Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 272 от 07.03.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2325/2024
Вид
Решение № 272
Подписан
07.03.2026
В сила
15.04.2026
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Варна, 07.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110202325 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от И. А. А., ЕГН **********, срещу Електронен фиш серия К №7510565, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер 600.00 лв.

Въззивникът счита оспорения ЕФ за незаконосъобразен, неправилен и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и моли да бъде отменен. Оспорва изложената в ЕФ фактическа обстановка и отрича извършване на вмененото му нарушение като твърди, че в периода, в който е установено нарушението, но автомобила е управляван от трето лице, различно от него. Моли съда да извърши проверка, спазени ли са изискванията на относимите разпоредби за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Изтъква, че установяването и заснемането с техническо средство на нарушението, е осъществено в отсъствието на контролния орган и при липса на обозначение на участъка от пътя, върху който се извършва контрол, както и че посочените дата, час и скорост на нарушението се разминават с реалната скорост, дата и час, в които е било извършено преминаването на собствения му автомобил.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

1

С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.04.2023 г. в 15.46 ч., по път I-9, посока от к. к. „Златни Пясъци“ към гр.

Варна, до х-л „Марина Резиденс“, л. а. „Мерцедес С 350 4МАТИК", peг.№СВ7171ВХ, бил управляван със скорост 97 км/ч при въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта 60 км/ч, при което бил заснет с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1, ид.№120ccd1.

Въпреки постъпилата справка с регистрационни данни за превозното средство, първоначално за съответното нарушение с ЕФ №7337117 бил санкциониран не законния представител на регистрирания собственик „Порше Лизинг БГ“ ЕООД съобразно действащата към датата на нарушението редакция на чл.188, ал.2 ЗАНН, а законния представител на отразения в регистрационния документ ползвател „ММ Оперативен Лизинг“ ЕООД. В последствие, въз основа на представена с рег.№50542 от 03.05.2023 г. декларация по ЕФ №7337117 от лицето Елена Евлогиева, с която било посочено, че на 15.04.2023 г. в 15.46 ч. л. а. „Мерцедес С 350 4МАТИК", peг.№СВ7171ВХ, бил управляван от въззивника И. А., ЕФ №7337117 бил анулиран и спрямо въззивника бил издаден процесния ЕФ №7510565.

Като доказателства в хода на съдебното производство са приобщени приложените по административно-наказателната преписка документи: ЕФ серия К №7510565 от 15.04.2023 г., протокол №030-СГ-ИСИС от 23.03.2023 г., 1 бр. снимка на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, ведно с приложение, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система №460р-7060 от 03.05.2023 г., часови график за работа на нарядите по КПД рег.№460р-5860 от 10.04.2023 г., ежедневна форма на отчет, 1 бр. снимка, както и материалите по НАХД №7514/2024 г. по опис на РС София, а също и представените в хода на съдебното следствие документи: писмо вх.№12668 от 11.02.2025 г., от ***„*** ***“, ОД МВР Ловеч, ведно с разпечатка от АИС „АНД“, 4 бр. регистрационни справки за л. а. рег.№********от дати 16.09.2021 г., 16.11.2021 г., 22.08.2023 г.декларация рег.№50542 от 03.05.2023 г., ЕФ серия К №7337117, СУМПС №286025267, пълномощно рег.№9166 от 19.04.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените 2 разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Процесният ЕФ отговаря на изтъкнатите формални изисквания. Спазени са нормите на чл.57 ЗАНН и чл.189, ал.4 ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Изрично е посочено в ЕФ, че нарушението е извършено в условията на повторност като е посочен и акта, с който е било наложено наказание за предходното нарушение.

Приобщените доказателства установяват категорично, че е извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, вменяващ забрана на водачите на МПС от кат.В да управляват МПС със скорост, надвишаваща максимално регламентираната с конкретен пътен. В процесния случай към посочените в ЕФ дата и час съответната забрана не е била спазена от водача на МПС с рег.№********като автомобилът е бил управляван в населено място със скорост над въведеното ограничение до 60 км/ч с пътен знак В-26. В тази насока са приложените към преписката снимка на нарушението; протокол за използване на АТСС, ведно със снимка на разположение на техническото средство; протокол от проверка №030СГ-ИСИС от 23.03.2023 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване и приложение към него. От цитираните доказателства се установява, че МПС-то е било управлявано извън населено място със скорост 97 км/час, като скоростта е била засечена и нарушението е било заснето с годно техническо средство. Поради това съдът намира, че нарушението на чл.21 ал.2, вр. ал.1 ЗДвП безспорно е допуснато.

Въпреки това, съдът намира, че авторството на процесното нарушение не е доказано. Съгласно ЗДвП ЕФ се издава срещу собственика на автомобила с който е извършено нарушението, а когато той е собственост на ЮЛ, на неговия управител (представляващ).

От приложената към преписката справка от АИС КАТ с данни за регистрация на автомобила, с който е било извършено нарушението, негов собственик е „*** *** ***“ ЕООД, а като ползвател е вписано дружеството „** *** ***“ ЕООД. След справка в ТР съдът установи, че въззивникът И. А. няма касателство, още по-малко е представляващ на което и да от двете посочени по-горе дружества. Вярно е, че той е посочен като водач на автомобила на отразената в ЕФ дата с декларация, представена от Е. Евлогиева. Какво е това лице обаче и на кого е законен представител (в декларацията пише законен представител на собственика без да е изрично посочен такъв), не е ясно. Но, определено това лице не е било законен представител нито на собственика на автомобила, нито на ползвателя на същия, вписан в регистрите на МВР като това се установява по категоричен начин от вписванията в публичния търговски регистър. Видно същите, към датата на нарушението управител (законен представител) на дружеството ползвател „*** *** ***“ ЕООД е била М. М. Х., на която впрочем е бил съставен и първоначално ЕФ за нарушението.

3

В последствие през м. май 2023 г. лицето Е. Евлогиева е попълнила декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, в която посочила, че водач на автомобила е бил въззивника. Към този момент обаче все още управител на дружеството е била М. Х., а след това, от 15.05.2023 г. управител е станал С. С.. Към датата на нарушението, съответно към датата на представяне на декларацията, управител на дружеството собственик - „*** *** ***“ ЕООД, е бил Б. С.

Д.. В случая съдът намира за нужно да отбележи, че декларацията по чл.189, ал.5 ЗДП е строго личен акт и тя не може да бъде дадена от друго лице (пълномощник например), освен от законния представител, ако и такъв да се яви. Законът изрично сочи, кои са лицата, които могат да подават такава декларация. При това, за разлика от настоящата редакция на ЗДвП, действащите към датата на нарушението норми на чл.188, ал.1 и ал.2 ЗДвП, не са предвиждали възможност, друго лице, извън собственика или неговия законен представител когато собственик е ЮЛ, да бъде санкциониран с ЕФ или да представя декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, при което санкционирано лице с първоначалния ЕФ К №7337117, както и декларатор, сочещ лицето, комуто е предоставено ползване на автомобила, би могъл да бъде само лично лицето Б. Д., в качеството на управител на собственика „*** ***“ ЕООД.

При така изтъкнатите фактически и правни изводи, съдът намира, че оспорения ЕФ следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, тъй като с него е ангажирана отговорността на въззивника И. А. посредством издаване на ЕФ за нарушение извършено с МПС, на което той не е нито собственик, нито законен представител на ЮЛ, нито пък е бил посочен от законен представител на ЮЛ като водач на МПС-то към съответната дата.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Електронен фиш серия К №7510565, издаден от ОД МВР Варна, с който, за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, на И. А. А., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 600.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4