Решение № 184 от 10.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Ямбол, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500310 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция "Гранична полиция" -МВР, гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" №46, чрез процесуалния представител юрк. Я. Т., с адрес гр.*********** против Решение №48/26.05.2022 г. по гр.д. №466/2020 г. по описа на РСЕлхово, с което Главна Дирекция "Гранична полиция" МВР-гр.София със седалище и адрес на управление-1202 София,бул. "Княгиня Мария Луиза" №46 е осъдена да заплати на въззиваемата страна Д. Й. К. ЕГН ********** от гр.********** със съдебен адрес гр.***********, чрез редовно упълномощения адв. С. К. следните суми: на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал. 6 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр.

60/2020г./ сумата от общо 1759,03 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2017 г.- 01.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от -06.08.2020 г. до окончателното й изплащане. С посоченото решение Главна Дирекция "Гранична полиция" МВР- гр. София е осъдена да заплати в полза на въззиваемия сумата от 400 лв., представляваща направените разноски по делото, сумата от 70, 36 лв. по сметка на РС-Елхово, представляваща държавна такса върху размера на уважения иск, сумата от 200 лв. разноски по делото /за вещо лице/, изплатени от бюджета на съда, както и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

1

Във въззивната жалба се поддържа становище, че атакуваното първоинстанционно решение е постановено при съществено нарушение на материалния закон, явява се опорочено поради необоснованост и несъответствие с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение норми. Твърди се, че за процесния период въззиваемият е изпълнявал служебните си задължения на 12 часови дневни и нощни смени, в съотв. с месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и при надвишаване на нормата отработени часове,на осн. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР на въззиваемия е престирано заплащане за извънреден труд. Оспорва се подхода на първоинстанционния съд към приложимия материален закон с довод за неправилен прочит на системата препращащи норми, заложена в КТ, доколкото в специалните ЗДСл и ЗМВР не се съдържа непряко препращане към нормите на КТ при неуредените в тези закони случаи. В контекста на концептуално противостоящите на съдебните изводи съждения се изтъква, че механизмът на препращане към нормативния регламент на КТ, конструиран от законодателя в ЗДСл и ЗМВР обхваща само изрично и конкретно обособени нормативни хипотези в тези специални закони /напр. чл.38а, ал.3 ЗДСл, чл50а,ал.2 ЗДСл, чл.190. ал.1-ал.4 ЗМВР/. Твърди се, че по законова делегация на специалните закони, в случая на ЗМВР са приети : Наредба № 8121з776 от 29.07 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-908 от 2 август 2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, които съставляват приложимата нормативна база за регулиране съдържанието на служебното правоотношение на въззиваемия. В разрез с това разбиране се поддържа,че ЕРС е осъществил нелегитимно намесата си, субсумирайки елементи от съдържанието на процесното служебно правоотношение под разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на осн. КТ и предметно относима единствено към спецификата на трудови правоотношения на работници и служители. Излага тезисни съображения, относно вложената от законодателя нормативна логика в разпоредбите на ЗМВР относно формирането на основното възнаграждение на служителите на МВР, което е по-високо в сравнение с други категории служители именно заради имплицитно включеното в него заплащане на нощния труд, независимо от реалното му полагане. Ползващата поддържаната правна теза аргументация въззивникът извежда от тълкуването на чл.9 от НСОРЗ, съгл. която според защитните доводи в жалбата, за да се въведе увеличение с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за служебното правоотношение на въззиваемия не са изпълнени следните предпоставки: продължителността на нощното работно време да е по-малка от продължителността на дневното работно време и трудовото възнаграждение да се заработва по трудови норми. По същество е заявена позиция за неоснователност на главния иск и акцесорните претенции, със съпътстващо искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което 2 предявените искове да бъдат отхвърлени. Формулира искане за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски пред двете решаващи инстанции на осн. чл.78,ал.3 ГПК и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК. Заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, чрез пълномощника адв. С.

К. от АК-Бургас, в който се излага становище за правилност на атакуваното решение с оглед обосноваността и съответствието му с доказателствата по делото и закона, като при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения. Излагат се съображения, утвърждаващи правилността на първоинстанционната преценка относно субсидираното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, т.к. в действащата по законова делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР Наредба №8121з-776/02.08.2016 г. липсва методология за превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време. Счита, че единствената възможност за преодоляване на тази празнота е по пътя на субсидиарното приложение на чл. 9, ал.2 НСОРЗ по арг. и на чл.46, ал.2 ЗНА, указващ в случаи на непълнота на нормативния акт за неуредените случаи да се прилагат разпоредби, регламентиращи подобни случаи, съгласно целта на нормативния акт. Поддържа, че за да се отстрани риска от неравностойно третиране на служителите в МВР спрямо другите държавни служители , както и спрямо работници и служители по трудови правоотношения, ЗДСл се прилага субсидиарно и спрямо правоотношенията на служителите в МВР независимо от отсъствието на препращаща норма в ЗМВР. В светлината на това съждение и съобр. конструирания от законодателя механизъм в чл.67, ал.3 ЗДСл за определяне на допълнителните възнаграждения на държавните служители с наредба на МС , но в размер не по-нисък от определените размери в трудовото законодателство, се аргументира тезата, че неприлагането на чл.9, ал.2 НСОРЗ към процесното служебно правоотношение би поставило въззиваемия в неравностойно положение. Извършено е позвоваване на пар.3 ПМС №131/05.07.2018 г. за изменение и допълване на Наредбата за работното време,почивките и отпуските, с което е внесена промяна в редакцията на чл.9г НРВПО чрез заличаване на думите "без превръщане на нощните часове в дневни", което е израз на законодателната воля за признаване за извънреден труд на часовете получени след преобразуване на нощните часове в дневни. Позовава се и на правилото на чл.18, ал.3 НСОРЗ, чието правнорегулативно действие обхваща целия процесен период и което указва, че при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщане на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време. В заключение е формулирано искане за потвърждаване на оспорваното решение и присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з., проведено на 04.10.2022 г. въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

3

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. В предварително депозирана Молба вх. № 4451/03.10.2022 г. пълномощникът на въззивника - адв. К. е заявил, че поддържа подадения писмен отговор на въззивната жалба.Отправено е искане за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция, за които е приложен списък по чл. 80 ГПК и ДЗПЗС.

След внимателен преглед на обективираните във въззивната жалба и в отговора защитни аргументи и възражения,тяхната съпоставка с със събрания доказателствен материал съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Правилно и в унисон със съпоставката в контрадикторните позиции на страните първостепенният съд е извел като безспорна фактическата констатация, че през процесния период са били обвързани от служебно правоотношение, като въззиваемият е работил по служебно правоотношение при ГДГП , заемайки длъжността " ст.полицай" в ГКПП -Малко Търново при ГПУ- гр.Малко Търново при РДГП-Елхово. Не е спорно и обстоятелството, че през процесния период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, като в тази връзка е полагал труд и през нощта (през времето от 22. 00 до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която при формулиране на отговори на поставените задачи е използвала протоколи и нарядни дневници за положен труд, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от които за периода от 01.07.2017 г. до 01.07.2020 г., ищецът е полагал труд на 12 – часови работни смени /дневни и нощни/ съгласно месечни графици, като при нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22.

00 ч. до 06. 00 ч. /8 часа на смяна/, т. е. и през нощта – общо 1606 часа /представени и в табличен вид в колона 6 на Таблица 1- Приложение №1/. Вещото лице е мотивирало извод, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1606 часа, преизчислен с коефициент 1. 143 за превръщането му в дневен труд възлиза на 1835, 66 часа, като разликата между положения нощен труд в часове и приравнения общо за процесния период е в размер на 229. 66 часа.

Според експертните констатации дължимото и неизплатено допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1759, 03 лв., изчислено на база основното месечно възнаграждение за отчетния период и съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.

На база така установените фактически положения и при стриктно спазване на процесуалните правила, заложени в правната уредба на чл.12, чл.235, ал.2 ГПК, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок, от правно легитимирана страна и обусловена от наличието на правен интерес с оглед изхода на спора пред ЕРС, както и е съобразена с изискванията на чл.259 и сл. ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

4

Съгласно процесуалната регламент на чл. 269 от ГПК и разясненията, очертани в ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, дължимата от въззивния съд проверка на правилността на атакуваното решение е обвързана с формулираните в жалбата оплаквания, като в границите на служебните си контролни правомощия на въззивната инстанция проверява валидността на решението, неговата допустимост в обжалваната част, както и съгласуваността му с императивните норми на материалния закон.

В изпълнение на тези свои правомощия ЯОС прецени, че атакуваното решение е валидно, допустимо, а разгледано по същество, намира същото за правилно и изчерпателно мотивирано, във вр.с което ЯОС на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на атакувания съдебен акт. В допълнение ЯОС формира следните аргументи: