Определение № 387 от 30.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 387 гр. Кюстендил, 29.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500215 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл. 274 – чл. 279 от ГПК във вр. с чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от управителя И.К., подадена чрез пълномощника ю.к. Л.Ч.Х., срещу разпореждане № 516 от 07.02.2023 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по ч.гр.д. № 218/2023 г. по описа на същия съд, в частта, в която е оставено без уважение заявлението „Юте Кредит България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение против М.Т.А. за сумите, както следва: 151.00 лева такса съгласно чл.5.5 от Общите условия на ЮтеКредит България ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица, в сила от 21.06.2021 г., както и 84.00 лева такса за разглеждане съгласно Договор за потребителски паричен кредит № 19559/26.08.2021 г. за периода от 25.09.2021 г. до 25.08.2022 г.

В частната жалба се прави искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част и за постановяване на съдебен акт, с който заявлението за издаване на заповед за изпълнение против длъжника за горепосочените суми да бъде уважено. Правят се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Излагат се подробни съображения в подкрепа на тезата, че таксата за разглеждане е еднократна и дължима с цел оценка на кредитоспособността на клиента съгласно чл. 3.4 от Общите условия към договора за кредит; че кредитополучателят е получил и се е запознал с преддоговорната информация, в която по ясен и недвусмислен начин е посочена информация за включена еднократна такса за разглеждане, като се изтъква, че законодателят в ЗПК е вменил в задължение на кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя. Поддържа се, че задължението за заплащане на тази такса възниква преди самото отпускане на кредита и не е дължима на основание управлението му. Относно таксата по чл. 5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД се изтъква, че същата е изрично уговорена между страните и има за цел да покрие разходите по събиране на вземането, като същата е дължима при неизпълнение на договора за кредит. В жалбата се изтъква, че потребителят е бил информиран още на етап преддоговорна информация за всички условия по договора, както и за правото му да се откаже от същия, което не е било упражнено. Моли се присъждане на разноски за заплатена държавна такса и за възнаграждение на юрисконсулт.

1

Препис от частната жалба не е връчван на длъжника, с оглед разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

РС - Кюстендил е бил сезиран със заявление вх. № 257092/23.11.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.

***, против М.Т.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. *** , за парично вземане в размер на 500 лева – главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № 19559/26.08.2021 г., възнаградителна лихва в размер на 12.73 лева за периода от 26.08.2021 г. до 14.11.2021 г., изискуема лихва за забава в размер на 35.92 лева за периода от 25.09.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, такса съгласно чл. 5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. в размер на 151.00 лева; такса за разглеждане съгласно Договор за потребителски паричен кредит № 19559/26.08.2021 г., в размер на 84.00 лева, за периода от 25.09.2021 г. до 25.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 23.11.22 г. до окончателното изплащане на сумата. Посочено е, че изискуемостта на сумите е настъпила с изтичане на крайния срок за погасяване на кредита – 25.08.2022 г. Направено е и искане за присъждане на сторените в заповедното производство разноски в размер на 25.00 лева внесена от заявителя държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК са приложени в заверени преписи: договорът за потребителски паричен кредит № 19559 от 26.08.2021г., сключен между страните, Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

С обжалваното разпореждане с № 516/07.02.2023 г. РС-Кюстендил е уважил отчасти заявлението, като е разпоредил издаване на заповед за изпълнение в полза на заявителя срещу М.Т.А. за претендираната главница, възнаградителна лихва, лихва за забава, законна лихва от подаване на заявлението и разноски, а в останалата част – за претендираните такса, съгласно чл. 5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа на таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021г. и за такса за разглеждане, съгласно договора за потребителски паричен кредит, е отхвърлил заявлението, приемайки, че клаузите от договора, предвиждащи дължимост на такса разглеждане и такса за разноски са нищожни поради противоречие със закона.

Настоящата инстанция намира постановения от РС - Кюстендил съдебен акт за валиден и допустим такъв.

Извършвайки преценка относно правилността на разпореждането в обжалваната част, ОС - Кюстендил счита същото за правилно, а разглежданата жалба за неоснователна, поради следното:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да отговаря на изискванията, произтичащи от нормата на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, която задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза или на 2 клауза, която е вероятно неравноправна.

При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя-физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и – предвид качеството на кредитополучателя на „потребител“ – нормите на Закона за защита на потребителите.

Дружеството - заявител е претендирало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на основание договор за паричен кредит от дата 26.08.2021г., който е бил сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което при преценката за основателността на заявлението, която съдът дължи по силата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, освен друго – и както се посочи по-горе - следва да бъде съобразено и съответствието на договора с императивните разпоредби на този закон.

Съгласно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (ал. 1), но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2), нито да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3), като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит (ал. 4).

Едната от претендираните в конкретния случай такси е тази в размер на 84.00 лева и представлява еднократна „такса за разглеждане“, уговорена в Договора за потребителски паричен кредит № 19559 от 26.08.2021г. От изложеното в частната жалба става ясно, че заплащането на тази такса е свързано с оценката на кредитоспособността на клиента, извършвана от кредитора преди и с оглед сключването на договора. Подобен извод обаче не произтича нито от клаузата на индивидуалния договор, в която е посочено основанието и размера на таксата, нито от Общите условия към този договор. Така, освен наименованието на таксата, като „такса за разглеждане“ липсва яснота в договора и ОУ към него за какво действие от страна на кредитора тази такса ще бъде събрана от потребителя. Посоченото очертава противоречието на клаузата, предвиждаща посоченото задължение, с правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Същевременно, ако бъде възприето посоченото в частната жалба, а именно че тази такса е свързана с оценката на кредитоспособността на клиента, то налага се извод, че същата противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването и управлението на кредита. Разглеждането на кредита и оценката на риска представляват осъществяване на същинската дейност на кредитната институция и е насочена към вземане на решение за даване на съгласие за отпускането на кредита и по своята същност не предоставя допълнителна услуга. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.

Втората претендирана със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК такса е такса в размер на 151.00 лева, дължима, според заявителя, съгласно чл.

5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа на таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021г. Според въпросната клауза от ОУ, клиентът се задължава в случай на неизпълнение на задълженията си по договора точно и в срок, да възстанови на дружеството виновно причинените разходи за административно обслужване съгласно действащата тарифа при стриктно съобразяване на извършените от ЮтеКредит действия.

Следва да се отбележи, че към заявлението не е приложена цитираната „Тарифа на такси и комисионни на физически лица“ в сила от 21.06.2021г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е 3 претендирана наред с вземането за такса разходи по чл. 5.5 от ОУ. С уговарянето на таксата на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. При формирането на тази такса от 151 лева не е ясно какви „разходи“ са включени, нито дали съответните действия въобще са били извършени. Общото посочване на сумата не позволява да се установи как точно е определен размерът на това задължение.

Дори да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита. Поради това претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.