Определение № 157 от 11.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. Кюстендил, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20261500500075 по описа за 2026 година

Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е Частна жалба с вх. № 1520/2026 г., депозирана от адвокат Л. К. Б. от САК, насочена против Определение № 26 от 08.01.2026 г., постановено от състав на Районен съд – Кюстендил по гр. д. № 579 от описа на съда за 2025 г.

Жалбоподателят сочи, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно КРС е изменил решението си в частта за разноските, намалявайки адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата от 1200лв. на 400 лв. Не се споделят доводите на съда, че спецификата на производство е причина за посоченото намаляване. Позовава се на множество съдебни актове на ВКС, както и по дела пред СЕС. В случая съдът не подложил на преценка разумният размер на разноските за адвокатско възнаграждение.

Поради горното поддържа искане да бъде отменено обжалваното определение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната по спора страна „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул. „Г.С.Раковски“ №147, ап.14. С него е застъпена тезата, че атакуваното определение е правилно. Цитирани са и съдебни актове в т.см., представляващи постоянна съдебна практика, както и решения на СЕС, относими към спора.

Настоящият съдебен състав, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и обжалвания съдебен акт, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по закон, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съгласно изричното предписание на чл.248 ал.3 от ГПК от лице, имащо право и интерес от обжалване. Поради това се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по делото пред районния съд е било образувано по искова 1 молба, депозирана от И. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. К., общ. К., ул.

„**************“ №*, против „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул. „Г.С.Раковски“ №147, ап.14.

С исковата молба е била предявена претенция с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.22 от ЗПК, с който се иска прогласяване недействителеност на Договор за паричен №********/**.**.****г., сключен между И.

Б. Ц. в качеството й на кредитополучател и „Макроадванс“ АД като кредитодател. В условията на евентуалност, при отхвърляне на главния иск, се предявява иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. чл. 143, ал. 2, т.5, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, съдържаща се в чл.10 от Договор за паричен заем, уреждаща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

С отговора на исковата молба претенцията е била призната. Предявен е бил обаче насрещен иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД , във вр. чл. 79 от ЗЗД, при уважаването на който да бъде осъден ищецът И. Ц. да заплати на „Макроадванс“ АД, неплатена част от главница по Договор №*****/**.**.****г. в размер на 1477,48 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на погасяване на задължението.

След изясняването на делото от фактическа и правна страна е постановено съдебно решение, с което съдът:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на основание чл. 26, ал. 1, предл.първо, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК на Договор за потребителски кредит №******* от **.**.****г., сключен между И. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. К., общ. К., ул. „**************“ №** и „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул. „Г.С.Раковски“ №147, ап.14.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул. „Г.С.Раковски“ №147, ап.14 за осъждане на И. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. К., общ. К., ул.

„**************“ №** на основание чл.211 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.чл.9 от ЗПК да заплати сумата от 1477,48 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) - непогасена главница по Договор за потребителски кредит №****** от **.**.****г., сключен между страните, поради изпълнение на задължението в хода на производството.

ОСЪЖДА И. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. К., общ. К., ул.

„**************“ №** ДА ЗАПЛАТИ на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул. „Г.С.Раковски“ №147, ап.14, сумата в размер на 83,91 лв. (осемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки), представляваща законната лихва върху главницата от 1477,48 лв., начислена за периода от депозиране на насрещната искова молба – 23.04.2025г., до окончателно изплащане на вземането – 19.09.2025г.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул. „Г.С.Раковски“ №147, ап.14, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. К. Б. от САК, със съдебен адрес: гр.С., ул. „*********“ №*, ет.*, сумата в размер на 1200,00лв. (хиляда и двеста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на И. Б. Ц., ЕГН **********, безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по 2 реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По реда на чл. 248 от ГПК ответното дружество е поискало то да бъде изменено в частта за разноските, доколкото определеното по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищцата е възприето за неправилно, поради това, че такова било определено за четирите предявени иска, вместо само по един.

С атакуваното определение първостепенният съд е изменил Решение рег. № 1198/29.10.2025г. в частта за разноските, като намалил присъденото на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв., в полза на адв. Л. К. Б., член на САК, ЕГН **********, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.С., ул. „**********“ №*, ет.*, възнаграждение от 1200 лв. на 400,00 лв. Изложени са мотиви, че като се има предвид утвърдената съдебна практика относно предмета на делото, цената на предявените искове, продължителността на процеса и осъществената от адвоката правна защита, че делото е със сравнителна ниска фактическа и правна сложност, като са налице водени множество еднотипни дела със същия предмет, както срещу същите кредитори, така и срещу други кредитори; видът и количеството на извършените от процесуалния представител процесуални действия, а и направеното признание на иска от ответника, възнагараждение на ангажирания адвокат следва да бъде намалено. Позовал се е на постановеното на 25.01.2024 г. решение на СЕС по дело С[1]438/22 г., приемайки, че съдът нее длъжен да приложи нормите от Наредбата № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски хонорари, тъй като посочената разпоредба създава ограничение на конкуренцията по смисъла на посочените норми от ДФЕС и ДЕС.

Против постановения съдебен акт е постъпила частна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тази фактическа установеност настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд за основателност на искането по чл. 248 от ГПК.

Съображенията за това са следните.

За разрешаването на възникналия по делото спорен въпрос следва да се изхожда от особения характер на представителство в хипотезата на чл. 38 от ЗА, според която норма адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на определени категории лица. Когато адвокатската защита се предоставя по този ред и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, като в този случай присъденото възнаграждение цели да възмезди положения от него труд, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗА очевидно липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от представлявания като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, а меродавен за определяне размера на възнаграждението по този ред, при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗА).

Предпоставките за присъждането на такова възнаграждение са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 78 ГПК). При осъществяване на посочените предпоставки и заявено 3 своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати.

Наред с това понастоящем е формирана съдебна практика, която сочи, че подходът при определяне на адвокатското възнаграждение по делото следва да е конкретен, като съдът следва да го определи въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства: вид и предмет на делото, фактическа и правна сложност на спора, материален интерес, обем и съдържание на осъществената от процесуалния представител адвокат правна защита на страната и др.

В същото време размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат само за ориентир, като от значение за определяне възнаграждението за предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. Вж.

Определение № 4056/11.09.2025 г. по гр. д. № 3074/2024 г. на ВКС, II г. о., Определение № 887/19.03.2025 г. по ч. т. д. № 1884/2024 г. на ВКС, II т. о., и др. В същия смисъл са и Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т. о. на ВКС и Определение № 343 от 15.02.2024 по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС ). Броят на предявените от ищеца искове, също е обстоятелство, релевантно при определяне на дължимото се адвокатско възнаграждение, с пояснението, че когато исковете са съединени при условията на евентуалност, отговорността за разноски се определя от изхода на делото по главния иск, ако не се е сбъднало поставеното от ищеца условие за разглеждане на евентуалния, или от изхода на делото по евентуалния, ако същият е бил разгледан – в т.см. е цитираната съдебна практика от КРС.

В случая искане по чл. 38 от ЗА е било заявено с исковата молба.

По делото е приобщен договор за правна защита и съдействие, видно от който адвокатската помощ и съдействие, е била договорена като безвъзмездна.

Постановено е съдебно решение в полза на защитаваната страна, респ. насрещната страна е отговорна за разноски.

С това са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат Д., посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1 ЗА, задължаващи съда да определи адвокатско възнаграждение, като осъди другата страна да го заплати. Цени се в тази посока обстоятелството, че защитата на ищцата е организирана като е предявен иск да се прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит №******** от **.**.****г., сключен между страните по делото.

В условията на евентуалност и при отхвърляне на иска за обявяване недействителност на целия договор, се иска от съда: - да прогласи нищожност на клаузата в чл.10 от него, предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Тяхната основателност е била обоснована с подробно изложени в обстоятелствената част на исковата молба аргументи, подкрепени със съдебна практика както на ВКС, така и на СЕС, относима към предмета на делото, като са били представени доказателства, необходими за доказването на исковата претенция. В срока по закон насрещната страна е признала исковата претенция, но е предявила насрещен иск за заплащане на непогасена част от главница, дължима по процесния договор, в размер на 1477,48 лв. Ищцата, чрез пълномощника си, е депозирала отговор по насрещния иск, с който е поискала съдът да постанови решение при признание на иска в тази му част. В проведеното открито съдебно заседание представител на ищцата не се е явявал. Като краен резултат е постановено съдебно решение в полза на ищцата по главния иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, но доколкото 4 ответникът е признал иска е постановено решение при условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК. Това обстоятелство не е обусловило необходимост от разглеждането на евентуално съединения такъв. Отхвърлен е бил насрещният иск, въпреки изразеното негово признание от ищцата, т.к. е бил погасен чрез плащане в хода на производството, като за основателна е била възприета единствено претенцията за лихва за забава.