Решение № 4302 от 02.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4302 гр. София, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100505988 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 20.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 23248/ 2017 г. на Софийски районен съд, ГК, 50 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. Б. М.

/EГH **********/ срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД /ЕИК ****/ установителен иск по чл.124 ГПК за признаване недължимост на сумата 4 131.43 лв.- по фактура № 0219 165569 от 29.03.2017 г., представляваща стойност на доставена електрическа енергия. На основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК ищецът А. М. е осъден да заплати на ответника „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сумата 100 лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от А. Б. М. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване недължимостта на горепосочената сума на основание чл.124, ал.1 ГПК, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „ЧЕЗ Е.Б.“ АД- гр. София /ответник по делото/, с променено в хода на въззивното производство наименование: „Е.П.“ ЕАД, оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.

1

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по съществонеоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предявеният от А. М. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимостта на служебно начислена от ответника стойност на електрическа енергия е неоснователен.

По делото не е спорно, че през исковия период страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет- продажбата на електрическа енергия /арг. чл.92 ЗЕ/, по което ищецът А. М. е бил купувач на доставена от ответника в обект- ресторант „Езерото“ и мотел, находящи се в местност „Суходол“ /път за Банкя до язовира/ в гр. София, с кл.№ 210018864764, електрическа енергия. Като потребител на електрическа енергия ищецът е носител на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от действащите при ответника Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, одобрени с Решение № ОУ- 059/ 07.11.2007 г. на ДКЕВР- арг. чл.298 ТЗ, изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/ 26.04.2010 г. на ДКЕВР.

Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата 4 131.43 лв., представляваща служебно начислена въз основа на Констативен протокол от 24.03.2017 г. коригирана цена на ел. енергия за обект: ресторант „Езерото“ и мотел, находящи се в м.„Суходол“гр. София, с кл.№ 210018864764.

Извършената от ответника корекция на сметката на ищеца е извършена при действието на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ- бр.98/ 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени /чл.48- чл.51 ПИКЕЕотм. от 23.11.2018 г./. Извънсъдебната претенция на ответното дружество към ищецапотребител на електрическа енергия, се основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекция в сметката за потребена електрическа енергия, което налага извършването на преценка относно наличието на такова право и надлежното му упражняване от ответника.

2

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорно отношение за доставка на електрическа енергия между страните, наличието на предпоставки за извършването на едностранна корекция на сметка и правилно преизчисляване на дължимите суми. Ищецът дължи да докаже възраженията си срещу вземането, респ. срещу неговата изискуемост.

Тъй като ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна корекция на количеството потребена от ищеца енергия за минал период /според данните в приложената от ищеца справка- приложение към процесната фактура /л.4 и л.35 от делото на СРС/- за периода от 26.12.2016 г. до 24.03.2017 г./, основният правопораждащ вземането юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на ответника потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена енергия не е обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя. Целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на потребителя. За преизчисляването на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в ПИКЕЕ /отм./ способи е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ /отм./ процедура /в този смисъл Решение № 115/ 20.09.2017 г. по т.д.№ 1156/ 2016 г. на ВКС, ІІ ТО/.

Установява се въз основа на събраните в процеса доказателства, че ответникът е обществен доставчик на електроенергия за територията на гр. София и че за процесния обект: ресторант „Езерото“ и мотел, находящи се в м.„Суходол“- гр. София, е открита партида с клиентски № 210018864764 за доставка на електрическа енергия.

Измерването и отчитането на потребената в посочения имот електрическа енергия е осъществявано чрез електромер с фабричен № 020680003519, за чиято проверка е представеният от ответното дружество Констативен протокол № 1016179/ 24.03.2017 г., съставен по реда на ПИКЕЕ /отм./.

Според направените в цитирания констативен протокол фактически констатации в случая се касае за констатирана при извършената на 24.03.2017 г. техническа 3 проверка на електромер с фабричен № 02068000 3519 промяна на схемата на свързване в измервателната система на електрическата енергия, като липсват пломби на схемата на таблото и на капачката на клемния блок и са поставени три броя допълнителни проводници между входящите и изходящи фазови клеми. При тези констатации от електроснабдителното дружество са изготвени фактура и справка за неотчетеното от СТИ за период от 90 дни общо количество електроенергия- при спазване изискванията на чл.48, ал.1, т.2, б.“а“ ПИКЕЕ /понастоящем отменени/, при отчетена грешка на СТИ- минус 47.95 %, видно от предложение за корекция на сметка /л.31 от делото на СРС/.

Според въззивния съд по делото е установено наличието на предпоставки за извършването на едностранна корекция на сметката на ищеца от ответното дружество, поради следните съображения:

В чл.48, ал.1 ПИКЕЕ /отм./, действащ към датата на извършване на проверката24.03.2017 г., е предвидена възможност при наличието на определени предпоставки операторът на съответната мрежа да изчисли количеството електрическа енергия за период не по- дълъг от 90 дни до датата на извършената проверка. За да възникне това право, следва да бъде установено по надлежния ред, че липсва средство за търговско измерване или при метрологична проверка да се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. Разпоредбите на чл.48чл.51 ПИКЕЕ /отм./ са издадени от компетентен орган- ДКЕВР, въз основа на законова делегация съобразно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, поради което, доколкото действат занапред след датата на влизането им в сила- 16.11.2013 г., т.е. и към 24.03.2017 г., отношенията между страните по договора за продажба на електроенергия се регулират и от тези правила. Поради това за неоснователен се приема доводът на ищеца- въззивник, че за ответното дружество не е съществувало законово основание за извършването на едностранна корекция на задължението, в случай на установено неизмерване или неточно измерване на количеството електрическа енергия.Според установената по приложението на цитираните норми практика на ВКС с изменението на Закона за енергетиката от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия /в този смисъл: Решение №111/ 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 115/ 20.05.2016 г. по гр.д.№ 4907/ 2014 г. на ВКС, ІV ГО;

Решение № 173/ 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/ 2014 г. на ВКС, II ТО; Решение № 203/ 4

15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО/.

Въззивният съд не споделя становището, че разпоредбите на чл.48- чл.51 ПИКЕЕ /отм./ в случая не намират приложение, доколкото с Решение от 6.02.2017 г. по адм.д.№ 2385/ 2016 г. на ВАС, Петчленен състав, са отменени ПИКЕЕ, с изключение на цитираните норми /чиято отмяна следва процесния период/. По аргумент от чл.195 АПК и при съобразяване на дадените в мотивите на Тълкувателно решение № 2/ 19.11. 2014 г. по тълк.д.№ 2/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения въззивният съд намира, че законът не отрича действието на подзаконовия нормативен акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда на АПК, т.е. до постановяването на окончателен съдебен акт за прогласяване разпоредбите на чл.48чл.51 ПИКЕЕ за нищожни или унищожаеми, същите намират приложение, като отмяната им няма обратно действие. Същевременно Решение № 2315/ 21.02.2018 г. по адм.д.№ 3879/ 2017 г. на ВАС, ІV отделение, в което е разгледан въпросът за отмяната на чл.48- чл.51 ПИКЕЕ, е влязло в сила на 23.11.2018 г., т.е. след възникване на основанието на извършване на процесната корекция по Констативен протокол от 24.03.2017 г.

Въз основа на съставения на 24.03.2017 г. констативен протокол и заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза се установява, че при извършена на 24.03.2017 г. проверка са констатирани: липса на пломби, довела до нерегламентиран достъп до вътрешността на процесния електромер, и поставени три допълнителни проводника /шунтове/ между входящите и изходящите фазови клеми на електромера, представляващи заобикаляне на електромера и водещи до промяна в схемата на свързване на измервателната система на електрическа енергия, в резултат на което консумираната ел. енергия се отчита неправилно от електромера и не се заплаща в пълен обем /при констатирана грешка от минус 47.95 %/. Цитираният констативен протокол е изготвен съобразно изискванията на ПИКЕЕ /отм./, подписан е от служителите на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и от двама независими свидетели /според св. показания на свидетеля К. Ц.- работник в ресторанта, и на свидеткеля Л.