е осъдена да заплати на ищцата Б.

Н. К., с ЕГН **********, съдебни разноски в размер на 596,37лв.

Твърди се, че решението в неговите обжалвани части противоречи на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

Визира се, че след като е извършил пресмятането на алгоритъма, предвиден в чл.31 от Закона за наследството съдът е приел, че оспореното от ищцата дарение превишава разполагаемата част от наследството със сумата от 13478,39лв., поради което съобразявайки, че ищцата не е предявила иск за намаляване на по- рано извършените дарения в полза на ответницата, оспореното дарение следва да бъде намалено в полза на ищцата с цялата сума, с която то превишава разполагаемата част от наследството.

Счита се, че този извод на районния съд е неправилен и незаконосъобразен. В този аспект се твърди, че съдът е бил длъжен да съобрази, че наследниците с право на запазена част от наследството са тримадве от страните по делото и техния брат К.Н.Ш., който не е предявил претенция по чл.30, ал.1 от Закона за наследството, но все още има възможност да стори това в рамките на давностния срок.

Сочи се, че отчитайки присъствието на трети наследник със запазена част, който не е бил страна по делото, съдът е следвало да раздели на три сумата, с която дарението превишава разполагаемата част от наследството- по една част за всеки от наследниците със запазена част, т.е. по 1/3ид.ч. от 13478,39лв. или по 4492,7966лв.

Приема се, че вместо да стори това, решаващият съд е пренебрегнал правата на двама от законните наследници със запазена част и е присъдил цялото превишение на разполагаемата част в полза на ищцата.

Счита се, че тази си част, решението противоречи на съдебната практика- Решение №455 от 21.12.2010г. на ВКС, по гр.д.№474/2010г., ІІг.о., чиито мотиви следва да се тълкуват съответно- за дарение, вместо за завещание, обсъждано в казуса, с който е бил сезиран Върховния касационен съд.

Искането е да бъде отменено Решение №240/26.02.2024г., постановено по гр.д.№1699/2022г. по описа на РС- П. за горепосочената разлика между 3

4492,7966лв. и присъдената от първоинстанционния съд в полза на ищцата сума от 13478,39лв.

Моли са за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Б. Н. К., чрез пълномощника й адв.М..

Твърди се в същия, че обжалваното решение е правилно и обосновано.

Визира се, че доводите на въззивният жалбоподател, че превишението на разполагаемата част от наследството в размер на 13478,39лв. следва да се раздели и на останалите двама наследници са неправилни и противоречат на установената съдебна практика.

Сочи се, че нееднократно ВКС се е произнасял по подобни спорове в поредица решения, според които намаляването на завещания и дарения, за да се възстанови запазена част се допуска само в полза на поискалия това, а запазената част на наследници, които не са направили искане, не се допълва. В този смисъл се цитира съдебна практика: Решение №8 от 17.02.1977г. по гр.д.

№82 от 1976г. на ОСГК на ВС, Решение №189 от 27.12.2018г. по гр.д.

№4966/2017г. на ВКС, Іг.о. и в т.3 от ППВС №7 от 28.11.1973г.

Твърди се, че в Решение №2582 от 20.10.1973г. по гр.д.№1656/1973г., Іг.о. се сочи, „че спорът за такова възстановяване преди всичко е само между наследника, който претендира за намаляване на завещателното разпореждане или дарени и лицето, което е облагодетелствувано с тях, а не между всички наследници. Уважаването на такъв иск ползува само наследника, който е искал възстановяването на запазената част“.

Приема се, че изводът който е направен от въззивният жалбоподател въз основа на мотивите в посоченото от него съдебно решение на ВКС е неправилен и некоректно изведен от същото, тъй като същото касае различна хипотеза.

Визира се, че обратно на това, което се твърди в жалбата, съдът е взел под внимание, че наследниците с право на запазена част са трима и е изчислил коректно частта на всеки един от тях. Диспозитивът, с който е поставил съдът, ответницата Б. М., да заплати на Б. К. цялата сума от 13478,39лв.превишението над разполагаемата част на наследството е по силата на 4 възникналото между страните облигационно отношение от приложението на чл.36, ал.2 от ЗН, Б. М. да задържи имота по нейно изрично искане.

Твърди се, че облигационния характер на иска по чл.30 от ЗН е потвърден индиректно и в задължителната съдебна практика- ППВС №7/1973г., където претенцията за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазена част е приета за вземане по смисъла на чл.110 от ЗЗД. Следователно се приема, че задължението по чл.36, ал.1, изр.2 от ЗН, което възниква на основание съдебното решение, представлява дълг за стойност на запазена част. Паричното притезание, предвидено в чл.36, ал.1 от ЗН е на плоскостта на забраната за неоснователното обогатяване- основен принцип в обективното гражданско право- Решение №166 от 11.07.2014г. по гр.д.№7030 на ВКС, ІІІг.о.

Моли се да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателката Б. Н. М., редовно призована не се явява. Не се явява и процесуалния й представител адв.Х.. От страна на последния е представено становище, в което се поддържа подадената въззивна жалба. Приложен е и списък на разноските. Поискано е да бъде даден срок за представяне на писмени бележки, като такъв е даден, но в същия не са представени такива.

Ответникът по жалбата- Б. Н. К., редовно призована не се явява. Същата се представлява от процесуалния й представител адв.М.. От страна на последната се оспорва подадената въззивна жалба, като се поддържат съображенията изложени в представения писмен отговор. Претендират се разноски.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл.269 от ГПК, намира за установено следното:

Производство пред РС- Пазарджик е образуване по повод на подадена искова молба от страна на Б. Н. К. против Б. Н. М. с която е предявен конститутивен иск по чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазена част от наследство.

5

Твърди се от страна на ищцата Б. Н. К., с ЕГН ********** от с.С., общ.С., обл.П. ул.„11-а“ №19Б, че е еднокръвна сестра на ответника Б. Н. М., с ЕГН ********** от гр.П. ***, ет.4, ап.7, както и че двете са дъщери на Н.К.Ш., починал на 19.04.2022г., който е оставил трима свои низходящи за наследници по чл.5, ал.1 от ЗН.

Твърди, че на 14.06.2018г. наследодателят е дарил на ответника свой недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П. с административен адрес: гр.П. ***, ет.2, находящ се в жилищна сграда със смесено предназначение, с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, със застроена площ от 97.46кв.м., ведно с припадащата се на обекта идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж- няма, под обекта: ***, ***, над обекта- няма.

Сочи се, че това дарение нарушава нейната запазена част от наследството и иска неговото намаляване с 2/9ид.част, с цел нейното възстановяване.

Постъпил е писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК от страна на ответникът Б. Н. М.. В него същата оспорва иска. В тази връзка твърди, че дарението не нарушава запазената част от наследството на ищцата, тъй наследодателят е притежавал и друго имущество, а именно: покъщнината от процесното жилище, един лек автомобил, марка „Опел Астра“, с рег.

№РА2652АК, както и дял от земеделски имоти, правото на собственост върху които е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на баща му К.К.Ш. и наследниците на дядо му К.А.Ш..

Твърди се, че приживе на наследодателя е спомогнала за увеличаване на наследството, като е покривала неговите разходи за прехрана, лечение, отопление, водоснабдяване и телефонни услуги, както и че е погасявала негови заеми към заложни къщи.

Искането е предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на разноски.

При условията на евентуалност е направил искане да задържи дарения 6 имот, при условията на чл.36 ЗН.