Решение № 6458 от 26.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6458 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20221110171223 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Д. И. Г., ЕГН **********, срещу С. С. С., ЕГН **********, лице, с което молителката е живяла при условията на фактическо съпружеско съжителство, за извършени от него актове на домашно насилие на 29.12.2022г. по различно часово време, изразяващи се във вербална агресия.

С депозираната уточнителна молбата по делото молителката твърди, че актовете на домашно насилие са както следва:

• На 29.12.22г. в 03:32 часа сутринта ответника С. е изпратил СМС от неговия личен телефонен номер- .....на нейния личен телефонен номер ....., с прикачен видео файл, последвано от текстово съобщение с думите : „....., „Взе 1000лв., що за .....си. Като свърши сеанса вдигни. ....

•

На 29.12.22г. след 03: 32 часа ответника е започнал да звъни на молителката от неговия личен номер на нейния през една минута, като това е продължило до сутринта.

•

На 29.12.22г. около 09:00 часа молителката е решила да отговори на позвъняванията на ответника и след като е вдигнала последния е започнал да я обижда с думите: „ Курво, как не те е срам“; „ Видя ли се що за боклук си“; „ каква майка си“ ;

„ духаш без пари“; „ Знаех си, че ще те хвана, що за парцал си и ето, че те хванах“.

1

•

На 29.12.22г. след 10:00 часа ответника продължил да пише и изпраща текстови съобщения на молителката с обиди – „жалка си, боклук, парцал“.“ Ще взема детето то няма да живее в такава курвенска среда. Ще мина през теб, ако трябва“, Ще я отвлека, ако трябва“

Ответникът редовно призован, връчен му е и препис от заповедта за незабавна защита, не се явява в проведени по делото две съдебни заседания, не взема становище по молбата.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е описано, че по време на фактическото съжителство на молителката с ответника, същия я е обиждал и заплашвал, като след раздялата им същия е продължил с поведението си спрямо молителката, дори е ставал все по агресивен. В декларацията не се сочи конкретен акт на домашно насилие, за които да се търси защита.

По делото са разпитани двама свидетели – Р. Б. Д. и Б. М. М., чиито показания съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК (л. 79 – л. 80 от делото).

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Защита по Закона за защита от домашното насилие може да търси всяко лице, което е пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от закона от лице по чл. 3 ЗЗДН.

Следователно молбата на молителите, следва да се разгледа в следните посоки: дали ответникът попада в някое от хипотезите по чл. 3 ЗЗДН, дали изложените факти могат да се квалифицират като форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и дали по делото са събрани доказателства, от които с категоричност да се установява тяхното осъществяване.

По допустимостта на производството:

В разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН лимитативно е очертан и кръгът от субектите, чиито действия се санкционират от този закон. В настоящия случай със сезираща съда молба се твърди, че молителката и ответника са живяли при условията на фактическо съпружеско съжителство и имат дете, който факт се установява и от показанията на 2 разпитаните в хода на производството свидетели. В този смисъл молителите са активно материално легитимирани да търсят зашита, а ответникът е пасивно материално легитимиран като лице, срещу което може да се търси защита. Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие, поради което съгласно чл.8, т.1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице. Молителката твърди, че на 29.12.2022г. ответникът е извършил спрямо нея актове на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 30.12.2022 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е допустима.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която обаче не следва да се ползва с формална доказателствена стойност, придадена й по чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Посочената разпоредба разглежда декларацията като част от доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята предопределена стойност. В настоящето производство не се установи по категоричен и безспорен начин, ответникът да е извършил твърдения акт на домашно насилие. Когато декларацията не може да се ползва от своята доказателствена стойност, молителят следва да проведе пълно и главно доказване. В настоящето производство, въпреки дадените указания, молителят не проведе доказването на твърдението си в степен, която да убеди съда в основателността на молбата й.

Независимо от горното, че в конкретния случай декларация не разполага с формална доказателствена стойност, следва да се отбележи и че в нея не е посочен конкретен акт на домашно насилие, а същата съдържа общи твърдения за отправени обиди и заплахи от страна на ответника към молителката, както по време на фактическото им съжителство, така и след това. Следователно в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН не конкретизиран акт на домашно насилие описан по време, място и начин на извършване, каквото е изискването на закона.

Показанията на разпитаните по делото свидетели – Р. Б. Д. и Б. М.М., съдът кредитира като обективни и последователни. Самите показания не съдържат противоречия помежду си, но от тях се установява единствено, че са налице влошени 3 отношения между страните и че същите докато са живели заедно на семейни начала са имали конфликти. Свидетелят Р. Д.изрично сочи, че е бил съсед на молителката и ответника, но от септември месец миналата година – 2022г. се е преместил заедно със семейството си на друг адрес. Нито един от двата свидетели не свидетелства за факти и обстоятелства касаещи конкретните актове на домашно насилие, за които се търси защита в настоящото производство.

Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.

По разноските.

С оглед изхода на делото молителката дължи на ответника разноски, но доколкото последният не претендира присъждане на такива, съдът не следва да се произнася в тази насока. Молителката Г. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 291871/30.12.2022 г., депозирана от Д. И. Г., ЕГН **********, срещу С. С. С., ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно насилие от 12.04.2021 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Д. И. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4