Решение № 1328 от 21.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1328 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000502787 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 261839 от 02.06.2022г., постановено по гр. д. № 3602/2020г., Софийски градски съд, І ГО, 3 състав, е отхвърлил предявения от Е. И. В. против Д. А. К. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 185 355 лв., от която: 180 000 лв., дадена опосредено на ответницата на отпаднало основание, за закупуването на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в София, Столична община - Район “***”, кв.

„***”, улица „***” № 8, и сумата 5 355 лв., съставена от 4 522,50 лв. местен данък за прехвърляне на имота и 832,50 лв. нотариална такса за прехвърлянето, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски, като неоснователен. С решението СГС, I ГО, 3 състав е прекратил производството по предявения в условията не евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 185 355 лв., от която: 180 000 лв. платена за закупуването на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в София, Столична община - Район “***”, квартал ’’***”, улица „***” № 8, и сумата 5 355 лв., съставена от 4 522,50 лв. местен данък за прехвърляне на имота и 832,50 лв. нотариална такса за прехвърлянето, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски, като недопустимо. С решението СГС, I ГО, 3 състав е осъдил Е. И. В. да заплати на Д. А. К. разноски по делото, както следва:

8 120лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС и 250 лв. депозит за съдебно 1 оценителна експертиза.

Решението се обжалва в цялост от ищеца в първоинстанционното производство – Е. И. В., чрез процесуалния му представител. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност, като се сочи, че изводите на съда са в пълно противоречие както с материалния закон, така и с константната съдебна практика. Прави се възражение, че съдебният акт е постановен при явна необоснованост и грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Излага се становище, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, първоинстанционният съд е трябвало да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявените искове, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон.

Поддържа се твърдение, че заявените и поддържани в исковата молба обстоятелства, представляващи основанието на иска, сочат, че претенцията на ищеца има своето основание в института на неоснователното обогатяване, доколкото се твърди обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

Изразява се несъгласие с извода на решаващия съд, че „ищецът съзнателно е изпълнил своя нравствен дълг“, като се сочи, че същият е напълно погрешен, в противоречие с материалния закон и константната съдебна практика. Излага се становище, че в настоящия случай, по делото не са ангажирани доказателства, от които може да се направи извод, че отношенията между страните са предполагали и налагали изпълнението на нравствен дълг от страна на ищеца към ответницата. Допълва се, че по делото липсват доказателства, че отношенията между ищеца и ответницата, както и обстоятелствата свързани с тях, са от такова естество, че могат да оправдаят получаването на част от недвижим имот на твърде висока стойност само поради съжителство, лишено от съвместни ангажименти с общи деца и съвместни грижи за болни и немощни близки и роднини. Релевира се оплакване, че първостепенният съд не е изложил никакви мотиви въз основа на какви доказателства е приел, че е налице изпълнение на нравствен дълг от страна на ищеца, който е обеднял с процесната сума от 185 355 лева за сметка на обогатяването на ответницата, спрямо която съдът не е намерил за нужно да съотнесе реципрочно същите тези нравствени принципи, след като не е изследвал връзката между обогатяването и обедняването и липсата на валидно правно основание за получаването на процесната сума от ответницата. В жалбата се поддържа твърдение, че по делото е безспорно доказано, че ищецът е заплатил цялата продажна цената и разноските за закупуването на недвижим имот, част от която продажна цена и разноски /половината/ са били дължими и от друго лице /ответницата/, като сам по себе си този факт няма нито нравствена, нито морална стойност, а е налице само и единствено разместване на имуществени блага. Допълва се, че ищецът е заплатил цялата продажна цена и от името на ответницата, но нито е бил 2 длъжен, нито някакви морални и житейски принципи са налагали това нито пък по делото са събрани данни за такива, които да обосноват направения от съда извод, че ищецът съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. По отношение на прекратеното производство по евентуалния иск в жалбата се поддържа възражение, че решаващият съд не е изложил никакви мотиви относно преценката си за недопустимост. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск, ведно със законната лихва. Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата по жалбата – Д. А. К., чрез процесуалните си представители, е депозирала писмен отговор, в който се поддържа твърдение за неоснователност на жалбата, като се излагат подробни съображения по отделните оплаквания. В жалбата се поддържа твърдение, че първостепенният съд правилно е съобразил, че при условията на съвместно съжителство и при наличието на финансова възможност, страните са искали настъпване на правните последици, свързани със закупуването на общ собствен дом, без това съжителство да е поставено под условие или да е със срок. Прави се искане въззивният съд да потвърди обжалваното решение.

В о.с.з. въззивникът-ищец, чрез пълномощника си, изразява становище, с което поддържа подадената жалба. Ответницата по жалбата, чрез процесуалните си представители, поддържа становище, с което оспорва жалбата.

Софийски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че на 17.01.2017г. е закупил със свои лични средства недвижим имот – къща с двор, находящ се в град ***, кв. „***“, ул. „***“ №***, платил е цялата продажна цена, като, по негово искане, в нотариалния акт за покупко-продажба ответницата е била вписана като съсобственик. Посочил е, че в процесното жилище е заживял с ответницата на семейни начала. Изложил е твърдения, че предвид поголемите си финансови възможности винаги се е стремял да засвидетелства уважението си към нея, стараел се е да подпомогне финансовата й независимост и просперитет. Впоследствие отношенията им се влошили и решили да се разделят. Към момента на предявяване на исковата молба вече не живеели заедно, поради което ищецът желае ответницата да бъде осъдена да му върне 1/2 от стойността на имота, 1/2 от стойността на нотариалните такси и местен данък, тъй като според ищеца ответницата си е спестила тези суми, с което се е обогатила без основание за негова сметка и дължи връщане 3 на онова, с което се е обогатила до размера на даденото, възлизащи на 185 355лв.

В отговора си ответницата е оспорила основателността на иска с възражението, че средствата, макар и да са преведени от личната сметка на ищеца, са осигурени и от двамата при наличието на съвместен принос, доколкото е безспорно, че двамата са живеели на семейни начала. На следващо място, възразява, че имотът й е предоставен като безвъзмезден дар и в изпълнение на нравствен дълг от ищеца към нея, като се позовава на чл.

55, ал.2 ЗЗД. Противопоставя възражение за прихващане със сумата от 15 600лв., като прави искане, в случай, че съдът уважи частично или изцяло някой или всички предявени искове, да извърши прихващане с тази сума, представляваща обезщетение за еднолично ползване от ищеца на целия недвижим имот за периода 22.05.2020 г. - 28.08.2020 г. Възражението е формирано на месечна база 3 000 лв., от която 2 500 лв. - обезщетение за ползване на жилището и 500 лв. - обезщетение за ползване на реална част от дворното място.

По делото не е налице спор относно фактите, а именно:

Страните са били във фактическо съжителство от 2012 г. до 2020 г.

Не се спори, че с нотариален акт № 1, т. I, peг. № 108, нот.д. № 1/17.01.2017 г. на нотариус М. П., peг. № *** на НК, район на действие София, ищецът и ответницата са придобили в съсобственост при равни дялове недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в град ***, район ***, кв. „***“, ул. „***“ № 8.

Не се спори, че цялата стойност на процесния имот в размер на 360 000лв. е била заплатена изцяло от ищеца с негови лични средства по банковата сметка на продавача.

Не се спори, че всички разходи, заплатени за нотариалното изповядване на сделката са в размер на 10 710 лв.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез показанията на две свидетелки.

Дъщерята на ответницата /свидетелката В./ е установила, че тя е живяла заедно със страните около 3 години в къщата в кв. „***“. Споделила е, че ищецът и ответницата са живели на семейни начала. Посочила е, че не знае кой е финансирал обзавеждането на къщата.

Дъщерята на ищеца /свидетелката В./ е установила, че знае, че през 2017г. процесната къща е била закупена. Споделила е, че до 2020г. в нея са живели баща й, ответницата и дъщерята на ответницата.

И двете свидетелки заявяват, че към датата на закупуване на къщата същата не е била обзаведена, но впоследствие и към датата, на която страните са заживели в нея вече е била обзаведена.

Съдът кредитира показанията на двете свидетелки в описаните части, тъй като те възпроизвеждат своите преки впечатления.

4

По искане на ответната страна пред първоинстанционния съд е допусната и приета съдебно - оценителна експертиза, която да определи размера на месечния наем за ползване на съсобствения между страните имот, заедно с двора. Вещото лице е извършило оглед на процесния имот и е дало заключение, че месечният наем за ползване на съсобствения между страните имот, заедно с двора, представляващ реална част от 269 кв.м. от поземления имот, отчитайки моментната справедлива пазарна стойност - обзаведен и с реално обособената част от двора, за второто тримесечие на 2020 г. възлиза на 3 357,31 евро на месец. Ако имотът е необзаведен, стойността на месечния наем за посочения период е 3 204,31 евро на месец.

С оглед обсъдените по-горе свидетелски показания, съдът, при постановяване на своето решение, ще следва да вземе предвид вариантът, в който обезщетението е определено на база месечен наем за обзаведено жилище.

По делото е приложена и приета нотариална покана, изходяща от ответницата и адресирана до ищеца, с която последният е поканен да й заплати обезщетение в размер на месечния наем, за ползите, от които я е лишил, поради недопускането й до съсобственото им жилище, в т.ч. и до терена.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск, предявен на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Посочил е, че страните, живеейки на семейни начала, са закупили заедно имота, защото са желаели настъпване именно на тези правни последици от сделката покупко - продажба придобиването му в съсобственост, като не са посочили никакви условия за прекратяване на тази съсобственост - нито условие, нито срок. Посочил е, че с оглед съвместното съжителство между страните, включително и три години в закупената от тях при условията на съсобственост къща, ищецът доброволно и свободно, без принуда, по смисъла на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., е изпълнил свой нравствен дълг, осигурявайки и другата 1/2 от сумата за закупуване на имота, при това безусловно. Поради което е направил извода, че не може да се приеме, че с прекратяване на семейното съжителство между страните е налице отпадане на основанието за ищцовата престация. С оглед на това е посочил, че фактическият състав на неоснователното обогатяване, визиран в чл. 55, ал. 1 ЗЗД не е налице и това води до неоснователност на предявената главна претенция. По отношение на приетия евентуален иск, съдът е посочил, че именно предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД е пътят му за защита, без значение дали искът е основателен или неоснователен. Направил е извода, че неговата неоснователност сама по себе си не може да обуслови приложението на чл. 59 ЗЗД, а напротив прегражда възможността за предявяване на такъв иск, правейки го недопустим.