Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1243 от 20.11.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 4794/2017
Вид
Решение № 1243
Подписан
20.11.2017
В сила
20.11.2017
Състав
МИЛЕН СТЕФКОВ МИХАЙЛОВ, РАЛИЦА ВЕЛИМИРОВА МАНОЛОВА, ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 20.11.2017 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,

ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЛИЦА МАНОЛОВА

Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ

ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА при участието на секретаря Ирен И.а и в присъствието на прокурор Ангел Попколев, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 4794 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ

НПК.

С Присъда от 01.02.2017 г., постановена от СРС, НО, 17-ти състав по НОХД № 1253/2015 г. съдът е признал подсъдимия И.Т.Б. за виновен в това, че за времето от 06.03.2013 г. до 03.07.2013 г. в гр. София, бул. „*********, в условията на продължавано престъпление с двадесет и осем деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие с Е.С.А. - извършител, като съизвършител, чрез използване на моторно превозно средство- лекотоварен автомобил „Пежо” с рег.№ С *******е отнел чужди движими вещи- отпадъчни суровини от производството, собственост на „С.”АД на обща стойност 2290,53 лв. /две хиляди двеста и деветдесет лева и петдесет и три стотинки/, от владението на МОЛ И.А.И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, го е осъдил на наказание ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда съдът е признал Е.С.А. за виновен в това, че за времето от 06.03.2013 г. до 03.07.2013 г. в гр. София, бул. „*********, в условията на продължавано престъпление е двадесет и осем деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие с И.Т.Б.

- извършител, като съизвършител, чрез използване на моторно превозно средство-лекотоварен автомобил „Пежо” с рег.№ С *******е отнел чужди движими вещи-отпадъчни суровини от производството, собственост на „С.”АД на обща стойност 2290,53 лв. /две хиляди двеста и деветдесет лева и петдесет и три стотинки/, от владението на МОЛ И.А.И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1, вр. чл. 194 ал.

1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, го е осъдил на наказание ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда съдът е осъдил на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимите Е.С.А. и И.Т.Б. /със снета самоличност/ да заплатят на гражданския ищец „С.” АД, причинените от престъплението имуществени вреди в размер на 2290.53 лева, при условията на солидарност.

С оглед изхода на делото съдът е възложил разноските в тежест на подсъдимите, като е постановил всеки един от тях да плати съответно половината от направените разноски по делото в досъдебното производство, по сметка на СДВР в размер на 179.82 лева, а по сметка на СРС, в полза на Държавата - разноски в съдебното производство в размер на 356.69 лева, както и ‘А държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер от 91.62 лева.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия И.Т.Б. чрез адвокат Г.У. от САК с която се иска отмяна на присъдата като неправилна, несправедлива и незаконосъобразна, поради неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните правила, както и признаване на подсъдимия за невиновен.

Срещу посочената присъда е постъпила и Въззивна жалба от подсъдимия Е.С.А. чрез адвокат Г.У. от САК с която се иска отмяна на присъдата като неправилна, несправедлива и незаконосъобразна, поради неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните правила, както и признаване на подсъдимия за невиновен.

Постъпило е и Допълнение към въззивната жалба от Е.С.А. чрез адв. Г.У. от САК в което се прави разбор на доказателствата и се излагат аргументи за недоказаност на собствеността на инкриминираните вещи, както и относно авторството на деянието. Прави се и доказателствено искане за назначаване на нова петорна съдебно – графологическа експертиза със същите задачи като на предходните експертизи.

Постъпило е и Допълнение към въззивната жалба от И.Т.Б. чрез адв. Г.У. от САК в което се прави разбор на доказателствата и се излагат аргументи за недоказаност на собствеността на инкриминираните вещи, както и относно авторството на деянието. Прави се и доказателствено искане за назначаване на нова петорна съдебно – графологическа експертиза със същите задачи като на предходните експертизи.

Постъпило е Допълнение към въззивната жалба от Е.С.А. и И.Т.Б. с дата 07.11.2017г., подадено чрез техния защитник адв. Г.У. от САК в което се допълват аргументите, изложени във въззивната жалба, като оспорва авторството на деянието от страна на подсъдимите, като в тази връзка се прави и разбор на доказателствата. Защитата оспорва заключението на графологическите експертизи, поради некомпетентност на вещите лица и конфликт на интереси, доколкото същите били служители на МВР. Оспорва се и видът и количеството на отнетите вещи, тъй като същите били установени само с косвени доказателства – покупко-изплащателни сметки.

В съдебното заседание по делото защитата на подсъдимите поддържа подадените жалби и допълнението към тях и прави доказателствени искания за преразпит на св. И.И.и назначаване на нова съдебно-графологическа експертиза, които съдът е оставил без уважение.

Подсъдимите поотделно заявяват, че поддържат подадените жалби и не правят доказателствени искания.

В хода по същество адв. У. излага твърдения, че присъдата на СРС е неправилна и необоснована. Счита, че за да има извършване на едно престъпление – кражба, би следвало да има предмет на престъплението, но обвинението не било доказало съществуването на тези вещи, нито техния вид, тяхното количество, нито начина на тяхното придобиване, поради което не било доказано, че тези вещи са реално съществуващи. Защитата отново оспорва авторството на деянието, доколкото нямало свидетели, които да са забелязвали двамата подсъдими да товарят отпадъците в процесния бус, нито да са ги разтоварвали и предавали за вторични суровини, като тези обстоятелства отново били установени от СРС само въз основа на косвени доказателства.

Защитата сочи и за наличието на конфликт между подсъдимите и един от хората, които отговаряли за охраната на дружеството, поради което счита, че обвинението било с цел да бъдат принудени двамата подсъдими да напуснат. В заключение защитата заявява, че са налице много противоречащи се факти, които са достатъчни, за да разколебаят убеждението на съда, че именно подсъдимите са извършили инкриминираното деяние. Ето защо защитата прави искане да бъде отменена присъдата на СРС като неправилна и противоречаща на материалния и процесуалния закон, като респективно бъде отхвърлен и предявения граждански иск.

Прокурорът от своя страна счита, че обвинението срещу подсъдимите е доказано както от обективна, така и от субективна страна, а СРС не е допуснал процесуални нарушение, като счита и определеното наказание по вид и размер за правилно, поради което моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Подсъдимия Б. лично в своя защита поддържа казаното от неговия адвокат, заявява, че не е откраднал боклука и не е полагал подпис върху покупко-изплащателните сметки, а бил в конфликт с П. К.– директор по сигурността.

В последната си дума подсъдимия моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата и допълненията към нея, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното :

От фактическа страна :

Подсъдимият И.Т.Б. с ЕГН: ********** е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, шофьор, с адрес за призоваване в страната в гр. София, кв. *******, неосъждан.

Подсъдимият Е.С.А. с ЕГН: ********** е роден на *** г. в гр. Дупница, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, продавач-консултант, с адрес за призоваване в страната в гр. София, жк. „*******, вх. *******ап. 171, неосъждан - реабилитиран.

Дружеството „С.” АД генерирало в резултат от своята производствена дейност отпадъчни суровини - хартия, картони, найлон, желязо, алуминий, пластмаса, които били съхранявани на две площадки е условно наименование площадка „А“ и площадка „Б“, които се намирали на адрес: гр. София, бул. „*******. Тези отпадъчни суровини били разделяни по вид и продавани на лицензирани дружества за рециклиране.

Подс. А. работел в дружеството „С.“

АД по силата на сключен на 16.09.2010 г. трудов договор. Трудовите му задължения включвали физическото разделяне на отпадъчните суровини по вид и съхраняване в съответната за вида отпадък клетка на нарочна за това площадка с условно обозначение „А“. Подс. А. трябвало, когато пристигне товарен автомобил на дружеството, изкупуващо отпадъци от „С.” АД, да ги натовари и съпроводи до кантар, където да присъства при тегловното измерване на отпадъчната суровина, да вземе кантарната бележка, в която било отбелязано теглото, и да я предаде на св. И., който изпълнявал длъжността „Технолог по управление на отпадъците”. Св.

И. съставял впоследствие фактура, въз основа на която дружеството-изкупвач извършвало плащане към „С.“ АД. За да напусне площадката, товарният автомобил на дружеството-изкупвач трябвало да бъде придружаван от нарочен пропуск, който съдържал реквизити относно дата, вид отпадък, фирменото наименование на дружеството-изкупвач, регистрация на товарния автомобил, като тези пропуски се издавали от св. И.. Освен това подсъдимият А. имал задължение също така и да придружава отпадъци, когато трябвало да бъдат транспортирани до другата площадка „Б“ на предприятието.

За транспортирането на отпадъци от площадка „А“ до площадка „Б“ бил сключен договор с дружеството „Телекомплект“, чийто служител бил подс. Б., където същият работил от 13.10.2011 г. по трудов договор на длъжност „шофьор на товарен автомобил”, като осъществявал превозите с товарен автомобил „Пежо“, бял на цвят, с peг. № *******.

Задълженията му били свързани единствено с транспортирането на отпадъци от площадка „А“ до площадка „Б“. За транспортирането на отпадъци между двете площадки също бил необходим пропуск издаван от св. И., като товара трябвало да бъде съпровождан от подс. А..

Двамата подсъдими се познавали и работели заедно, като за периода от 06.03.2013 г. до 03.07.2013 г. те съвместно успели да изнесат отпадъчни суровини от дружеството - хартия, найлон, желязо, алуминий, пластмаса, от площадките на „С.” АД и чрез използването на товарен автомобил „Пежо“, бял на цвят, с per. № С *******да ги превозят до пункт за вторични суровини на „У.2002” ООД в гр. София, което към периода на извършване на престъплението не е имало сключен с дружеството „С.“ АД договор за изкупуване на отпадъчни суровини. В опит да скрият самоличността си, двамата подсъдими използвали името на своя познат - св. К.К., като го посочвали пред служителите на пункта за вторични суровини. Поради това и името на св. Крумов било отбелязвано на издаваните от служителите на пункта покупко-изплащателни сметки, където били отбелязвани теглото и платената цена на предадените материали, а един от подсъдимите подписвал сметката от името на св. К.К.. За да напуснат територията на предприятието подсъдимите ползвали стари пропуски, които представяли на охраната при излизане.

По този начин, за периода

06.03.2013 г. до 03.07.2013 г. в гр. София, бул. „*******, подсъдимите А. и Б. с общо 28 отделни деяния, в условията на съучастие чрез използване на лекотоварен автомобил „Пежо” с рег.№ С *******двамата отнели отпадъчни суровини от производството, собственост на „С.” АД на обща стойност 2290,53 лв. /две хиляди двеста и деветдесет лева и петдесет и три стотинки/, от владението на св. И.А.И., (отговорник за отпадъците на завода) както следва: