Разпореждане № 1100 от 14.01.2026, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1100 гр. Варна, 14.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Частно гражданско дело № 20263110100217 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 417 ГПК.

Образувано е въз основа на заявление на ***със седалище и адрес на управление:гр.****за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М. Б. К., ЕГН: **********, адрес:гр**** за заплащане на сумата от 4 779.54 евро - представляваща задължение по запис на заповед от 27.05.2020 г., с издател М. Б. К. и поемател „К*** като вземанията по записа на заповед са прехвърлени на заявителя с джиро от 11.11.2021г. с падеж на предявяване, предявен на 07.12.2020г. ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 13.01.2026г. до окончателното изплащане на задължението, както и 2 889,09 евро - лихва за забава за периода от 20.01.2021 г. – 13.01.2026 г. Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 130,37 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 858,97 евро

Подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност на чл .410, ал. 2, вр. с чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК.

Хипотезата на чл. 417, т. 10 от ГПК редовността от външна страна на представен със заявлението запис на заповед е детерминирана от съответствието му с изискванията на чл. 535 от ТЗ. Същите следва да са налице в условията на кумулативност. Съгласно чл. 535 от ТЗ записът на заповед съдържа: 1) наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика на който е написан; 2) безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3) падеж; 4) място на плащане; 5) името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6) дата и място на издаването; 7) подпис на издателя. Не е запис на заповед документ, който не съдържа всички реквизити, изрично посочени в чл. 535, т. 1 – 7 включително (чл. 536 от ТЗ). Съгласно разпоредбите на чл. 536, ал. 2, 3 и от ТЗ, се допускат изключения от това основно правило само по отношение на липсата на реквизитите: падеж, място на плащането и място на издаването, като при тяхната липса се счита, че при липса на падеж записът на заповед се счита платим на предявяване, при липса на място на плащането, се счита, че това място е местожителството на издателя, а при липса на място на издаването, се счита мястото, посочено до името на издателя.

Представеният документ по чл. 417, т. 10 ГПК е редовен от външна страна, като съдържащ всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 535 ТЗ, и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, вкл. в записът на заповед е отразена датата на предявяването му, с оглед уговорения падеж- на предявяване.

Видно от гърба на ценната книга, записът на заповед е джиросан от първоначалния поемател “***което легитимира последното като заявител в заповедното производство.

Джирото от своя страна също не страда от пороци – същото е изготвено съобразно 1 законовите изисквания в чл. 468 ТЗ – написано е върху гърба на ценната книга и е подписано от джиранта.

По отношение на претендираната мораторна лихва от датата 20.01.2021г. до депозиране на заявлението за издаване на заповед въз основа на чл.417 ГПК: съгласно съдебната практика – т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК не е допустимо издаването на изпълнителен лист за закъснителните (мораторни) лихви. Това разрешение е прието в посоченото Тълкувателно решение, което не е загубило своето значение и при действието на новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г., предвид принципно еднаквата същност и цел на заповедното производство и производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по реда на чл. 237 ГПК (отм.), като е изяснено, че не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. Отнесено към заповедното производство, това означава недопустимост за издаване на заповед за изпълнение за лихвите върху сумата по записа на заповед, изтекли до датата на заявлението по чл. 417 ГПК. Това се дължи на обстоятелството, че в записа на заповед не е посочена точната сума на дължимата мораторна лихва, а същият може да се служи за основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение само за точно и ясно посочени суми.

При тези съображения, съдът прави извод, че са налице условията за уважаване на заявлението и ангажиране отговорността на длъжника по отношение на сумата за главница, а за претендираната мораторна лихва в размер на заявлението следва да бъде отхвърлено.

С оглед на това и представените доказателства, на заявителя следва да бъдат присъдени и сторените в процеса разноски съразмерно с уважената част от претенцията 81,25 евро държавна такса и 535,36 евро адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.

417, т. 10 ГПК в полза на заявителя ****със седалище и адрес на управление:гр. ****срещу длъжника М. Б. К., ЕГН: **********, адрес:гр.**** за заплащане на сумата от 4 779.54 евро - представляваща задължение по запис на заповед от 27.05.2020 г., с издател М. Б. К. и поемател „****като вземанията по записа на заповед са прехвърлени на заявителя с джиро от 11.11.2021г. с падеж на предявяване, предявен на 07.12.2020г. ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 13.01.2026г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разноските в заповедното производство – 81,25 евро държавна такса и 535,36 евро адвокатско възнаграждение

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „**** със седалище и адрес на управление:гр.

***срещу длъжника М. Б. К., ЕГН: **********, *** за сумадрес: грата от 2 889,09 евро лихва за забава за периода от 20.01.2021 г. – 13.01.2026 г., начислена въз основана на запис на заповед от 27.05.2020 г., с издател М. Б. К. и поемател „*** като вземанията по записа на заповед са прехвърлени на заявителя с джиро от 11.11.2021г. с падеж на предявяване, предявен на 07.12.2020г.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение в уважената част на основание чл. 418, ал.

1 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за уважената част с отбелязване за това върху документа по чл. 417 ГПК и върху заповедта за изпълнение на основание чл. 418, ал. 2 ГПК.

В електронна папка на делото се присъедини електронен образ на документа по чл.417 ГПК с отбелязването.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в частта, в която е постановено незабавно изпълнение, подлежи на обжалване от длъжника с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

2

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.

Препис от заповедта за незабавно изпълнение да се изпрати на заявителя чрез ЕПЕП, на основание чл. 411, ал. 3 ГПК.

УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за отхвърленото си вземане в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането за отхвърляне на заявлението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3