Решение № 20 от 16.02.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Кърджали, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона И. като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20235140200901 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ***/12.10.2023 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.116, ал.2 от ЗГР е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на Т. Б. А. от гр.К., ул.„Д." № **, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.99, ал.1 от ЗГР.

Жалбоподателят Т. Б. А. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че при издаване на наказателното постановление са нарушени процесуалните правила, касаещи дата и място на извършване на нарушението. В акта за установяване на административно нарушение и атакуваното постановление било записано, че проверката е извършена в гр.К., ул.„Б.“ № **, а в обясненията си актосъставителят заявил, че проверката е извършена на ул.„Б.“ № **. Така не ставало ясно къде е извършено нарушението. Освен това, нямало безспорни данни по делото от кога жалбоподателят живеел на ул.„Б.“ № ** или на ул.„Б.“ № **. Защитата моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Представил е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни 1 съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.09.2023 г. около 09.50 часа св.Л. М. - полицейски инспектор в РУ-К., посетил адрес гр.К., ул.„Б.“ № **. Той трябвало да установи там и да снеме обяснение от Т. Б. А., тъй като срещу него имало подадена жалба. Първоначално Т. А. не бил на адреса, но след около десет минути пристигнал и когато видял полицейския служител М. започнал да се държи арогантно и да му държи тон. Св.Л. М. поискал от Т. А. документ за самоличност и той му представил лична карта. След това от жалбоподателя бил поискан и договор за наем, при което той отговорил на служителя, че има такъв, но няма да го покаже. Св.М. направил справка по телефона с дежурния на РУ-К., за да установи настоящия адрес на Т. А.. От извършената справка станало ясно, че жалбоподателят все още не бил регистриран на настоящия адрес, на който живеел в гр.К., ул.„Б.“ № **. Т. А. пребивавал там от месец януари 2023 г., но въпреки това не бил заявил промяната на настоящия си адрес. Докато св.М. разговарял с дежурния служител, жалбоподателят побягнал в посока към ул.„Д.“.

Полицейският служител няколко пъти му разпоредил да спре и да се върне, но той не изпълнил разпореждането. Поискано било съдействие от друг полицейски екип, който пристигнал на място, но същия ден жалбоподателят не бил установен. По повод установеното нарушение, на 28.09.2023 г. срещу Т. А. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.99, ал.1 от ЗГР за това, че на 26.09.2023 г. около 10.00 часа, при извършена полицейска проверка на адрес гр.К., ул.„Б.“ № **, жалбоподателят в срок от 30 дни не е изпълнил задължението да заяви промяната на настоящия си адрес, а именно гр.К., ул.„Б.“ № **. Т. А. подписал и получил акта, отбелязвайки, че има възражение. Въз основа на така съставения акт, на 12.10.2023 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което жалбоподателят бил санкциониран на основание чл.116, ал.2 от ЗГР с „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл.99, ал.1 от ЗГР. В атакуваното постановление били възприети напълно фактическите констатации, изложени и в акта за установяване на административно нарушение.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Л.

М., Е. Д. и И. И.; Акт за установяване на административно нарушение от 28.09.2023 г.;

Докладна записка от 26.09.2023 г.; Заповед № *********/28.05.2015 г. на МВР.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

2

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.99, ал.1 от ЗГР. Нормата на чл.99, ал.1 от ЗГР задължава всяко лице в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Санкцията е предвидена в чл.116, ал.2 от ЗГР глоба от 50 до 300 лева за извършени от граждани нарушения на ЗГР. Съдът, след запознаване с доказателствата по делото констатира, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление следва да се съдържат описание на датата и мястото на извършване на нарушението. В случая в акта за установяване на административно нарушение е възприето от контролния орган, че на 26.09.2023 г. около 10.00 часа, при извършена полицейска проверка на адрес гр.К., ул.„Б.“ № **, жалбоподателят в срок от 30 дни не е изпълнил задължението да заяви промяната на настоящия си адрес, а именно гр.К., ул.„Б.“ № **. В наказателното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел същото словесно описание на нарушението и го е подвел под правната квалификация на чл.99, ал.1 от ЗГР. Съдът намира, че това фактическо описание на административното нарушение е непълно и не отговаря на изискванията на закона. Както АУАН, така и в наказателното постановление липсва дата на нарушението. Посочено е само кога е установено - на 26.09.2023 г. при извършена полицейска проверка, но не и коя е датата на извършване на нарушението. Изпълнителното деяние по чл.99, ал.1 от ЗГР се изразява в бездействие - незаявена промяна на настоящ адрес в законоустановения 30-дневен срок. Началният момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение, е денят, следващ изтичането на регламентирания срок за изпълнение на задължението. В случая актосъставителят и наказващият орган не са посочили кога жалбоподателят е следвало да извърши съответното действие, т.е. кога е настъпила промяната, респективно кога е започнал да тече или кога е изтекъл законоустановеният 30-дневен срок за заявяване промяната на настоящия адрес. Последното е от значение за определяне датата на нарушението. Всяко административно нарушение се характеризира с дата на осъществяване, която следва да бъде коректно посочена в акта и наказателното постановление. Датата на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Този елемент от обективната страна на нарушението е от значение не само за санкционираното лице, което има право да научи всички признаци на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но е важно и за съдебната проверка за законосъобразност на атакувания акт и доказването на твърдяното нарушение. Като не са посочили дата на нарушението, актосъставителят и наказващият орган са допуснали съществен порок, който е накърнил правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае за какво и кога извършено административно нарушение му се налага наказание. Този съществен порок не може да бъде отстранен в процеса на обжалване на наказателното постановление, тъй като е недопустимо едва в съдебното производство да се установяват и вменяват на нарушителя нови факти, които не са били предявени по 3 съответния ред с акта и наказателното постановление. По същество, според настоящата инстанция има извършено нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР, осъществено от жалбоподателя, който още през месец януари 2023 г. се е установил да живее на адрес гр.К., ул.„Б.“ № **, но в 30-дневен срок не е изпълнил задължението да заяви промяната на настоящия си адрес.

Независимо от събраните за това доказателства, съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление не отговарят на изискванията на ЗАНН относно задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

Затова и с оглед констатираните съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, по който е заплатено договорено възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, като от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с действителната фактическа и правна сложност на делото. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва понесе разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***/12.10.2023 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.116, ал.2 от ЗГР е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на Т. Б. А. от гр.К., ул.„Д." № **, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.99, ал.1 от ЗГР.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Т. Б. А. от гр.К., ул.

4

„Д." № **, с ЕГН **********, сумата от 480 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5