Решение № 2967 от 06.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2967 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100500775 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 20199968 от 18.10.2021 г. по гр.д.№ 46371 по описа за 2020 г. на СРС, Първо ГО, 33-ти състав се:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, вр. чл. 335 ТЗ и вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че М. И. Г., дължи „А 1 България“ ЕАД, сумите от:

129,68 лв. (сто двадесет и девет лева и 68 ст.) - цената на за месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 28.05.2018 г. до 28.11.2018 г., начислена съгласно условията на Договор № 502759873 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер Г0018257, приложенията към него и Общите условия, ведно със законна лихва от 16.12.2019 г. до изплащане на вземането;

1

88,87 лв. (осемдесет и осем лева и 87 ст.) - цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 28.05.2018 г. до 28.11.2018 г., начислена съгласно условията на Договор № 502759873 за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М2828168, приложенията към него и Общите условия, ведно със законна лихва от 16.12.2019 г. до изплащане на вземането;

186,85 лв. (сто осемдесет и шест лева и 85 ст.) - цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 14.05.2018 г. до 14.12.2018 г., начислена съгласно условията на Договор № 502759873 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М2828168 приложенията към него и Общите условия, ведно със законна лихва от 16.12.2019 г. до изплащане на вземането;

1402,54 лв. (хиляда четиристотин и два лева и 54 ст.) - цената на вноските за изплащане на за закупено устройство на изплащане за периода от 14.05.2018 г. до 14.12.2018 г., начислена съгласно условията на договор №502759873 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М 2828168, приложенията към него и Общите условия, ведно със законна лихва от 16.12.2019 г. до изплащане на вземането;

717,44 лв. (седемстотин и седемнадесет лева и 44 ст.) неустойки, начислени за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към договор №502759873 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М2828168, ведно със законна лихва от 16.12.2019 г. до изплащане на вземането;

232,01 лв. (двеста тридесет и два лева и 01 ст.) - цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 23.05.2018 г. – 23.12.2018 г., начислена съгласно условията на Договор №502759873 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М3603242, приложенията към него и Общите условия, ведно със законна лихва от 16.12.2019 г. до изплащане на вземането;

-

1310,54 лв. (хиляда триста и десет лева и 54 ст.) - цената на 2 вноските за изплащане на за закупено устройство на изплащане за периода от 23.05.2018 г. до 23.12.2018 г., начислена съгласно условията на договор №502759873 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М3603242 приложенията към него и Общите условия, ведно със законна лихва от 16.12.2019 г. до изплащане на вземането;

781,76 лв. (седемстотин осемдесет и един лева и 76 ст.) неустойки, начислени за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към договор № 502759873 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М3603242, ведно със законна лихва от 16.12.2019 г. до изплащане на вземането, като за сбора на горепосочените суми от общо 4849,69 лева е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 03.01.2020 г. по ч. гр. дело № 73130 по описа за 2019 г. по описа на СРС, 33 състав.

В тежест на ответницата са възложени разноските в заповедното и исковото производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М.

И. И., ответник пред СРС.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за недопустимост на така постановеното от СРС, решение. Сочи, че не е налице идентитет между заповедното и исковото производство. Твърди, че в исковата молба били въведени нови факти на които ищецът основавал вземанията си. СРС бил цитирал едни договор, а от ищеца се сочели множество допълнителни приложения и договори. В писмената защита се излага тезата, че последните не можело да бъдат неразделна част от договорите. В този смисъл намира, че първоинстанционното решение е постановено в разрез със съдебната практика ВКС, съгласно която в производство като настоящето не била приложима разпоредбата на чл.214 ГПК за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание от което произтича вземането.

Твърди, че във фактурите, които били представени по делото фигурирали договори с други номера. Твърди първоинстанционното решение да е противоречиво. Счита, че фактурите като частен писмен документ не се 3 ползвали с обвързваща съда доказателствена сила и не представлявали източник на задълженията. Освен това процесния договор бил сключен през 2015 г., а брака й бил прекратен през 2012 г., т.е. към момента на сключване на договорите била с фамилия И. като при сключването била представила документ за самоличност. Решението било неправилно и в частта по претенциите с правно основание чл.92 ЗЗД, тъй като клаузата на чл.54.12 от ОУ изцяло противоречала на добрите нрави. СРС не бил съобразил, че е длъжен служебно да се произнесе по наличието на неравноправни клаузи. В хода по същество с писмената защита се въвеждат и допълнителни доводи за неравноправност на клаузата за неустойка като се сочи, че същата била предвидени в размер на оставащите месечни абонаментни вноски. Освен това се въвеждала неустойка относно прекратяването на договора от страна на потребителя. Освен това ищецът не доказал основанието за възникване на неустоечно задължение в тежест на ответницата. Твърди спогодбата между А 1 и КРС да е неотносима към предмета на делото. Също в хода по същество се твърди, че не бил представен договор № 502759873 за електронни съобщителни услуги и затова срокът му не можело да бъде определен.

Липсвало изявление за прекратяване на този договор по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД в писмена форма; не бил даден и подходящ срок за изпълнение. В представените по делото сметки не ставало ясно неустойките към кой договор се отнасят. Пак в писмената защита се сочи, че изслушаните по делото /пред СРС съдебни експертизи не установявали предоставяне на мобилни услуги. В писмената защита се напомня на съда, че ответницата била оспорила с отговора по исковата молба наличието на облигационно отношение с ищеца.

СРС не бил направил доклад по чл.140 ГПК. С решението не бил обсъдил възраженията на ответницата, а само приел за верни доводите на ищеца.

Твърди да били липсвали подписи под договорите и протоколите.

Представените сметки също не били подписани. Не били подписани и общите условия, нито било доказано дали са в сила към процесния момент. Всичко това означавало, че няма валидно правоотношение между страните. Не били представени приемо-предавателни протоколи за предаване на вещите, както и на каква цена са същите. Доказано било само, че е закупено устройство.

Предоставените услуги не били конкретизирани.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго с което да се отхвърли исковите претенции. Претендират се 4 разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- „А 1 България“ ЕАД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивницата, нарушения. Решението било обосновано и правилно. Възраженията на ответника били обсъдени в цялост и обосновано били оставени без уважение. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 11.11.2021 г.

/лично/ .Въззивната жалба е подадена на 25.11.2021 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.

Следователно въззивната жалба се явява допустима.

По основателността на жалбата:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес:

За издадената на 03. 01.2020 г. по ч.гр.д.№ 73130 по описа за 2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът е бил уведомен на 09.07.2020 г.

В срока по чл.414, ал.1 ГПК е било подадено възражение за недължимост на вземанията по заповедта за изпълнение.

На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 24. 08.2020 г.

Исковата молба е подадена в СРС на 24. 09.2020 г. /чрез куриерска служба/, т.е. в срока по чл.415 ГПК.

Видно от разясненията, дадени в т.12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, самата заповед, и обстоятелствената част и петитума на исковата молба, касае се до идентични претенции. от 5 страна на ищеца е конкретизирано всяко вземане, което същият претендира да бъде установено.

Заявлението по чл.410 ГПК е подадено преди влизането в сила на изменението и допълнението на чл.410 ГПК, обн.ДВ, бр.100 от 2019 г. и съответно новата ал.3 и затова договорите на които ищецът основава вземанията си са представени с исковата молба, а не в заповедното производство.

Следователно доводът на въззивницата за недопустимост на първоинстанционното решение е неоснователен.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че е неоснователно направеното от ответница възражение за липса на съответствие между заявените по заповедното производство вземания, и предмета в производството по чл.422, ал.1 ГПК. Това било видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в което заявителят бил посочил подробно как е формирал общо претендираната сума от 4849,69 лв., като били посочени всички договори, на които се основават и предявените в искове по чл.422 ГПК.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:

За основателността на предявения иск ищецът следвало да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на съответните фактическия състав на спорното право, а именно: 1. че между страните били налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за процесните мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3. размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по всеки от договорите. При установяване на горното, в тежест на ответника било да установи погасяване на задължението си.

Искът бил предявен за сумата от общо 637,41 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуги по процесните договори. От представените по делото писмени доказателства се установявало, че на 03.03.2015 г. и на 25.08.2016 г. между ищцовото дружество и ответницата 6 били сключени договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги.

Съгласно посочените договори ищецът предоставял на абоната мобилни услуги по предварително уговорен месечен абонаментен план, а ответникът – абонат дължал заплащане на стойността на предоставените му и ползвани от него услуги, ведно с вкл. ДДС.

Разпечатката съдържа 55 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10eff828-7f9c-4115-807e-6dc08b3d35c5