Решение № 8296 от 07.07.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8296

Пловдив, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIV Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН РУСЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ канд № 20267180701530 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

Постъпила е касационна жалба от В. Й. П., [ЕГН], чрез адв. М.Т.-пълномощник, против Решение № 37/27.03.2026 г. по АНД № 540/2025 г. на РС – Асеновград. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което да бъде отменено НП по съображения, изложени в жалбата. В писмена молба вх. № 13765/23.06.2026 г. пълномощникът поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация- началник РУ-Асеновград при ОДМВР-Пловдив, редовно призован, не взема становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Касаторът е бил санкциониран на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на посочената в АУАН и в НП дата П. е управлявал МПС, което е било собственост на дружеството „***“ ЕООД, което МПС не е било пререгистрирано след сключване на договор за прехвърляне на собственост на ППС, съответно МПС е било с прекратена служебно регистрация.

Според настоящия съдебен състав решението е постановено при неправилна преценка на доказателствата, вследствие на което е направен и неправилен извод, че касаторът следва да носи отговорност, за нарушението за което е бил санкциониран.

На първо място съдът намира, че деянието е несъставомерно от субективна страна. Установеното при проверката е извършено в хипотезата на небрежност, като форма на вината,а тя се характеризира с два елемента - отрицателен и положителен. Отрицателният елемент се изразява в това, че при извършване на деянието деецът не е предвиждал общественоопасните последици. Касае се до отсъствие на тази интелектуална дейност, която би довела до познанието за бъдещото възможно или сигурно настъпване на тези последици, поради което в съзнанието на деца не се отразява свойството на деянието, последиците и причинната връзка между тях. Положителният момент при небрежността се изразява в това, че в конкретния случай децът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици. Възможността за предвиждане е конкретен фактически въпрос и на практика предполага два вида възможности - обективна и субективна. Обективната възможност за предвиждане съществува при такава фактическа обстановка, която позволява деецът реално да е могъл да възприеме със съзнанието си всички факти и обстоятелства, необходими за предвиждане на последиците. Освен това, той трябва да е разполагал и с необходимото време за протичане на онези мисловни процеси, които ще доведат до предвиждане на последиците, както и с възможност да избере поведение, съобразено с формираното познание за бъдещото вероятно или сигурно настъпване на тези последици, като следствие от деянието. Субективната възможност за предвиждане пък е свързана с личните качества на субекта за извършване на мисловната дейност, която би го довела до предвиждане на последиците. Тя обхваща неговите интелектуални възможности и необходимите познания за предвиждането на конкретните последици в конкретната ситуация. Престъпна небрежност ще има само при кумулативно наличие на отрицателния и положителния момент. Обществената укоримост на тази форма на вина се обуславя именно от това, че деецът е имал възможността да предвиди определено увреждане на обществените отношения и да съобрази своето поведение с тази възможност, върху него тежи правно задължение да го стори и въпреки това, той не е положил необходимото усилие. В този смисъл няма да бъде виновно деянието, когато деецът, макар да е бил длъжен, не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Когато такава възможност отсъства, няма основание за търсене на отговорност, защото деецът няма как да съобрази съзнателно своето поведение с вероятното увреждане на обществените отношения, освен ако самият той не се е поставил виновно в такава ситуация.

В смисъла на изложеното дотук и съобразно събраните доказателства по делото, съдът намира следното:

За разрешаване на настоящия казус следва да се имат предвид мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, в които е посочено, че „Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство“. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. „, че ако „... не се докаже узнаването по друг начин за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно“, както и че „Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.“.

Поради това съдът намира, че извършеното деяние е несъставомерно от субективна страна, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

На следващо място - в тежест на административнонаказващия орган е да докаже всички елементи на отговорността, като отново следва да се отбележи, че последната не може да почива на предположения. Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗДвП „Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба“. Същественото в случая е друго – тъй като приобретател на МПС е ЮЛ – търговец, а не е изследван въпросът /най-малкото чрез счетоводното завеждане на МПС като ДМА или като стока/, дали ППС не е придобито с цел продажба, съответно дали въобще и евентуално кога за търговеца е възникнало задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, съответно дали регистрацията е правомерно прекратена, а оттам и дали следва да се носи въобще отговорност по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Поради това следва да се приеме, че не е и безспорно доказано от страна на административния орган извършването на административното нарушение, за което е бил санкциониран касаторът. При това положение и независимо от гореизложеното, също ще е налице основание за отмяна на НП, в съответствие с принципа „In dubio pro reo“.

Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение, вместо което бъде постановено друго, с което да бъде отменено наказателно постановление.

При този изход на делото следва да бъде осъдена ОДМВР – Пловдив да заплати на касатора разноски за две инстанции от общо 616,78 евро, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното Административен съд – Пловдив, ХХIV състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 37/27.03.2026 г. по АНД № 540/2025 г. на РС – Асеновград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0239-000644 от 07.07.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на В. Й. П., [ЕГН], разноски в размер на 616,78(шестстотин и шестнадесет евро и 0,78 евроцента) евро разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�