Решение № 349 от 23.12.2009, Районен съд - Велинград

Р Е Ш Е Н И Е

№ 349

23. ХІІ.

2009 година, Велинград.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД на петнадесети декември, две хиляди и девета година, в открито съдебно заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАНЯ

ТОТОЛАКОВА

СЕКРЕТАР:А.К. като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело № 705 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Иск за изплащане на трудово възнаграждение на основание чл. 242, ал. 1 от Кодекса на труда, разгледан по особения ред, уреден в глава ХХV на Гражданския процесуален кодекс, озаглавена “Бързо производство” на основание чл. 310, ал. 1 от същия кодекс.

С искова молба В.Д.Л. ЕГН **********,***, твърди против “БУЛФИН 2005” ЕООД - Велинград, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление във Велинград на ул. “Хан Аспарух” №2, с управител Д.Б., че е заемала в ответното дружество длъжността “работник разкрояване на боядисани елементи”. Твърди още, че за времето от месец декември 2008 година до месец май 2009 година не е получавала трудово възнаграждение, въпреки, че е полагала труд. Иска ответното дружество да й заплати дължимото трудово възнаграждение в размер на 2 107.63 лева в едно с законна лихва върху посочената сума, от датата на предявяване на иска на 21. VІІ. 2009 година до окончателното му изплащане, както и направените по делото разноски.

По делото се установи, че ответникът “БУЛФИН

2005” ЕООД - Велинград, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление във Велинград на ул. “Хан Аспарух” №2, с управител Д.Б., е напуснал адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, ето защо на основание чл. 50, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс съдът разпореди съобщенията и призовките до него да се приложат по делото и да се смятат за редовно връчени. Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в открито съдебно заседание и не взима отношение по иска.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Според приложен по делото трудов договор от 19. Х. 2005 година, същият е бил сключен на посочената дата във Велинград между ищцата и управителя на ответното дружество. По силата на трудовия договор ищцата е заела в ответното дружество длъжността “работник разкрояване на боядисани елементи”. С приложена по делото заповед №12 на управителя на ответното дружество от 01. VІ.

2009 година трудовият договор е бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда по взаимно съгласие. Разпитаните в открито съдебно заседание, проведено на 10. ХІ. 2009 година, свидетели А. и Л. твърдят в показанията си, че ищцата е работила в ответното дружество през процесния период от месец декември 2008 година до месец май 2009 година, че е изпълнявала задълженията си по трудовото правоотношение, но не е получила плащане от работодателя си.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че на ищцата не е било изплатено трудово възнаграждение в размер на общо 2 107.63 лева за периода от месец декември 2008 година до месец май 2009 година, както и че размерът на обезщетението за забава на плащанията за периода до завеждане на исковата молба възлиза на 93.02 лева.

С оглед на горното съдът счита, че:

Предявеният иск за изплащане на трудово възнаграждение на основание чл. 242, ал. 1 от Кодекса на труда е ОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде УВАЖЕН, по следните съображения:

Според чл. 242 от Кодекса на труда, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Съдът намира, че за да бъде уважен искът на ищцата с правно основание цитирания текст от Кодекса на труда, следва да бъде доказано, че същата е била в трудово правоотношение с ответното дружество, че същото правоотношение е било прекратено и че ищцата не е получила трудовото си възнаграждение, макар да е полагала труд в ответното дружество.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцата е заемала длъжността “работник разкрояване на боядисани елементи” в ответното дружество за периода от 19. Х.

2005 година до 01. VІ. 2009 година. От показанията на разпитаните свидетели е видно, че за последните шест месеца, през които е работила в ответното дружество, ищцата не е получила трудово възнаграждение. Със заключението на извършената по делото счетоводна експертиза се установява и размерът на дължимото от ответното дружество трудово възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 1 и 6 от Гражданския процесуален кодекс, на ищцата следва да бъдат присъдени и разноски по делото, съразмерно с уважените искове – 150 лева за адвокатско възнаграждение. Следва да бъде осъден ответника да заплати държавна такса 84.31 лева, както и разноски по делото на Велинградски районен съд в размер на 50.00 лева – изплатено възнаграждение на вещото лице.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

:

ОСЪЖДА БУЛФИН

2005” ЕООД - Велинград, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление във Велинград на ул. “Хан Аспарух” №2, с управител Д.Б., да заплати на В.Д.Л. ЕГН **********,*** на основание чл. 242, ал. 1 от Кодекса на труда брутно трудово възнаграждение за времето от месец декември

2008 година до месец май 2009 година в размер на общо 2 107.63 лева в едно с законна лихва върху посочената сума, от датата на предявяване на иска на 21. VІІ. 2009 година до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА БУЛФИН

2005” ЕООД - Велинград, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление във Велинград на ул. “Хан Аспарух” №2, с управител Д.Б., да заплати на:

-

В.Д.Л. ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева;

-

ДЪРЖАВАТА ТАКСА 84

(осемдесет и четири) лева и 31 (тридесет и една) стотинки + 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист.

-

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД разноски 50.00 (петдесет) лева + 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 315, ал. 2 във връзка с чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс, решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от днес.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ :