Решение № 241 от 18.05.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Дупница, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20261510100616 по описа за 2026 година

А. М. А., ЕГН **********, е предявила срещу „Кредирект” ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, иск с правна квалификация чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че договор за потребителски кредит № 1423314 от 26.11.2025 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 26.11.2025 г. като заемополучател сключил със „Кредирект” ЕООД като заемодател договор за потребителски кредит № 1423314, съгласно който кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 1800 лева за срок от 11 месеца, с фиксиран лихвен процент – 46 %, ГПР – 57, 21 %, като общодължимата сума е в размер на 2331, 08 лева. Съгласно чл.6, ал.1 от договора заемателят е следвало в срок от 14 дни от сключването на договора да обезпечи изпълнението на задълженията си с банкова гаранция или поръчителство, отговарящи на определени изисквания; съгласно чл.13 при неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 1666, 81 лв., платима на вноски съобразно погасителния план по договора.

Ищецът счита договора за нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.19 ЗПК, изразяващо се в невключването в размера на ГПР на неустойката за непредоставяне на обезпечение.

В постъпилия отговор се оспорва предявения иск и се твърди, че при сключването на договора са спазени всички законови изисквания, както и действителността на клаузата за неустойка; отделно от тези твърдения, нищожност на отделна клауза не води до нищожност на целия договор съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД. Не се оспорва, че неустойката не е включена в ГПР, като се изразява становище, че тя не следва да се включва в размера на ГПР по договора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за

1 установено следното:

С доклада по делото е прието за безспорно сключването между страните на договор за потребителски кредит № 1423314 от 26.11.2025 г., получаването от заемателя на сумата по него и поемането на задължение за връщане на посочените в договора суми; че неустойката за непредоставено обезпечение съгласно чл.13 от договора не е включена при изчисляването на ГПР по договора.

Съгласно чл.3, ал.2 от договора, предоставеният кредит е в размер на 1800 лв., със срок за погасяване 11 месеца, 11 погасителни вноски, общ размер на плащанията: 2 331, 08 лв., годишен лихвен процент: 46 %, ГПР: 57, 21 %.

В чл.6, ал.1 от договора е уговорено задължение за предоставяне от длъжника на обезпечение - поръчителство, отговарящо на определени изисквания, при неизпълнение на което в 14-дневен срок от сключването на договора в чл.13 е уговорена неустойка в размер на 1 666, 81 лв., чието заплащане е разсрочено за срока на договора, съгласно погасителния план.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит, характеристиката му на потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, получаването от заемателя на сумата на кредита и поемането от него на задължение за връщане на посочените в договора суми.

Ищецът следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него нищожност на договора.

Основателен е доводът, че при посочването на ГПР в договора е следвало да бъде включен и размерът на неустойката поради непредоставено обезпечение. Плащането на този разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните вноски за погасяване на главницата по кредита още със сключването на договора. Съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД непредоставянето на обещани обезпечения /когато те са били реално очаквани от кредитора/ е основание да се иска изпълнение на цялото задължение преди срока. В случая кредиторът не е претендирал предсрочна изискуемост, а е начислил неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски още при сключването на договора. Това, наред с краткия срок за предоставяне на обезпечение с обективно трудноизпълними условия и наред с обстоятелството, че кредитът е отпуснат преди предоставянето на обезпечение /при обезпечените кредити отпускането по правило следва предоставянето на обезпечение/ води до извод, че кредиторът не цели получаване на обезпечение, а имуществена облага, респ. извършване на допълнителен разход от страна на длъжника, пряко свързан с отпуснатия кредит, без кредиторът да престира нещо в замяна.

Този разход е бил предварително известен на кредитора, а не представлява разход при неизпълнение на предвидено в договора задължение за предоставяне на обезпечение по чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Оформянето му като неустойка за неизпълнение на договорно задължение цели единствено заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.

Поради това неустойката по чл.13 от договора представлява разход по кредита съгласно определението на понятието "общ разход по кредита за потребителя", дадено в § 1, т. 1 ДР на ЗПК, респ. – следвало е да намери отражение в годишния процент на разходите.

По делото е безспорно, че тази неустойка не е включена при изчисляването на ГПР по договора. Следователно с добавянето на този допълнителен разход годишният процент на разходите надхвърля посочения в договора – 57, 21 %. Ирелевантно за преценка на обстоятелството коректно ли е посочен ГПР при сключването на договора е, дали впоследствие кредиторът е претендирал заплащането на начислената в погасителните вноски неустойка.

2

По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от действителния.

Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, всъщност значително по-нисък от действителния ГПР, създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Това противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити; в нея е установен принципът за информираност на потребителя - следва да му бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите задължения, преди да сключи договора за кредит.

Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК/ има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК/.

По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид невключването в него на разходите за неустойката за непредоставено обезпечение/ и това обуславя недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход от спора „Кредирект” ЕООД следва да заплати на ищцата разноски по делото за държавна такса /47, 67 евро/ и за адвокатско възнаграждение /основателно е възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение – 272, 52 евро; предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключването му в едно съдебно заседание със събиране само на писмени доказателства съдът определя дължимото възнаграждение в размер на 204, 52 евро/, т.е. общо в размер на 252, 19 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между А. М. А., ЕГН **********, и „Кредирект” ЕООД, ЕИК 207024290, договор за потребителски кредит № 1423314 от 26.11.2025 г.

ОСЪЖДА „Кредирект” ЕООД, ЕИК 207024290, да заплати на А. М. А., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 252, 19 евро.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

3