Решение № 281 от 15.10.2018, Районен съд - Бяла Слатина

Р Е

Ш Е Н

И E гр.Б.С., 15.10.2018 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 26 септември, Две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КАТЯ ГЕРДОВА

При секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 103/2018 г. по описа на РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от

“А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Г.А., в качеството му на управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.С., гр.С., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Т.Б.Г., с ЕГН ********** , с постоянен и настоящ адрес:***, за сумата от 290,39 лв. главница, дължима на основание сключен договор за кредит „Бяла карта“ № 441983/11.11.2015г., договорна лихва в размер на 55,98 лв. за периода от 16.11.2015г. до 07.03.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 65,20 лв. за периода от 06.12.2015г. до 07.03.2017г., законна лихва за забава в размер на 17,00 лв., за периода от 08.03.2017г. до 31.10.2017г., такса разходи за извънсъдебно събиране в размер на 195,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.

И.м. е била оставена без движение от 22.01.2018г. и в изпълнение указанията на съда, ищцовото дружество с писмена молба вх.№ 1255/16.02.2018г.(л.38 от делото) на основание чл.232 от ГПК е направил оттегляне иска в частта за мораторната лихва в претендираният размер 17.00 лв. за периода от 08.03.2017г. до 31.10.2017г., поради което не е внесъл съответната държавна такса.

Съдът с определение постановено в з.з. на 23.05.2018г. по реда на чл.140 от ГПК е прекратил производството по гр. д. № 103/2018 г. по описа на Районен съд – Б.С., образувано по искова молба от“А.З.К.Н.П.З.” ООД,

ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Г.А., в качеството му на управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.С., гр.С., с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Т.Б.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.00 лв. представляваща мораторна лихва за забава за периода от 08.03.2017г. до 31.10.2017г. начислена върху главницата, поради надлежно заявено оттегляне на иска от ищеца при условията и по реда на чл.232 ГПК.

Обезсилил Заповед

№ 1112/16.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1710/2017 г. по описа на Районен съд гр. Б.С. в частта за сумата 17.00 лв. представляваща мораторна лихва за забава за периода от 08.03.2017г. до 31.10.2017г. начислена върху главницата по сключен по договор за кредит „Бяла карта“ № 441983/11.11.2015г.

Съдът с определението по чл.140 от ГПК постановено в з.з. на 23.05.2018г. на основание чл.214,ал.1 от ГПК е допуснал поправка в и.м. относно ЕГН-то на ответницата Т.Б.Г., като вместо грешно изписаното ЕГН ********** да се чете и пише вярното й ЕГН **********, така както е отразено в справката от ЕСГРАОН и в договор за кредит „Бяла карта“ № 441983/11.11.2015г ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника Т.Б.Г. с постоянен и настоящ адрес:*** не е намерена на посоченият адрес и е в чужбина по сведение на дъщерята Гергана Г..

От приложена в заповедното производство служебна справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на ответника от която е видно, че Т.Б.Г., с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес: ***, регистрирана на 18.02.2011г.

Съдът е процедирал със залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния и настоящ адрес, който съвпада с адреса посочен в исковата молба, което уведомление е залепено на 28.02.2018г. на входна вратата на посоченият адрес, като съдебните книжа, които се намирали в канцеларията на РС-Б.С. не са потърсени от лицето Т.Б.Г., в законоустановеният срок.

С разпореждане от

11.04.2018г. съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника Т.Б.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** призована по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да я представлява в исковия процес по гр.д.№ 103/2018г. по описа на РС гр.Б.С., при внесен от ищец депозит по сметка на БСлРС в размер на 300.00 лв.

Изпратено е писмено искане до АК-В. за определяне адвокат на ответника Т.Б.Г..

С уведомително писмо изх.№ 590/18.04.2018г. АК-В. входирано в РС-Б.С. с вх.№ 2829/23.04.2018г. е определила за особен представител на ответницата Т.Г. адв.Н.И. ***.

С определение от

24.04.2018г. съдът е назначил адв. Н.И.И. от ВрАК, за особен представител на ответника Т.Б.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, призована по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 103/2018г. по описа на РС-Б.С. с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. внесени от ищеца.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адв. Н.И. от ВрАК за сведение, която в законоустановеният срок по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените срещу ответницата искове и моли да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

Счита, че взаимоотношенията между страните по делото са уредени извънсъдебно и своевременно. Освен това ищеца не е представил писмени доказателства за получени от ответницата суми предмет на настоящето дело.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1710/2017г. по описа на РС-Б.С.. Допусната е и изслушана ССчЕ, чието заключение на вещото лице не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1710/2017г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника Т.Б.Г., с

ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1112/16.11.2017г. в полза н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, *** за сумата от 290,39 лв. главница, дължима на основание сключен договор за кредит „Бяла карта“ № 441983/11.11.2015г., договорна лихва в размер на 55,98 лв. за периода от 16.11.2015г. до 07.03.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 65,20 лв. за периода от 06.12.2015г. до 07.03.2017г., законна лихва за забава в размер на 17,00 лв., за периода от 08.03.2017г. до 31.10.2017г., такса разходи за извънсъдебно събиране в размер на 195,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.11.2017г. до окончателното изплащане и направените съдебни разноски в размер на 25,00 лв. заплатена държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът Т.Г. е депозирала писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, в което е посочила, че не дължи сумите по заповедта и няма отношения със заявителя, въз основа на което кредиторът „АКПЗ” гр.С., е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор.

В исковата молба ищецът твърди, че на 11.11.2015 г. между „Аксес Файнанс" ООД, като „Кредитор“ и Т.Г. като „Кредитополучател“ е сключен договор за кредит „Бяла карта" с № 441983, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.

Твърди, че съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 600,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finanee/iCardCard/Visa, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.

Т.Г. е усвоила сума в общ размер от 300.00 лв., като дължимата към настоящият момент главница е 290.39 лв.

Съгласно договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa.

Съгласно чл.3, ал.3 от

Договора, текущото задължение на Кредитополучателя се определя към всяко последно число на месеца като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между 01 и 19 – то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва върху горните две суми на основата на уговорения по договора лихвен процент, неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени.

Така за периода от

16.11.2015 г.(датата на първата транзакция по картата) до 07.03.2017 г.(датата на настъпване на предсрочната изискуемост) на длъжника е начислена договорна лихва в размер на 55.98 лв.

В чл.12, ал.1 от Раздел

ІІІ.”Погасяване” е постигната договореност,че при непогасяване на текущото си задължение на падежа, Кредитополучателят дължи да представи в 3-дневен срок след падежа допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря на конкретно посочени условия, като в същия срок да заплати и сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му. В чл. 16, ал. 4 е предвидено, че задължението на кредитополучателя за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Според предвиденото в чл. 21 от договора, в случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в 3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото задължение, дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния месец, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.

На ответницата Г. е начислена неустойка в размер на 65.20 лв. за периода от 06.12.2015г. до 07.03.2017г.

Уговорено в чл. 22, ал.

1 от договора е, че в случай на неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения кредитен лимит, цялото задължение по договора става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили кредиторът да не дължи уведомяване на кредитополучателя за това обстоятелство.

При настъпила предсрочна изискуемост договорна лихва не се начислява – чл. 22, ал. 2, но кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120.00 лева, включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението /чл. 22, ал. 5/. Във всеки случай на забава, кредитополучателят дължи лихва за забава /чл. 22, ал. 3/. Наред с това в ал. 4 на чл. 22 е предвиден задължение на кредитополучателя да заплаща и такса разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на текущото задължение или на сумата от 15% от максималния кредит лимит, като задължението за заплащане на такса разходи отпада, в случая, че кредитополучателят заплати до 5-то число на текущия месец 15% от максималния кредит лимит.

Разпечатката съдържа 49 от 150 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10f278c7-262e-4a5a-bb26-901c76a88296