Решение № 5443 от 22.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5443 гр. София, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20221110128192 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 20762/04.02.2022 г., уточнена с молба с вх. № 186091/07.09.2022 г., молба с вх. № 42527/15.02.2023 г. от И. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С* срещу М. П.

К. – В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С*, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД, с който се иска М. П. К. – В., ЕГН:

********** да бъде осъдена да заплати на И. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С* сумата от 3 600 лева, представляваща обезщетение за възможността от ползването на избено помещение, находящо се в гр. С*, прилежащо към апартамент на втори етаж, за периода от 29.07.2021 г. до 03.02.2022 г., формирано от 6 месечни наема по 600 лева всеки.

С определение от открито съдебно заседание от 05.01.2026 г., обективирано в Протокол № 17/08.01.2026 г., на основание чл.216 ГПК съдът е допуснал увеличение цената на иска като същият се счита за предявен за 10 000 лева (л.220 от делото).

В исковата молба и уточнителната молба се твърди, че по силата на Нотариален акт № 160/1987 г. и протокол по гр. д. № 1783/1988 г., ищцата е собственик на избено помещение, находящо се в гр. С*, при съседи: от юг – ул. „Г*“, от запад – избено помещение на ответницата; от север – двор и от изток – избено помещение на ответницата. Излага твърдения, че на 29.07.2021 г. ответницата изпратила шестима мъже, между които и домоуправителя на сградата А*, които разбили, премахнали и изнесли с камион вратата на 1 избеното помещение на ищцата, като поставили нова врата откъм ул. „Г*“, както и нова врата на съсобственото помещение в сутерена. Поддържа, че е лишена от ползване на имота за посочения период, поради което моли за уважаване на предявения иск.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

В исковата молба не е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми, на основание чл.127, ал.4 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди, че между страните са водени множество дела по искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС по отношение на правото на собственост на ищцата върху сутерена на сградата. В хода на производството по чл. 109 ЗС е установено, че ищцата е собственик на мазе № 5 и е изградила незаконен вход за достъп до мазето от задния двор на сградата на ул. „*, както и стълбище към избеното помещение, нарушавайки целостта на сградата, поради което е осъдена да възстанови положението отпреди нарушението. Поради това, поддържа че е налице злоупотреба с право от страна на ищцата. Поддържа, че не е извършвала никакви действия, с които да е възпрепятствала правото на собственост на ищцата върху избено помещение № 5 в сградата, а входът от източната фасада на сградата се заключва, тъй като ищцата е поставила там брава и заключващ механизъм, като е предоставила на ответницата ключ.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) и двете страни поддържат изложеното от тях в ИМ, ОИМ и съдебно заседание. Ищецът моли да се уважи иска. Претендира разноски. Ответникът моли да се отхвърли иска.

Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Предишният съдебен състав е оставял няколко пъти исковата молба без движение, като първото Разпореждане по чл.129 ГПК е 72381/09.08.2022 г., като с определение № 21336/16.06.2023 г. предишният съдебен състав е прекратил изцяло производството (по иска по чл.59 ЗЗД и чл.109 ЗЗД), поради неотстраняване на нередовности на исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК (л.52 от делото).

По подадена въззивна частна жалба от ищеца е образувано ч. гр. д. № 10277/2023 г. по описа на СГС. С определение № 11016/20.09.2023 г., въззивният съд изцяло е отменил прекратителното определение.

Въззивният съд е приел, че исковата молба с вх. № 20762/04.02.2022 г. първоначално е била редовна в частта по отношение на предявения иск по чл.59 ЗЗД – ясно е посочено, че се претендира обезщетение за лишаване от 2 възможността да се ползва избено помещение, находящо се в гр. София, ул.

„Г*“ за период от 6 месеца /считано от 29.07.2021 г./ в размер от общо 3600 лв., или по 600 лв. на месец. В исковата молба претенцията е индивидуализирана ясно, като петитумът напълно съответства на обстоятелствената част на исковата молба. Никъде в исковата молба ищцата не е споменала, че искът е частичен или че се претендира обезщетение за други вреди. В този смисъл и не са били налице предпоставките на чл.127,ал.1, т.4 и 5 вр. чл.129,ал.2 ГПК за даване на указания за отстраняване нередовностите на исковата молба по отношение иска по чл.59,ал.1 ЗЗД, което съдът е направил с разпореждане №72381/09.08.2022 г. Действително, в последващите подадени молби ищцата е посочила, че искът е частичен, че обезщетението включва и други вреди, но това обстоятелство е ирелевантно предвид първоначалната редовност на исковата претенция в тази й част и липсата на необходимост от уточняване на същата. Предметът на иска е ясно очертан в депозираната искова молба, като първоинстанционният съд следва да разгледа иска именно съобразно посоченото в нея.

Съгласно ТР № 6 /15.05.2019 г. по ТД № 6/2017 г. ОСГТК на ВКС , производство по глава XXI ГПК е при пълен въззив и въззвният съд следи служебно за всички нередовности и всяка една недопустимост на производството. Съгласно чл. 278, ал. 3 ГПК, указанията на въззивния съд са задължителни за по-долустоящия съд, независимо дали са правилни или не са и дали долустоящия съд е съгласен с това.

Видно от определение № 11016/20.09.2023 г. по в. ч. гр.д. № 10277/2023 г. на СГС, първоначалната искова молба е редовна. Не е било необходимо да се дават указания по чл. 129 ГПК и предявеният иск с правна квалификация чл.

59 ЗЗД, представляващо обезщетение за лишаване от възможността да се ползва избено помещение, находящо се на ул. „Г*“ за период от 6 месеца, считано от 29.07.2021 г., в общ размер от 3600 лв. Освен това, предмет на въззивното производство е било цялото производство, т.е. цялото прекратително определение не само за твърденията по чл.59 ЗЗД, но и по чл.109 ЗС.

След като въззивният съд отменя изцяло прекратителното определение и няма указания по чл.278, ал.3 ГПК, т.е. преминало е производство по реда на Глава XXI ГПК, то следва, че производството е допустимо. Няма указания за нередовносто или че е предявен иск по чл.109 ЗС, поради което долустоящият съд се съобразява с мотивите на въззивния съд и приема, че такъв иск не е предявен. Няма такова искане. Освен това, както констатира въззивният съд, с влязло в сила Определение № 28687/27.10.2022 г. производството по чл.109 ЗС е прекратено (л.42 от делото).

Следователно, след като има проведено производство по Глава XXI ГПК, то на основание чл.278, ал.3 ГПК настоящият съдебен състав е обвързан с указанията на СГС, поради което приема, че производството по чл.59 ЗЗД е редовно и допустимо, като уточненията на ищеца, дадени след 3 разпорежданията по чл.129 ГПК не следва да се отчитат, тъй като първоначално исковата молба е била редовна и не е трябвало да се дават указания. Ето защо направените указания, както констатира СГС, не следва да се приемат, защото в последващите молби ищецът е посочи други факти и обстоятелства и претенции. Ето защо съдът разглежда иска, така както е предявен в първоначалната искова молба.

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

В допълнение на изложението следва да се отбележи, че с Определение № 9977/28.02.2025 г. ищецът е освободен от държавна такса, на основание чл.83, ал.2 ГПК (л.112 от делото).

По основателността на иска

С определение № 47840/18.11.2025 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 207-211 от делото).

Видно от заявлението на ответника в първото по делото съдебно заседание и ОИМ, същият оспорва ищецът да е собственик на процесния имот.

Следователно при обявяване на доклада за окончателен в първото по делото съдебно заседание на 05.01.2026 г. настоящият състав е допуснал процесуално нарушение, като е отделил за безспорно обстоятелство, че ищецът е собственик на имота. Напротив това се оспорва, видно от ОИМ и от уточнението на ответника в първото по делото о.с.з., поради което съдът отстранява този пропуск с настоящото решение.

За да бъде уважен искът по чл.59 ЗЗД, ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните факти и обстоятелства:

1. Ищецът е собственик на процесното мазе

2. Обедняване на ищеца – ответникът е ползвал процесното мазе за периода от 29-07-2021 г. до 03.02.2022 г.

3. Обогатяване на ответника – ответникът не е заплащал наемна цена за ползване на мазето. Липса на правно основание за ползване на мазето.

4. връзката между обедняването и обогатяването да са от едни факт или от обща група факти (т.5 от ППВС № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г.) 5. размерът на обедняването и обогатяването

Ответникът при условията на насрещно доказване следва да установи:

4

1. плащането на процесната сума

2. основанието за което е ползвал процесното мазе за процесния период Спорно между страните, че ищецът е собственик на процесното мазе.

Спори се дали ответникът е ползвал мазето през процесния период.

Спори се дали ответникът е имал правно основание да ползва.

Спорно остава какъв е размерът на обедняването и обогатяването, причинно-следствената връзка между тях.

Спорно остава каква е пазарната наемна цена.

Спорно остава дали ответникът е заплатил процесната сума на ищеца.

По собствеността

Недвижимите имоти се индивидуализират чрез тяхното местонахождението, вид, номер и граници. Площта, вида и предназначението на имота са несъществени белези, които нямат самостоятелно значение за неговата индивидуализация /в този смисъл решение № 429 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 579/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр. д.

№ 408/2011 г. на ВКС, І г. о., решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, І г. о. и др./. Ето защо е без значение колко е площта на имота, а само техните граници, т.е. съседите на имота.

В случая искът е за обект в сграда в режим на етажна собственост, поради което индивидуализиращ белег е и нейният административен адрес.

На 15.04.1987 г. П* прехвърля 3/4 ид. ч. на ищеца и 1/4 ид. ч. на Т* – М* от апартамент, заемащ целия втори етаж на сграда на ул. „*, състоящ се от три стаи, хол с холна стая, кухня, баня, тоалетна и други сервизни помещения, застроен на 167 кв. м. при съседи на имота: ул. „Г*“, ул. „М*“ и от две страни сгради на етажни собственост, заедно с таванските помещения над него и мазе № 5, заедно с 36.5 % ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, цялото от 295 кв. м., съставляващ УПИ XIV, квартал 447 по плана на г София, местност Център, при съседи: ул. „Г*“, ул. „М*“ и от две страни сгради на етажни собственост. Имотът е продаден без малката постройка в двора, служеща за складиране на твърдо гориво (л.7-8,130-132 от делото).