Решение № 318 от 16.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1049/2025
- Вид
- Решение № 318
- Подписан
- 16.03.2026
- В сила
- 10.08.2026
- Състав
- Мариана Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 318 гр. София, 16.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Мариана Христова Търговско дело № 20251100901049 по описа за 2025 година
Предявен е иск от „ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕНТЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ И ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, срещу „ЕЙЧСИЕЛ ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за присъждане на сумата от 59 804,46лв., представляваща възнаграждение по фактури с №№ 2811/18.04.2024г., 3202/30.12.2024г., 3203/30.12.2024г., 0050/28.02.2025г. и 3313/16.04.2025г., по сключен с ответника неформален договор, за извършване на услуга по проверка на уменията за говорене и писане на чужди езици, по който ползвал наименованието „Езиков център Берлиц/Berlitz”, срещу дължимо от ответникът възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 30,05,2025г., до окончателното и изплащане.
В исковата молба твърди, че услугите по договора са извършвани по заявка на ответника, по електронна поща, в която се посочва желаният тест и оценяваните служители, но за услуги по фактури с №№ 2811/18.04.2024г., 3202/30.12.2024г., 3203/30.12.2024г., 0050/28.02.2025г. и 3313/16.04.2025г. ответникът не е платил дължимото възнаграждение от общо 59 804,46лв. въпреки, че с нотариална покана от 08.05.2025г., получена на 12.05.2025г., ответникът е бил поканен да плати.
Ответникът в депозираният писмен отговор оспорва иска. Възразява, че претендираната от ищеца сума, представляваща главница, е платена на 01.07.2025г. С допълнителна молба възразява, че на 25,07,2025г. е платена и сумата 3003,52лв., от която 611,35лв. законна лихва върху главницата и сумата 2392,17лв. съдебни разноски.
В допълнителната искова молба ищецът признава извършеното от ответника плащане на сума от общо 62 807,98лв., но възразява, че т.к. не е било посочено за кои задължения се отнасят плащанията, следва да се приложи правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД относно погасяване първо на законната лихва, поради което остава да се дължи сумата от 3078,81лв., представляваща главница.
В допълнителният отговор на исковата молба ответникът оспорва възражението на ищеца по чл. 76, ал. 2 ЗЗД с довода, че извършените от него плащания погасяват вземането за главница, както и за законната лихва и направените по делото разноски. В уведомлението за превод са посочени процесните фактури, поради което плащането погасява дължимата по 1 тях главница, каквато е била волята на платеца, а в електронно писмо от 06.08.2025 г. ищецът признава погасяването на вземането за главница, за законна лихва и за разноски.
Освен това - към момента на плащането по делото не са били представени доказателства за направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
По отношение на претендираните от ищеца със списъка разноски за нот.покана се сочи, че това не са разноски по делото, поради което не следва да се присъждат. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът след като съобрази предметните предели на спора очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяната облигационна връзка между кредитора и ответника, респ., че по възложение на ответника е извършил услуги по проверка на уменията за говорене и писане на чужди езици на посочени в електронна заявка служители и тестове.
В тежест на ответника е да установи, че е платил на падежа дължимите на ищеца суми по издадените от него фактури.
Не е спорно между страните и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че между ответника, като възложител и ищеца, като изпълнител, е налице валидна облигационна връзка с характер на неформален договор за поръчка, по силата на която ищеца, като изпълнител е извършил услуги по неформален договор, за извършване на услуга по проверка на уменията за говорене и писане на чужди езици, по който ползвал наименованието „Езиков център Берлиц/Berlitz”, за което е издал фактури с №№ 2811/18.04.2024г., 3202/30.12.2024г., 3203/30.12.2024г., 0050/28.02.2025г. и 3313/16.04.2025г., срещу дължимо от ответникът възнаграждение.
Безспорно е и от доказателствата се установява и, че след завеждане на иска – на 30,05,2025г., ответникът е платил по сметка на ищеца на 01,07,2025г. сумата общо 59 804,46лв., което е видно от потвърждение за плащане от същата дата. На 25,07,2025г. с платежно нареждане от същата дата е платил по сметка на ищеца сумата 3003,52лв.
Видно от уведомлението за превод от 01,07,2025г. изпратено до ищеца относно плащането извършено от ответника, в същото са посочени процесните фактури, с дължима сума по всяка от тях, а именно: №№ 2811/18.04.2024г. – 8208,20лв., 3202/30.12.2024г. – 22501,10лв., 3203/30.12.2024г. - 23797,92лв., 0050/28.02.2025г. – 4054,24лв. и 3313/16.04.2025г. – 1243,00лв.
Видно от текстовата част на електронно писмо от 06.08.2025г. – неоспорено от ищеца, изпратено до ответника, ищецът признава погасяването на вземането за главница - 59 804,46лв. и за законна лихва и за разноски - сумата 3003,52лв.
При така установено съдът приема, че ответникът е установил главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че след завеждане на иска – на на 30,05,2025г., ответникът е платил процесното задължение – главница по фактури №№ 2811/18.04.2024г., 3202/30.12.2024г., 3203/30.12.2024г., 0050/28.02.2025г. и 3313/16.04.2025г. в размер на 59 804,46лв. и лихви, в общ размер сумата 3003,52лв. Приема, че с плащането на 01,07,2025г., посредством уведомлението за превод от същата дата изпратено до ищеца конкретно е посочил за кое задължение се отнася плащането, като е изброил процесните фактури, с дължима сума по всяка от тях. В последствие извършеното плащане е за лихви и разноски, в размер на сумата 3003,52лв. Че плащанията от 01,07,2025г. и 25,07,2025г. извършени от ответника, са възприети като плащания за погасяване на главница и лихви по процесното задължение се установява и от изявлението в неоспореното 2 от ищеца електронно писмо от 06.08.2025г. Поради изложеното съдът приема, че правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД относно погасяване първо на законната лихва в случая е неприложимо.
От друга страна към датата на завеждане на иска списък с разноски не е бил представен.
Представен е едва с допълнителната искова молба. Затова и не би могъл да бъде съобразен от ответника при извършване на плащанията. Следователно задължението – главница и лихви е изцяло погасено, без остатък.
Съобразно изложеното предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Погасяването на задължението е извършено след предявяване на иска, поради което ответникът дължи разноски в полза на ищеца.
Съобразно представеният списък разноските са общо 10790,21лв., от които 6521,23лв. с ДДС – разноски за защита от адвокат, 2392,18лв. с ДДС – държавна такса, 1776,00лв. с включен ДДС – адвокатско възнаграждение за изготвяне на покана, 100,80лв. с ДДС – нотариални такси за връчване на покана.
Съдът намира, че претенцията в частта за присъждане на разноски в размер на 1776,00лв. с включен ДДС – адвокатско възнаграждение за изготвяне на покана и 100,80лв. с ДДС – нотариални такси за връчване на покана е неоснователна, т.к. тези разноски не са сторени в производството по делото, поради което не следва да се присъждат.
Като съобрази предмета на спора и извършените процесуални действия, както и възнагражденията предвидени за подобен род дела с Наредба № 1/2004г., която възприема само като ориентир, съдът намира претендираното възнаграждение за защита от адвокат за адекватно. Затова възражението за прекомерност на ответника е неоснователно.
Съобразно изложеното съдът намира за основателна претенцията за разноски за сумата 6521,23лв. с ДДС – разноски за защита от адвокат, 2392,18лв. с ДДС – държавна такса.
В частта за присъждане на сумата 1776,00лв. с включен ДДС – адвокатско възнаграждение за изготвяне на покана, 100,80лв. с ДДС – нотариални такси за връчване на покана, представляваща разноски в производството намира претенцията за неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕНТЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ И ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, EИК; 200079081, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Цар Aceн“ № 68, представлявана от управителя В.Н.Н., срещу „ЕЙЧСИЕЛ ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205902608, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, Сграда 7Б, ет.1, представлявано от управителите Г.Р., Р.Р.Л. и С.Д., за присъждане на сумата 30577,53 /тридесет хиляди петстотин седемдесет и седем, 0.53/евро, с левова равностойност 59 804,46 /петдесет и девет хиляди осемстотин и четири, 0,46/лв., представляваща възнаграждение по фактури с №№ 2811/18.04.2024г., 3202/30.12.2024г., 3203/30.12.2024г., 0050/28.02.2025г. и 3313/16.04.2025г., по сключен с ответника „ЕЙЧСИЕЛ ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205902608 неформален договор, за извършване на услуга по проверка на уменията за говорене и писане на чужди езици, по който ползвал наименованието „Езиков център Берлиц/Berlitz”, срещу дължимо от ответникът „ЕЙЧСИЕЛ ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205902608 възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 30,05,2025г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕЙЧСИЕЛ ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205902608, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, Сграда 3
7Б, ет.1, представлявано от управителите Г.Р., Р.Р.Л. и С.Д., ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕНТЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ И ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, EИК; 200079081, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Цар Aceн“ № 68, представлявана от управителя В.Н.Н., сумата 3334,25 /три хиляди триста тридесет и четири, 0,25/евро, с левова равностойност - 6521,23 /шест хиляди петстотин двадесет и един, 0.23/лв. с ДДС – разноски за защита от адвокат и сумата 1223,10 /хиляда двеста двадесет и три, 0,10/евро с левова равностойност - 2392,18 /две хиляди триста деветдесет и два, 0,18/лв. с ДДС – държавна такса или общо 4557,35 /четири хиляди петстотин и седем, 0,35/евро с левова равностойност – 8913,41 /осем хиляди деветстотин и тринадесет, 0,41/лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски.
О Т Х ВЪ РЛ Я искането на „ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕНТЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ И
ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, EИК; 200079081, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Цар Aceн“ № 68, представлявана от управителя В.Н.Н., срещу „ЕЙЧСИЕЛ ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205902608, съе седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, Сграда 7Б, ет.1, представлявано от управителите Г.Р., Р.Р.Л. и С.Д., за присъждане на сумата 908,10 /деветстотин и осем, 0,1/евро с левова равностойност - 1776,00 /хиляда седемстотин седемдесет и шест/лв. с включен ДДС – адвокатско възнаграждение за изготвяне на покана и сумата 51,54 /петдесет и едно, 0,54/евро с левова равностойност - 100,80лв. с ДДС – нотариални такси за връчване на покана или общо сумата 959,64 /деветстотин петдесет и девет, 0,64/евро с левова равностойност – 1876,80 /хиляда осемстотин седемдесет и шест, 0,8/лв., представляващи сторени в производството съдебни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4