Решение № 605 от 20.05.2019, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1671/2019
- Вид
- Решение № 605
- Подписан
- 20.05.2019
- В сила
- 18.06.2019
- Състав
- МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал.1, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52 - чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52 - чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52 - чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52 - чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52 - чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, предл.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 355, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5 ал.1 изречение първо · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5 ал.2 изречение първо · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5 ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5, ал.4, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл. 269, ал.3, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 605 гр.Бургас,20.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1671 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба (наименувана „възражение“) на А. И.Г. с ЕГН: ********** с посочен съдебен адрес: ***, против Наказателно постановление № 54-F303387/04.02.2019г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложено административни наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност. Посочва се, че фирмата на жалбоподателя се обслужва от счетоводител, който е следвало да подаде и декларацията Образец 1, за която е издадено НП. Посочва се, че от януари 2017г. жалбоподателят е с определена 100 % инвалидност и глобата е непосилна за него. Прилага се решение на ТЕЛК.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
За административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт Станева, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното по искане на съда известие за доставяне (л.24 гръб) НП е връчено на жалбоподателя на 21.03.2019г., а жалбата е депозирана на 22.03.2019г. Въпреки, че същата е наименувана „възражение“, то по своята същност тя представлява жалба срещу издаденото НП, поради което и правилно АНО я е приела за такава и е администрирал преписката в съда по компетентност. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
На 30.01.2017г. жалбоподателят, в качеството му на самоосигуряващо се лице, е подал декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец АВГУСТ 2016г. Декларацията била приета под номер 02358170081709 от служителя – С.П.. Същата констатирала, че задълженото лице е трябвало да подаде въпросната декларация до 25.09.2016г., а го е сторило едва на 30.01.2017г. – т.е. извън законоустановения срок. П. преценила, че с бездействието си жалбоподателят е осъществил административно нарушение, поради което и пристъпила към съставяне на АУАН за нарушение по чл. 5, ал.4, т.
1 КСО. За целта същата изпратила покана до нарушителя за явяване в ТД на НАП Бургас (л. 12), като въпреки това лицето не се явило. При тези факти, актът бил съставен на 28.04.2017г. в отсъствието на жалбоподателя, като след неговото подписване било престъпено към връчването му. За целта на 18.07.2017г. и на 28.07.2017г. контролните органи извършили две посещения на адреса на жалбоподателя, за да му връчат АУАН, но видно от съответните протоколи (л.10-11) същият не бил установен. При тези данни на 28.07.2017г. актосъставителят П. извършила отбелязване за спиране на производството (л. 9) на основание чл. 43, ал.6 ЗАНН.
На 21.11.2018г. нарушителят бил издирен, като на същата дата производството било възобновено и АУАН бил надлежно връчен на упълномощено лице.
След връчване на АУАН административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, на 04.02.2019г. пристъпил към издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/2005г. от 29.12.2005г. на основание чл.355, ал.1 от КСО наложил на жалбоподателя „Глоба” в размер на 50 лева. Изрично в постановлението било посочено, че същото се издава срещу жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл.
34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са давностни (Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС;
Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96 / 82 г., ОСНК на ВС;
Тълкувателно решение № 44 от 29.XII.1983 г. по н. д. № 29 / 82 г., ОСНК на ВС).
Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Видно от константната съдебна практика /Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-София, и др./ щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането на административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право). Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание.
Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове, които както вече се спомена по-горе, имат за свой начален момент обективни, а не субективни юридически факти т.е. те са длъжни еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. Следователно, компетентността се определя като система от правомощия, т.е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административнонаказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът да извърши „отказ от компетентност”. /”Коментар на АПК”, К.Лазаров, Ем.Къндева, Ал.Еленков, София 2007г., ЦОА ”Кр.Цончев”, стр.170 - стр.181/.
Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Ето защо и реализацията на административнонаказателната отговорност на правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените администрации, така че те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи относно съставите на административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл. 36 ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на чл. 52 - чл. 57 ЗАНН. Това те са длъжни да правят по силата на закона /с предоставената им нормативна компетентност/ и в пределите на законно установените срокове, които както стана въпрос по-горе имат за свой начален момент обективни юридически факти, в конкретния случай – изтичането на нормативен срок за подаване на декларацията в законно определения срок. Изрично в горния смисъл е и константата практика на касационната инстанция, например Решение от 02.11.2012г. по КНАХ дело № 527 по описа на АдмС-Бургас, където изрично се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове
Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.
В конкретния случай Декларация Образец 1 за месец АВГУСТ 2016г. е била подадена от жалбоподателя на 30.01.2017г., вместо в срока до 25.09.2016г. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден, след датата следваща последния срок 25.09.2016г., а именно 26.09.2016г. (понеделник). Контролните органи на данъчната администрация на ТД на НАП-Бургас са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. Тримесечният срок, в който може да се състави на жалбоподателя, в конкретния случай започва да тече от 26.09.2016г.
Разпечатката съдържа 28 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10f11cee-b1a9-4f20-b62f-1308c5ad0fcf