Решение № 337 от 18.12.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Козлодуй, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20241440100976 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на А. Й. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев" вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св.

Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността:гр. София, бул.

„Александър Стамболийски" № 125-2, ст. 5, офис 5-3, представлявано от Димитър Мирославов Милев - Управител, срещу "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД е ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул."Джавахарлал Перу" № 28, ст. 2, ап.

40-46, с цена на иска 25.44 лв.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 4086875, сключен на 12.03.2021г. с „Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който се е задължил да върне главница в размер на 500 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

Излагат се доводи, че съгласно чл.4 от посочения договор, страните са постигнали съгласие, договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

Сочи се, че на същата дата - 12.03.2021г., когато е сключен договорът за заем е сключен, между ищцата и ответното дружество и Договор за предоставяне на поръчителство №4086875, по силата на който „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: 202513690 гр. София е поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на А. Й. Я..

Релевира се, че въз основа на договора за поръчителство ищцата е поела задължение да заплати на ответника, като „гарантиращо дружество" сумата в 1 размер на 251.76 лева, която е била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Твърди се, че ищцата, съгласно договора за поръчителство е следвало да заплаща дължимите суми на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което дружество пък е било упълномощено от „Файненшъл България" ЕООД да ги получава като А. Я. е погасила цялата сума по договора за заем.

Излагат се съображения, че с влязло в законна сила решение №388/24.07.2023 г.. постановено по гр. д. № 1221/2022 г. по описа на Районен съд Козлодуй, IV-ти с-в , с постановено, че съдът признава, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при начисляване па ГПР по определения в Приложение №1 начин. Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит.

Моли се, съда да постанови решение, с което:

Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД ответникът "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД с ЕИК: 131576434 да заплати па А. Й. Я. с ЕГН:

********** сума в размер на 25,44 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 4086875, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Моли да им бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

На основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК се иска съдът да остави исковата молба без движение и да даде конкретни указания на ищеца за отстраняване на нередовността на исковата молба - липсата на изложение на обстоятелствата, на които се основава иска.

Твърди се, че процесната сума е получена от ответника на валидно правно основание - за погасяване на задължения на ищеца по договор за паричен заем № 4086875. Процесният договор за паричен заем е действителен. Клаузите на договора са в съответствие с изискванията на чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от Закона за потребителския кредит.

Счита, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.

1, т. 7 - 9 от Закона за потребителския кредит.

Излагат се съображения, че процесният договор за потребителски кредит не е бил предмет на разглеждане по гр. д. № 1221/2022 г. по описа на Районен съд Козлодуй и дори да са налице основанията, визирани в чл. 22 ЗПК, договорът за паричен заем, с оглед на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, произвежда правно действие. Недействителността на договора за паричен заем следва да бъде обявена, за да се породят последиците, свързани с недействителността.

Сочи, че дружеството-кредитор незаконосъобразно е привлечено като 2 трето лице-помагач на страната на ищеца по гр.д. 1221/2022 г., тъй като не са били налице предвидените в чл. 219 ГПК предпоставки.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. В процесния договор са посочени годишният процент на разходите, общата сума, дължима от потребителя и взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от ДПЗ), - „... договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор."

Моли се съда да постановите решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Моли, в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 91576434, да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски на основание чл. 78 от ГПК, включително и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360,00 лв.

С протоколно определение от 27.11.2024г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск от ищеца А.

Й. Я., чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев”, представлявано от Димитър Мирославов Милев - Управител срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД като е намалил същия от 25,44 лева на 24,44 лева.

На основание чл. 253 от ГПК съдът е допуснал изменение на доклада по делото, обективиран като проект в Определение № 1022 от 14.11.2024 година, приет за окончателен като навсякъде в доклада следва да се чете: „сума в размер на 24,44 лева”.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.03.2021г. ищецът А. Я. в качеството си на кредитополучател сключила с ответното дружество „ Изи Асет Мениджмънт „ АД в качеството му на кредитодател Договор за паричен заем № 4086875 от 12.03.2021г. по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.

По силата на договора ответното дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 500.00 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

Съгласно чл.4 от договора, последният е следвало да бъде обезпечен с гарант – две физически лица – поръчители, които да отговарят на условията, посочени в договора или банкова гаранция в полза на ответното дружество, отпуснало заема.

На датата на сключване на договора между страните, е бил сключен и договор за предоставяне на гаранция №4086875, по силата на който „Файненшъл България " ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ Изи Acer Мениджмънт " АД задълженията на ищцата.

Въз основа на сключения договор за поръчителство ищцата се е 3 задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 251.76лева, която била разсрочена за изплащане, заедно е месечната вноска по договора за кредит. По договор за предоставяне на поръчителство № 4086875 ищцата внесла сума в размер на 24.44 лева, представляваща лихва по договора.

С влязло в сила Решение № 38 8/24.07.2023 г., постановено по гр. д. № 1221/2022 г. по описа на Районен съд Козлодуй, IV с-в, съдът е признал за установено в отношенията между ищцата и „ Файненшъл България „ ООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №4086875 от 12.03.2021г., е нищожен.

В Решението е прието, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство се намират във взаимовръзка помежду си и последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията, което прави и договорът за поръчителство нищожен.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него.

С оглед на това правило ищцата дължи само чистата стойност на кредита в размер на 500.00лева, но не и договорна и наказателна лихва, възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, както и други такси, предвидени в договора. Поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът е намерил, че целия договор за паричен заем №4086875 от 12.03.2021г., е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. След като договорът за кредит е недействителен, такъв е и договорът за поръчителство, тъй като същия има акцесорен характер спрямо първия.Този договор е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Съгласно чл.138, ал.3 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение, а доколкото в случая такова не е възникнало, то и за поръчителя не е налице задължение да обезпечи кредита. В случая договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в деня, в който е бил сключен и договорът за заем, като е бил сключен с юридическо лице, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, като си запазва правото на регрес спрямо длъжника.

Отпускането на кредит на ищеца е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него.

С оглед отразеното в отговора на исковата молба признание, че ищцата по процесния договор е погасила лихвено задължение в размер на 24.44 лева, то съдът намира това обстоятелство за безспорно установено по делото.

С оглед констатираната нищожност на договора, като платена без основание се явява сума в размер на 24.44 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 4086875, сключен между страните, поради което предявеният иск по чл.55 от ЗЗД се явява основателен и доказан по размер, поради което същия следва да се 4 уважи.

След като сумата е преведена по сметка на ищцовото дружество и не се установява основание за заплащането й, то последната се явява недължимо платена и подлежи на връщане от ответното дружество, което неоснователно се е обогатило с тази сума.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски за дължимата по делото държавна такса по предявения иск в размер на 50.00 лева, внесени от ищеца по делото. Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от ЕАД „ Димитър Милев, вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004, фирмено дело №24/2021г. по описа на СГС, адвокатското възнаграждение да бъде определено при условията на чл.38 от ЗА. По делото не е било уговорено възнаграждение за процесуално представителство, а безплатна правна помощ, поради което адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатна правна помощ и съдействие, са предвидени в чл.38, ал.1 от ЗАдв. Преценката дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Договорката по чл.38 от ЗА касае вътрешните отношения между адвоката и клиента му, поради което не е необходимо тя да се доказва.