Решение № 66 от 05.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Варна, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Д. Д. Митева

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Д. Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000634 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 258 и сл. ГПК (след връщането му от касационна инстанция с отменително решение № 50122/23.11.2023г. по к.т.д. 2043/22г. на ВКС, I т.о.) и е повторно образувано по въззивна жалба на Д. Б. Г. срещу решение № 260018/26.01.2021г. по т.д.

№ 1395/19г. на ОС-Варна, В ЧАСТТА, с която по реда на чл. 422 ГПК е бил уважен иск на кредитор „УниКредит Булбанк“ АД за установяване на задължения на солидарен длъжник, удостоверени в оспорена заповед за незабавно изпълнение по ЧГД 6461/2019г на ВРС като изпълняем дълг по анекс № 3 към Договор за Б. кредит от 2008г., формиран от остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 50 125.67 евро и сбор от договорени лихви в размер на 2 060.71 евро, включващ възнаградителна лихва върху неизискуема редовна главница в размер на 1472.,48 евро, включена в пет поредни просрочени вноски по погасителен план по анекс № 3 с падежи до обявяване на предсрочната изискуемост(20.08.2018 г. – 12.12.2018 г.) и остатък към 20.12.2018г. от 588.23 евро от просрочени лихви за забава(уговорени в т.4.2 и 4.3 от първоначалния договор, възникнали до 06.06.2017г. и „мигрирани“ според уговорка в т. 2.6 от анекс № 3), със съответни акцесорни последици от проведеното заповедно производство, както и е била разпределена отговорността за съдебните разноски за заповедно и исково производство.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в поредица от подготвителни действия както при първоначалното, така и при повторното образуване на делото (л.91 от ВТД400/21 и л.5, л. 42 от настоящото дело), като 1 в изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд е отстранил процесуални пропуски на първата инстанция и е дал възможност на страните да уточнят твърденията си, както по конкретните основания, формиращи разгледаната сборна претенция за лихви, така и по приложимите за спора императивни норми, ограничаващи свобода на договаряне като форма на потребителска закрила. В първото заседание след връщането на делото за ново разглеждане (л.38 от настоящото дело) съдът е изпълнил и указания на касационната инстанция по изясняване на възраженията на потребителя, като е допълнил изрично и доклада на първата инстанция с разпределение на доказателствена тежест по заявените основания за недействителност на уговорки и съглашения, включително и такива, произтичащи от императивни ограничения. С определение №299/10.05.24г.(л.100 от настоящото дело), при обявяването на страните на приложими норми на потребителска закрила, съдът е допуснал и служебно доказателства за установяване на необходимите за прилагането на закона факти, съответно на допълнението на първоначално въведени оплаквания за неправилно установени обстоятелства и необосновани изводи, довели до незаконосъобразност на обжалваното от осъдения ответник решение по конкретизираните вече претенции.

Въззивницата Д. Б. Г., чрез адв. П. е изложила оплаквания за неправилно установени факти, пораждащи право на кредитора да търси предсрочно разсрочените задължения, включително размерите на конкретните задължения и начина на формирането им при промяна на лихвата, които не са били обявени на длъжниците нито в погасителен план, нито в предупреждения за обявяване на предсрочна изискуемост. Позовава се на добросъвестно изпълнение на задълженията след сключването на анекса за разсрочване на задълженията по кредита, като счита за необоснован извода за допусната от длъжниците забава при установеното периодично внасяне на уговорените равни месечни вноски и липса на каквото и е уведомяване от страна на кредитора за промяна на размера им. Счита, че банката неправомерно едностранно и без предупреждение ги е отклонявала и отчитала за плащане на други недължими лихви и неустойки за забава. Оспорва се и преценката на връчените покани за изпълнение, които не съдържат информация за размерите на просрочените задължения и остатъка и основанията за предсрочната изискуемост. Поддържат се доводи за липса на надлежно доказано уведомление по смисъла на т.18 от ТРОСГТК 4/2013г. преди заявяването на целия дълг като изискуем, което изключва правото на кредитора да търси плащане над размерите на евентуално изискуеми вноски с настъпил падеж. Евентуално се излагат и оплаквания по установената конкретната дата на настъпване на предсрочната изискуемост. Към тези оплаквания, допълнително пред касационната инстанция съдлъжницата е обосновала и неправилна преценка на индивидуалния характер на договорените в анекс № 3 условия и изключването на проверката за неравноправно уговаряне на променлив лихвен процент чрез препращане в чл.

11.1.2 към общи условия. Позовава се на олихвяване при отчитане на пазарните промени само в интерес на кредитора (чл. 9.4 и 9.5 от ОУ), което не е било оценено като неравноправно, в нарушение на императивните правила на чл. 143, 144 и 146 на ЗЗП, приложими към кредитна сделка, сключена с цел придобиване на имот, ползван от съдлъжницата за жилищни нужди.

2

В писмено становище по същество, пълномощникът на длъжницата подробно обосновава начисляването на задълженията от банката въз основа на неравноправна уговорка, позволяваща на кредитора да променя размер на вноските, като настоява, че с последващите анекси тази неравноправност не само че не е отстранена, но и допълнително едностранно увеличените лихви и прекомерни неустойка са били и капитализирани, като потребителите не са били уведомявани своевременно за увеличенията и са продължили добросъвестно да внасят известните им размери на вноските. Позовава се на установен потребителски характер на кредитирането, предоставено за закупуване на жилище на физическо лице. Моли за служебно прилагане на защитата на потребителите и отричане както на недължимите размери на начислените въз основа на неравноправни клауза задължения, но и на забавата, твърдяна от кредитора като основание за предсрочна изискуемост на разсрочените вноски за главницата. Пледира за пълно отхвърляне на неоснователната претенция на кредитора след отмяна на неправилното обжалвано решение.

Въззиваемата банка-кредитор „УниКредит Булбанк“ АД, чрез пълномощника адв. Б., оспорва оплакванията, като се позовава на правилно установен дълг, породен от безспорно валидно възникнало правоотношение по кредитиране, усвоено за покупка на недвижим имот, изменено с поредица от съглашения до условията по анекс № 3 за погасяване на установен към този момент размер на просрочена и изискуема главница и просрочена лихва, натрупана в предходен период. Оспорва приложимост на потребителска закрила в полза на солидарен длъжник, при липса на оспорване на задълженията от самата кредитополучателка, чието финансово състояние се е влошило и това е било отчетено от банката с облекчение в погасителния план, договорен с анекс в съответствие с индивидуалните нужди на този клиент.

Сочи се и обявената цел на кредита за закупуване на имоти с нежилищно предназначение за ползване от свекървата на кандидатстващата и проучвана от банката кредитополучателка, при налично и вече изплащано по друг кредит жилище на семейството. Отделно въззиваемата банка се позовава на доказаното периодично внасяне на суми от солидарните длъжници в размери, надхвърлящи уговорените първоначално вноски, което индикира, че липсата на погасителен пран не е затруднявало клиентите, а длъжниците са допускали забава, което обосновава и правомерното събиране на уговорени неустойки в размер, ненадхвърлящ законна лихва. Според кредиторът установената общо натрупана забава на четири поредни вноски по плана, приет с последния анекс, кореспондира на правния извод за възникнало основание за обявяване на предсрочна изискуемост според уговорена от страните хипотеза в чл. 17.2 от договора, препращаща към чл. 29 и 30 от ОУ. Обосновани според въззиваемата страна са и изводите по установяване на момента на упражнено право на кредитора както спрямо главния длъжник, така и спрямо солидарната длъжница, която получила адресираните от кредитора съобщения, с посочване на размерите на задълженията именно на 05.04.2019г., когато според правилото на чл.60 ал. 2 ЗКИ е изпълнено изискването на закона и целия дължим остатък от кредита е станал изискуем.

По същество упълномощеният от въззиваемата банка адвокат И. със същите доводи пледира бланкетно за потвърждаване на правилното решение, 3 с което спорните вземания на кредитора са били установени в обжалваните дължими размери на изискуеми главница и сборни лихви.

Претенции за определяне на разноски за въззивното производство са направили и двете страни.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНАТА УСТАНОВИТЕЛНА ЧАСТ на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата като солидарен съдлъжник с кредитополучателката, дължи парични суми на банката, в качеството на кредитор, упражнил право на предсрочна изискуемост по предоставен кредит за финансиране на покупка на недвижим имот и ремонтни дейности. Интересът от положителния установителен иск на кредитора за заявените и уточнени по основания задължения произтича пряко от своевременното оспорване на връчения на солидарната длъжница издаден по твърдения за безспорен дълг изпълнителен титул (чл. 415 ал.1 т.2 ГПК) и нуждата от защита на интереса на длъжника в състезателно производство, евентуално след проверка на валидността на обвързаност на клиент с професионален доставчик. В заповедното производство и пред първата инстанция спорните задължения са били индивидуализирани само като пълния остатък от предоставената и невърната главница, ведно със законна лихва, считано от 25.04.2019 г.(момент на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение №3418/30.04.2019г.) до окончателното плащане, както и непогасена договорна лихва, натрупана от 20.06.2018г до сезирането на заповедния съд, дължими след обявена по преценка на банката предсрочна изискуемост. В приложеното към първоначалното заявление извлечение от Б.а сметка, съставено към 25.04.2019г. сборуваната лихва е била изрично посочена като формирана от различни елементи, между които лихвата, включена в петте забавени вноски до 20.12.2018г, когато кредиторът е осчетоводил целия остатък от главницата като изискуем дълг, и други „мигрирани“ лихви, лихви върху просрочени вноски и неустойки за просрочие. При това начално сезиране, пояснението на самостоятелно индивидуализирани вземания, породени на различни основания от различни уговорки в договора за кредит и анексите към него, не променя съществено предмета на делото за установяване на дължимост на оспорените с възражение от длъжницата Д. Г. сборове. Въззивният съд е съпоставил поподробно конкретизираните елементи от уточнените с обратна сила обективно съединени претенции с обжалваната част от 2060.71 евро от сборната „лихва“ и е установил при подготовката си (л. 44) пълното му съответствие със сбор от две от спорните задължения: възнаградителната текуща лихва върху неизискуема редовна главница в размер на 1472.,48 евро, включена в пет поредни просрочени вноски по погасителен план по анекс № 3 с падежи до обявяване на предсрочната изискуемост(20.08.2018 г. – 12.12.2018 г.). и остатък към 20.12.2018г. от 588.23 евро от просрочени лихви за забава(уговорени в т.4.2 и 4.3 от първоначалния договор, възникнали до 06.06.2017г. и „мигрирани“ като разсрочени вземания според уговорка в т. 2.6 от анекс № 3). Както размерите, така и периодите на уточнените вземания 4 съвпадат с тези, заявени по документа по чл. 417 ГПК и формират като елементи общия сбор, поискан от заявителя като ищец за установяване по чл.