Решение № 1311 от 24.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1311 гр. Пловдив, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20225330202091 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4551220, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Б.И.Б., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 650 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По делото липсва разписка за връчване на електронния фиш, от която да се провери датата на връчване на електронния фиш, поради което не може да се направи преценка от кой момент е започнал да тече срокът за обжалването му. По делото е представена единствено справка от системата АИС-АНД, видно от която обжалваният електронен фиш е връчен на 14.03.2022г., която дата страните не оспорват. Жалбата е подадена на дата 24.03.2022г. Поради това и жалбата се явява подадена в преклузивния 141 дневен срок. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговото изменение по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 01.01.2021г. в 14,48 часа на Републикански път I-8 км. 213+230, в посока запад-изток, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B26, при отчетен толеранс от минус 3% в полза на водача, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост- 116 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 56 км/ч. ЕФ е издаден срещу Б.И.Б..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 120 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача, установената от АНО скорост се явява в размер на 116 км/ч. (116,4 км/ч).

По отношение на възражението на жалбоподателя, че автомобилът е нямало как да бъде заснет на процесните дата и час, съдът счете същото за неоснователно. За установяването на този факт в хода на процеса е разпитан по искане на жалбоподателя св. А.. Свидетелят заявява, че на 01.01.2021г. жалбоподателят му е гостувал заедно с жена си, като сочи че същите са дошли следобед. Показанията на свидетеля не са в достатъчна степен убедителни и конкретни, нито обвързани с други факти, за да могат да оборят констатираните в статичното изображение дата и час. По отношение на часа на пристигане на жалбоподателя, свидетелят посочва, че може би същият е бил към 2 или 3 часа. Самият той обаче не е убеден в колко часа точно е било, 2 доколкото с жена му са имали и други гости, а и е логично да не може да посочи точен час с оглед на немалкия период от време, изминал оттогава – от процесната дата до разпита му пред съда са изминали близо 1 година и 5 месеца, още повече и че посочения от него час не е обвързан с никакъв друг обективен факт. Същевременно свидетелят не посочва къде жалбоподателят е посрещнал Нова година покрай процесните дати, поради което от фактическа страна не е изключена възможността жалбоподателят да е пристигнал покъсно следобед в дома му, включително и след като е бил заснет от процесното АТСС. С оглед на изложеното, посочените в статичното изображение дата и час на заснемане на процесното МПС, в хода на производството не бяха опровергани, поради което и съдът счете, че автомобилът е бил заснет с тази скорост на тези дата и час. Същите не се опровергават и от твърдяното от защитника на жалбоподателя наличие на листа по дърветата, което по никакъв начин не изключва заснемането на посочената дата, още повече и че снимката е черно-бяла, поради което не може се установи нито цветът на листата, нито видът на дърветата, за да се прецени дали листата към посочената дата неминуемо биха се явили окапали (ако въобще се касае до дървета, чиито листа падат, а не до вечнозелени растения). Отделно от това датата и часа, посочени в електронния фиш, съвпадат напълно с датата и часа на статичното изображение, поради което и съдът намира за неоснователно възражението за неправилно посочване на дата и час на извършване на нарушението.

От справката за собственост на автомобила е видно, че собственик е жалбоподателят Б.. По делото не е била подавана декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с която да се посочи друго лице, което да е управлявало МПС-то.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването 3 на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна или изменение на наложената санкция.

В конкретния случай не е налице неспазване на пътен знак B26 от страна на жалбоподателя на посоченото място на нарушение.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното 4 ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.

На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият, видеонаблюдението е било осъществено на път I-8, км 213+230, при посока на контролираните МПС в двете посоки. В протоколът е посочено, че общото ограничение на скоростта е било 90 км/ч и е имало наличен пътен знак за ограничение 60 км/ч, но не е посочено какво е разстоянието от пътния знак до АТСС в метри.

Видно от Протокола и от представеното статично изображение, заснетият автомобил се е движил и е бил заснет в режим при отдалечаване на същия от АТСС.

За преценка на законосъобразността на осъщественото видеонаблюдение, съдът е изискал и справка от ОПУ-Пловдив за наличните пътни знаци на процесния участък. От писмо изх. № 11-00-411/18.04.2022г., се установява, че на процесния пътен участък не са въведени ограничения на скоростта на движение. Сочи се, че пътен знак е наличен на км 213+340 дясно – в посока от запад към изток, като участъкът при км 213+230 се явява преди знака и не попада в зоната на ограничението на скоростта. Представена е извадка от проекта за ОД, видно от която действително има поставен знак едва на км 213+340 дясно, който не ограничава скоростта на км 213+230, посочен като място на извършване на нарушението. Нещо повече, дори и да се приеме, че км 213+230 не е мястото, на което е извършено нарушението, а мястото, където е било поставено АТСС, видно от статичното изображение автомобилът е заснет на разстояние от 92 метра, т.е. същият ще следва да се е намирал на км 213+322, който също се явява преди км 213+340 и който също не попада под ограничение на скоростта, различно от общото.

С оглед на горепосоченото, в хода на процеса се установи, че на 5 мястото, където е бил осъществяван контрол, не е имало поставен знак за ограничение на скоростта, поради което и за жалбоподателя не е имало друго ограничение, освен общото ограничение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

По изложените съображения, неправилно се явява наказването на дееца за нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

Посоченото обаче не може да доведе до цялостна отмяна на ЕФ, с оглед предвидените в ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да приложи закон за еднакво, същото или по-леко наказуемо нарушение, но при същите фактически положения. Обратното би знач ило нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН.

Точно такъв е процесният случай, тъй като приетите за установени в ЕФ факти сочат на извършено от жалбоподателя по-леко наказуемо нарушение, което се санкционира по чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП , доколкото при движение със 116 км/ч извън населено място, жалбоподателят се е движил с превишение от 26 км/час над общото ограничение за скорост от 90 км/ч. Предвижданата санкция е във фиксиран размер от 100 лева и се явява по-лека от наложената.

По изложените съображения съдът следва да упражни правомощията си по т.

1 от ТР №8/2021г. на ВАС, като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение и преквалифицира извършеното от нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, измени основанието за налагане на глобата от чл. 182, ал.2, т. 3 от ЗДвП в чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП и намали размера на наложената глоба от 650 на 100 лева.