Решение № 351 от 15.11.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. гр. Димитровград, 15.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610101900 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД твърди, че на 26.05.2023г., между него и ответника Д. Г. Я. бил сключен Договор за потребителски кредит №7053452695.

Съгласно този договор ищецът предоставил на ответника сумата от 1751,28 лева, от която 1500 лева- предоставени за общо ползване от длъжника; 131,40 лева- предоставени в кредит за заплащане на избрана от потребителя допълнителна услуга по смисъла на §1 ЗПКзастраховка BANK ПAKET 3 КРЕДИТ + СМЕТКА; 119,88 лева- предоставени в кредит за заплащане на избраната от потребителя допълнителна услуга по смисъла на §1 ЗПКзастраховка BANK ПAKET 3 СМЕТКА. Кредитът се считал усвоен от потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка.

Сключването на застраховка с третото лице застраховател, която е финансирана от ищеца, била доброволна възможност за потребителя, който по свое желание и съгласие пожелал да се сключи тази допълнителна услуга, без тя да е задължителна за получаването на сумата по кредита или за включването му при съответните условия и лихвен процент.

Съгласно чл.7.2.2 от Договора в случаите, когато Потребителят е пожелaл да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превеждала от Кредитора, за сметка на Потребителя по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което Потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора.

Общата дължима сума на ответника била разсрочена на 12 погасителни месечни 1 вноски по 180,26 лева, първата от които дължима на 05.7.2023г., а последната - на 05.6.2024г.

Предоставената в кредит сума, ответникът бил длъжен да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като ГЛП, бил в размер на 40,91 %. Лихвеният процент бил фиксиран. ГПР по Договора, бил 46,31 %, а общата дължима сума била в размер на 2163,12 лева. При просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума се увеличавала с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл.15 от Договора.

Длъжникът преустановил плащанията по договора и допуснал просрочие при изплащането на дължимите вноски, като на 05.06.2024г. изтекъл срока на договора, с което е настъпила изискуемост на цялото задължение по него. Посочва, че към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК – 17.06.2024г., задължението на ответника към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД по Договора било в размер на 1 411,30 лева, от които: 1105,96 лева главница; 155,86 договорна лихва; 149,48 лева обезщетение за забава.

Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Д. Г. Я. дължи на „Ти Би Ай Банк“ЕАД сумите, визирани в горепосочената заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№974/2024г. по описа на РС-Димитровград, а именно: 1105,96 лева главница; 155,86 договорна лихва за периода от 05.12.2023г. до 05.06.2024 г.; 149,48 лева обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 05.12.2023г. до 07.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на деловодните разноски в заповедното производство, както и тези по настоящото дело.

Ответникът Д. Г. Я., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Не оспорва, че на 26.05.2023г. е сключил с ищцовото дружество Договор за потребителски кредит с клиентски №310537999, по силата на който е получил кредит от 1500 лева. Сключени били и застраховка „BANK ПAKET 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“ в размер на 131,40 лв. и застрахователна премия „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА" в размер на 119,88 лева, като тези суми се превеждали от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл.7.2.2 от Договора за кредит. Така общото крайно задължение по Договора възлизало на 1751,28 лева, която сума била разсрочена на 12 погасителни месечни всяка в размер на 180,26 лева. Заявява, че съдът следвало да извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора. Счита, че процесния договор за потребителски кредит попада в полето на Закона за потребителски кредит, от което следвало, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби. Твърди, че не била спазена разпоредбата на чл.11 ал.1, т.11 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Посочва, че с предоставения с договора 2 погасителен план се установявал единствено броят, размерът на погасителните вноски 180.26 лева, както и падежът за всяка от тях, без да са посочени поотделно каква част от главницата, застраховката, лихвата се погасява с тази вноска. Процесният договор бил недействителен, по аргумент на чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, т.11 и т.12, вр. чл.22 от ЗПК.

Отделно от горното в договора за потребителски кредит не било конкретизирано кои компоненти точно са включени в ГПР, каква е неговата структура и как се формира той, което е в разрез с разпоредбата на чл.11, aл.1, т.10 ЗПК. В тази връзка, съгласно чл.11, ап.1, т.14 от ЗПК, ГПР по кредита следвало да включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. Както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в посочения по договора ГПР от 46.31%, като поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, aл. 1, т. 10 ЗПК договора бил недействителен. В конкретния случай липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не става ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР.

На следващо място, с предлагането под формата на допълнителни услуги към договора за потребителски кредит кредиторът предоставил на кредитополучателя финансиране и разсрочване на застрахователните премии по застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА в размер на 131,40 лв. и застрахователна премия „BANK ПAKET 3 СМЕТКА" в размер на 119,88 лева, за които ответника следвало да заплати общо сумата от 251,28 лева, на 12 вноски съгласно договора. Клаузата на чл.7, в частта предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължими по пакет „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“, и ,,BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА" застрахователни премии била неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. По този застрахователен договор, правата на банката били единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното събитие, а кредитор на застрахователните вноски била Застрахователната компания, а не банката. Ответникът не бил наясно и не му било разяснено при сключването на застраховките какви са правата му, в кои случаи има право да се възползва от тях, каква е общо дължимата премия по същите. Клаузата за заплащане на застраховки била неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Тези допълнителни услуги представлявали разход по кредита и подлежали на включване в годишния процент на разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представлявали оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума /в случая главницата от 1500 лева/.

Сключената застраховка противоречала на чл.115, т.1 от КЗ и чл. 116, ал. 1 от КЗ и 3 вземането за застрахователна премия им противоречи, а уговорката за възникването му била нищожна. Предвид размера на отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия в общ размер на 251,28 лева, и договорната лихва от 40.91%, общата стойност на разходите по процесния договор за потребителски кредит надвишавал значително договорения годишен процент на разходите от 46.31%. Сключването на застраховката било необходимо условие за предоставянето на потребителския кредит, като от това следвало, че тя имала задължителен характер и трябвало да се включи в разходите по кредита.

Поради изложеното следвало да се приеме, че не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, което водело до извод, че договорът е недействителен в съответствие с чл.22 от ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на кредита без лихви и други разходи по чл.23 от същия закон.

Поддържа, че съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влечала нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не била налице нито една от тези две хипотези — нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместeни по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР. Предвид това, в случая не била приложима нормата на чл. 26, ал.4 З3Д и нищожността на посочената клауза от договора обуславяла недействителността на целия договор. С оглед на това, иска съдът да отхвърли предявените против ответника искове, като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за потребителски кредит №7053452695, сключен на 26.05.2023г. между „Ти Би Ай Банк“ЕАД, кредитор, и Д. Г.

Я., кредитополучател, ищецът е предоставил на ответника потребителски паричен кредит в размер на 1500 лева. Наред с това, заплатил от името на ответника застрахователна премия от 251,28 лева, то която 131,40 лева за застраховка BANK ПAKET 3 КРЕДИТ + СМЕТКА и 119,88 лева за застраховка BANK ПAKET 3 СМЕТКА. По този начин общия размер на предоставения кредит бил 1751,28 лева. Съгласно чл.7.2.3 от Договора, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от средствата, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда от кредитора за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респ.посредник, за което потребителя дава изричното си разпореждане и съгласие с подписване на договора. В чл.9.2 от Договора е предвидено, че лихвения процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като ГЛП, е 40,91%. Съгласно разпоредбата на чл.10 от Договора, ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани 4 при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 към ЗПК начин, е 46,31%.

Общата дължима от ответника сума по Договора е в размер на 2163,12 лева. В Договора е инкорпориран Погасителен план, според който задълженията следва да бъдат платени на 12 равни месечни вноски в размер на 180,26 лева всяка, първата от които дължима на 05.07.2023г., а последната на 05.06.2024г.В погасителния план са посочени падежните дати на всяка вноска, размерът на вноската, частта от нея, представляваща главница и съответно лихва, както и остатъка от задължението при плащане на всяка една вноска. Съгласно чл.19 от Договора, при сключване на същия потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на самия Договор. Така представения Договор за кредит е подписан от страна на Д. Г. Я., като последния не оспорва това обстоятелство в хода на производството по делото.