Определение № 4197 от 17.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4197 гр. София, 17.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002103372 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. К., чрез процесуалния си представител адв.С. Д. от АК – [населено място], срещу решение №2907/14.05.2025г. по в.гр.д.№799 /2022г. на Софийски градски съд, с което е :

- отменено решение №47355/21.02.2019г., постановено по гр.д. №90540/2017г. по описа на СРС, 125-ти състав, с което е признато за установено по отношение на Д. К. Н., ЕГН [ЕГН], Г. К. К., ЕГН [ЕГН], Е. Г. К., ЕГН [ЕГН], и С. Г. К., ЕГН [ЕГН] /починал в хода на производството/, че „Давекс“ ЕАД, ЕИК 122089440, е собственик въз основа на апорт в капитала му, вписан в Служба по вписванията при СРС в т. II, № 108, вх.рег.

№1765/10.02.2000г. на имот, с площ от 391 кв.м., с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи на имота: от три страни имот с идентификатор ***, собственост на дружеството, находящ се на [улица] /с предишно наименование [улица]/, Столична община, [населено място], район „С.“, който имот с идентификатор ***по КККР съставлява имот стар пл. №***, кв.***, местност „***“ и се намира в рамките на УПИ ***, кв.***, и който имот е повдигнат в черно и означен с цифри 14-15-16-17-14 по комбинирана скица на вещото лице Р. П., приподписана от съда и представляваща неразделна част от постановеното решение, като вместо него е :

- отхвърлен предявения от „Давекс“ ЕАД, ЕИК 122089440, срещу Д. К. Н., ЕГН [ЕГН], Г. К.

К., ЕГН [ЕГН], Е. Г. К., ЕГН [ЕГН], и С. Г. К., ЕГН [ЕГН] /починал в хода на производството/, иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че дружеството е собственик въз основа на апорт в капитала му, 1 вписан в Служба по вписванията при СРС в т. II, № ***, вх.рег. №1765/10.02.2000г. на имот, с площ от 391 кв.м., с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед №РД-1865/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи на имота: от три страни имот с идентификатор ***, собственост на дружеството, находящ се на [улица] /с предишно наименование [улица]/, Столична община, [населено място], район „С.“, който имот с идентификатор ***по КККР съставлява имот стар пл. №***, кв.***, местност „***“ и се намира в рамките на УПИ ***, кв.***, и който имот е повдигнат в черно и означен с цифри 14-15-16-17-14 по комбинирана скица на вещото лице Р. П., приподписана от съда и представляваща неразделна част от постановеното решение ;

- прието е за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на Д. К. Н., ЕГН [ЕГН], Г. К. К., ЕГН [ЕГН], Е. Г. К., ЕГН [ЕГН], и Д. С. К. /наследница на първоначалния ответник С. К./, ЕГН [ЕГН], че „Давекс“ ЕАД, ЕИК 122089440, е собственик въз основа упражнявано в периода 09.06.1994г. - 09.06.2001г. давностно владение, на имот, с площ от 391 кв.м., с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед №РД-18 65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи на имота: от три страни имот с идентификатор ***, собственост на дружеството, находящ се на [улица] /с предишно наименование [улица]/, Столична община, [населено място], район „С.“, който имот с идентификатор ***по КККР съставлява имот стар пл. №***, кв.***, местност „***“ и се намира в рамките на УПИ ***, кв.***, и който имот е повдигнат в черно и означен с цифри 14-15-16-17-14 по комбинирана скица на вещото лице Р. П., приподписана от съда и представляваща неразделна част от постановеното решение.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.Поставени са следните правни въпроси:

1/Сключването на приемо- предавателен протокол за имот достатъчно ли е за признаване упражняването на владение /фактическа власт/върху съседен имот.За да се приеме наличието на предпоставки за присъединяване на владение следва ли да бъде доказано по делото, че първоначалният праводател е установил фактическа власт върху процесния имот.

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 8 от 19.02.2014г.по гр. д. № 5109 от 2013г. на ВКС, II г.о. и решение №170 от 14.11.2023г. на ВКС по гр.д.№ 4772 /2022г., I г. о.

2/Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички събрани доказателства, както и всички доводи във въззивната жалба, като изложи мотиви за приетите от него фактически правни изводи и може ли да не излага мотиви по факти и правни изводи, когато като основание за въззивно обжачване се сочи необоснованост на първоинстанционното решение.

Касаторът твърди, че по този въпрос е налице противоречие на обжалваното решение с 2

Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 111 от 03.11.2015 г. по т. д. № 1544 от 2014 г. на ВКС, решение №331.от 19.05.2010 г. по гр. д. № 257 от 2009 г. на ВКС, IV г.о., решение №700 от 28.10.2010г. по гр.д.

№91 от 2010 г. на ВК, IV г. о., решение № 27 от 02.02.2015г.по гр.д.№4265 от 2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 92 от 16.03.2012г. по гр. д.№ 980 от 2011 г. на ВКС, II г. о. и решение №200 от 02.01.2018г. по гр.д.№350/2017г. на ВКС, І г.о.

3/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички доводи на страните, направени връзка с правни доводи, от които страните черпят своите права, както и по събраните доказателства във връзка с техните доводи.

По този въпрос е налице противоречие на обжалваното решение с решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4265 от 2014 г. на ВКС, IV г.о., решение №217 от 09.06.2011г. по гр.д.№257/2009г. на ВКС, ІVг.о., решение №217 от 09.06.2011г. по гр.д. №761/2010г. на ВКС, ІVг.о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 91 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.

4/Какво е значение на косвените доказателства като деклариране на имота и заплащането на данъците, в случаите, в които спорът за собственост е с държавата или с лице, което черпи права от държавата и представлява ли декларирането на имота по установения ред факт и пряка индиция, че лицето което декларира имуществото е собственик.

Касаторът счита, че е налице допуснато противоречие с решение №69/03.07.2014г. по гр.д.

№7512/2013г. на ВКС, ІІг.о.

5/Следва ли въззивният съд да приложи служебно императивна материалноправна норма, установена в обществен интерес, каквито са разпоредбите на придобиване по давност на недвижим имот дори нарушаването й да не е изтъкнато като основание във въззивното обжалване.

Навеждат се доводи, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.2 от ТР№1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г., ОСГТК на ВКС.

6/При придобиването на собственост по давност следва ли да е налице явно, необезпокоявано, непрекъснато и спокойно владение и допустимо ли е присъединяване на владение, което не е явно, открито и непрекъснато.При преценка наличието на фактическия състав на придобивката давност съдът трябва ли да изследва явност, непрекъснатост и необезпокояваност на владението и дали извършените действия по упражняване на фактическата власт са разкривали намерение за своене по начин, то да стане достояние на собственика и трети лица.

По тези въпроси касаторът твърди, че изводите на въззивния съд са в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9 от 1974 г.. решение № 59 от 12.05.2004 г. по гр. д. № 500 от 2003 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 503 от 02.05.2012 г. по гр. д. № 83 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 23 от 20.05.2016 г. по гр. д. № 5162 от 3

2015 г. на ВКС ГК II г. о., решение № 1168 от 22.04.1974 г. по гр. д. № 543 от 1974 г. на ВС, I г. о„ решение № 649 от 01.07.1993 г. по гр. д. № 477 от 1992 г. на ВС. ГК. 1 г. о. и решение №262 от 01.11.2012 г. по гр. д. № 439 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г. о.

Ответникът по касация „Давекс“ЕАД, чрез процесуалния си представител адв.Е. А., е депозирала отговор, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Претендират се разноски по делото.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.283 от ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл.284 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че с определение №193/10.05.2021г. по гр.д. №1287/2021г. по описа на ВКС е допуснато касационно обжалване на постановеното предходно въззивно решение по въпроса относно допустимостта на упражнения от предходните инстанции косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на съдебното решение за отмяна на отчуждаването по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

С решение №60109/17.01.2022г. по гр.д. №1287/2021г. по описа на ВКС е прието, че след влизане в сила на чл.177, ал.1, изр.2 от АПК Тълкувателно решение №6/10.05.2006г. по т. гр. д. №6/2005 г. на ОСГК на ВКС е изгубило сила в частта по т.4, в която е прието, че косвен съдебен контрол може да се упражни и върху съдебните решения за отмяна на отчуждаването, постановени в производство по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.Посочено е, че решението се отнася както за държавата, тъй като тя е участвала в административното производство чрез своите органи, така и за субектите, които черпят права от нея.Разяснено е, че косвен съдебен контрол за материална законосъобразност върху решение за отмяна на отчуждаването по искане на правоприемник на държавата /общината/ е допустим само ако правоприемството е настъпило преди иницииране на производството по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.С оглед на даденото разрешение обжалваното въззивно решение е отменено, а делото върнато на въззивния съд за разглеждането му от друг състав с указания за извършване на действия по събиране на доказателства относно момента на иницииране на реституционното производство, влизането в сила на постановеното по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС решение, съответно възстановяването на изплатеното за извършеното отчуждаване парично обезщетение.

Въз основа на представените по делото доказателства въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна :

Представен е протокол №6 от 03.02.1961г. на СПИНМ, с който е взето решение за одобряване на проект за нова регулация на м. „***“ и отреждане на парцел ***, кв.***за нуждите на ДТП „Печатни произведения-търговска база“, което е одобрено със Заповед №112/21.02.1961г. на председателя на ИК на СГНС.

От съдържанието на писмо на Столична община, направление „Архитектура и 4 градоустройство“, се установява, че за строежа е одобрен генерален план за „Складова база на ДТП „Печатни произведения“ - търговска база София, съобразно проект, представен от Министерство на просветата и културата, по решение от 1961г.

Представен е Позволителен билет №230/30.03.1964г. за построяване на склад за печатни произведения.

Със Заповед №486/01.07.1971г. е одобрено разширение на терена на парцел ***- ДТП„Печатни произведения-търговска база“.Въз основа на тази заповед притежаваният от Г. А.

К. имот с пл. №***, кв.***, м. „***“ е одържавен и придаден по регулация на ДТП „Печатни произведения“.Видно от приложеното платежно нареждане, за уреждане на сметките по отчуждаването ДФ „Книгоразпространение“ е заплатило на Г. А. К. сума в размер на 1 778 лева.