Решение № 609 от 26.07.2023, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 1970/2022
- Вид
- Решение № 609
- Подписан
- 26.07.2023
- В сила
- 10.01.2024
- Състав
- Деница Божидарова Петкова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1, предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 609 гр. Добрич, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Д.а като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20223230101970 по описа за 2022 година и за да се произнесе , съобрази следното:
Производството е образувано по повод искова молба с вх. рег. № 11600/06/07.2022г., уточнена с последваща молба с вх. рег. № 15210/05.09.2022г., подадена от К. Д. К. с ЕГН ********** от ***, с която срещу О. И. Б. с ЕГН ********** от *** е предявен иск по чл.55 ал.1 пр.3-ро от Закона за задълженията и договорите за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 1000 лева, представляваща подлежащо на връщане възнаграждение по договор за правни услуги от 18.02.2020г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба (06.07.2022 г.) до окончателното плащане.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства: На 12.02.2020 г. ищцата посетила адвокатската кантора на адв. О. Б., находяща се в ***.
Ищцата била загубила дело на първа инстанция и се консултира с ответника в качеството му на адвокат при ***, като той се съгласил да поеме защитата й в следващата инстанция. Адв. Б. поискал да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 2000 лева. Тъй като ищцата била пенсионер и не разполагала с достатъчно средства, се уговорили първоначално тя да заплати сумата от 1000 лева, а ответникът да напише касационна жалба. В първо съдебно заседание ищцата пояснява, че се уговорили за доплащане на остатъка от 1
1000 лева преди заседанието пред ВКС , в случай че жалбата бъде допусната до касационно обжалване. При първото посещение в адвокатската кантора на ответника Кр. К. заплатила сума от 20 лв. за консултация, за което й била издадена квитанция. Страните се уговорили след няколко дена ищцата да заплати първата част от уговорения адвокатски хонорар. На 18.02.2020г. Кр.
К. отново посетила кантората на ответника, като му заплатила сума от 1000 лв. срещу квитанция. Страните се уговорили адв. Б. да започне работа и да напише касационна жалба. Ищцата получила обещание , че „нещата ще бъдат задвижени“. Жалба от страна на ответника обаче не била изготвена. За казуса бил уведомен и АС при ***. Ищцата счита , че ответникът неоснователно се е обогатил със сумата от 1000 лева, тъй като не е изготвил касационна жалба, поради което претендира за връщането й.
Редовно уведомен, ответникът, чрез процесуален представител, оспорва иска и настоява за отхвърлянето му в цялост. Признава, че ищцата е посетила адвокатската му кантора на 12.02.2020г. по повод неблагоприятен за нея като ответник резултат по делбено дело № 1135/2019г. по описа на ДРС и възз.гр.дело № 816/2019г. по описа на ДОС. Пояснява се, че ищцата го е помолила да извърши подробно проучване на делата и ако се установят реални шансове за ревизирането им евентуално да бъде изготвена касационна жалба. При това първо посещение Кр. К. не му предоставила почни никакви документни. Ответникът отговорил на поставените от нея въпроси и за консултацията я таксувал със сума от 20 лева, за което издал квитанция. Адв.
Б. предложил на ищцата заедно със секретарката му Б. Х. да посетят канцеларията на гражданско отделение при ДОС, за да се снабди с преписи от необходимите книжа. Страните се уговорили работата на ответника и съответно заплащането на дължимото адвокатско възнаграждение да е на два етапа: за първи етап /период от 10-14 дни/ било уговорено възнаграждение от 1000 лева , като този етап включвал запознаване с делото в двете инстанции, проучване на относимата съдебна практика , запознаване на клиента с резулатите от анализа на делата и вземане на отношение по вероятна основателност на касационно жалба; за втори етап при наличие на сериозни основания за касационно обжалване и реални шансове за успех било уговорено възнаграждение от 1000 лева за изготвяне на касационна жалба, ведно с изложение на основания за допускане до касация и участие в производство пред ВКС.
Проучвайки материалите по делото, адв. Б. установил наличието на 2 значителни проблеми относно допускане на делото до касационно обжалване.
Консултирал се за казуса на ищцата със свой колега – адв. В. В. от В. , като платеното възнаграждение от 1000 лева било поделено между двамата. За консултация с друг адвокат ответникът бил получил съгласието на ищцата.
Постигнатите договорености били материализирани в договор за правна помощ от 18.02.2020г., изготвянето на ПКО за 1 000лв. - по 500лв. за всеки от двамата адвокати, като в основанието и предмета на договора изрично било записано, че се касае за анализ и проучване на горепосочените дела с оглед възможността за депозиране на касационна жалба. На същата дата Кр. К. заплатила сумата от 1 000лв., а на следващия ден - 19.02.2020г. ответникът предал половината от нея на колегата си адв. В. срещу разписка.
При проучване на делата както адв. Б., така и адв. В. достигнали до един и същ извод, а именно че делото е решено правилно и на двете инстанции, решенията почиват на събраните доказателства и са прецизно мотивирани, респ. - налице е неоснователност на евентуално касационно обжалване и шансове за краен успех, клонящи към нула. За дата на съвместната среща между ответника, адв.В. и Кр. К. била определена дата 27.02.2020г., когато двамата адвокати участие в открито заседание по гр.д.№ 1495/2019г. от 13.30 часа в ДРС. След приключване на заседанието, след обяд в кантората на ответника в гр. Д. се провела среща с ищцата, на която всеки от двамата адвокати я информирали, че е нецелесъобразно продължаването на работата по пътя на касационното обжалване. Ответникът и колегата му отговорили на поставените от Кр. К. въпроси, при което адв. В. й предложил, ако желае, да й изготвят в писмена форма изложение за проучените източници, разсъжденията им и изводите, до които са стигнали.
Ищцата отказала и ответникът й предал всички книжа по делото, които тя му била предоставила. По време на срещата Кр. К. не изразила ни най-малко несъгласие с работата и изводите, приела ги за правилни, като изразила и мнение, че по-добре за нея е да си спести по-нататъшни разходи по безперспективни обжалвания .
През летните месеци на 2020г ответникът отново бил посетен от Кр.
К., която изразила неудовлетворение от работата на негови колеги, участвали в различно процесуално качество в провеждането на въпросните дела, както и съмнения относно достоверността на показанията на разпитани по делото свидетели. Накрая поискала адв. Б. да напиша срещу съответните лица жалби, в т.ч. и до прокуратурата, на което искане обаче той по етични и правни 3 съображения отказал. Последното й посещение в кантората на ответника датира от м. декември 2020г. със същите искания. Адв. Б. отново отказал.
През пролетта на 2021г. бил писмено известен от *** за постъпила жалба от Кр. К. вх.№ 53/11.03.2021 г. по случая, по която предоставил обяснения и писмени доказателства. Последвало решение на *** за отказ от образуване на дисциплинарно производство срещу ответника, който Кр. К. обжалвала пред Висшия адвокатски съвет, със същия резултат.
По изложените съображения се настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По своята същност договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа, както елементи от договор за изработка (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск), така и елементи от договор за мандат (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка). Същият е ненаименован (няма законова уредба), като поемането на задължения от страните по него не може да се предполага (в този смисъл Решение № 94/20.04.2021 г. по гр.д.№ 2752/ 2020 г. на I V Г.О. на ВКС).
Независимо от естеството на поетите задължения, договорът за адвокатска услуга е възмезден, ако не е уговорено друго. За валидността на този договор са приложими както общите правила, така и разпоредбите на Закона за адвокатурата /ЗА/.
Ищцата квалифицира исковата си претенция като такава по чл. 55, ал.1, предл. второ от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД разграничава три фактически състава на неоправдано разместване на имуществени блага между различни правни субекти. Първият визира даване на съответната ценност при начална липса на основание, когато е извършено без настъпил юридически факт или въз основа на нищожен такъв. При втората хипотеза преминаването на блага от едно в друго имущество се предприема с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче остава неосъществено. В тази хипотеза разместването на имуществени блага, макар и да е настъпило въз основа на правно основание, последното не е напълно завършено. Например, когато е сключен договор под отлагателно условие, действието на договора е поставено в зависимост от едно бъдещо, несигурно събитие/ чл.25, ал.1, изр.1 от ЗЗД/. В случай на ненастъпване на отлагателното условие, ще отпадне с 4 обратна сила и тази част от основанието, което е съществувало към момента на даване, съответно получаване на имотната облага. Текстът на чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, както и при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне. Съществено изискване е отпадането на основанието да има обратна сила, тъй като в случаите, в които прекратяването на основанието е само занапред, то не би могло успешно да се реализира искова претенция, на посоченото основание. При третия фактически състав по чл.55, ал.1 oт ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.
Обосноваващите ищцовата претенция обстоятелства най-общо се свеждат до претенция за връщане на платено възнаграждение на отпаднало основание - развален двустранен договор . Според константната практика на ВКС искането за връщане на даденото поради неизпълнение на договор от насрещната страна имплицитно съдържа и искане за разваляне, като исковата молба съставлява покана за връщане на даденото. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата по чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради разваляне на договора при неизпълнение, следва ищецът съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК да установи при условията на пълно и главно доказване надлежно упражнено право на разваляне на договора за адвокатски услуги със сочения от него предмет /изготвяне на касационна жалба по възз.гр.дело № 816/2019г. на ДОС/. Законови предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 от ЗЗД са виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника /за изготвяне на касационна жалба/, за което последният носи отговорност, и изправност на кредитора /извършено на падежа плащане в уговорения размер/. При разваляне на договора по чл. 87, ал.2 от ЗЗД кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадане на интереса от изпълнението, настъпило в резултат на забавата на длъжника. Съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание, дължи неговото връщане. Развалянето на договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, независимо по инициатива на коя от страните е настъпило, има обратно действие. Принципът, че всичко получено в 5 изпълнение на развален договор, се връща на основание чл.55, ал.1 ЗЗД е застъпен в решение №206 от 05.05.2010 г. по т.д.№18/2009 г. на ІІ Т.О., решение №19 от 27.01.2005 г. по гр.д.№420/2004 г. на ТК и решение№47 от 31.03.3011 г. по т.д.№706/2010 г. на ІІ Т.О. и др.
Правото да се развали договор е преобразуващо.То се упражнява с едностранно волеизявление, без да е необходимо съдействието на другата страна. Законът не съдържа нормативно определени изрази, които кредиторът е длъжен да използва при направено волеизявление за разваляне на договора.