Определение № 19991 от 29.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19991 гр. София, 29.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110108873 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на „Дженерали Застраховане“ АД срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Не е налице основание за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, защото има други обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат /чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК/. Така е, защото страните не спорят, че ищецът е предявил претенцията си пред ответника извънсъдебно в рамките на установения помежду им ред за уреждане на регресни претенции, но не е получил пълно плащане, а това обуславя обосновано предположение, че страните не могат да уредят доброволно отношенията си.

Представените от страните документи следва да се приемат като писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна.

Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение следва да бъде уважено, защото цели събирането на относими и необходими писмени доказателства.

Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи полицата за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № *******, подлежи на отхвърляне, защото цели доказването на безспорен между страните факт.

Ищецът е поискал допускане на съдебно-автотехническа експертиза. Искането е частично основателно – само по задачи № 6 и № 7, защото само те са едновременно допустими, относими и необходими. Отговорите на задачи № 1 – 4 в случая не са необходими, защото се касае за безспорни по делото факти, а задача № 5 е недопустима, защото нейният отговор не предполага специални знания на вещо лице.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е неоснователно, защото е свързано с установяването на факт, който не е спорен между страните.

Така мотивиран, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.07.2026 г. от 09:55 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца след таксуване съдебно удостоверение по т. 2 от доказателствената част на исковата молба, като му УКАЗВА своевременно да се снабди със съдебното удостоверение и с документите, за които то се отнася, така че тяхното непредставяне да не става причина за отлагане на делото.

ДОПУСКА съдебно-автотехническа експертиза по задачи № 6 и № 7 на ищеца при депозит в размер на 250 евро, вносим от ищеца по депозитната сметка на СРС в 3-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-автотехническа експертиза по другите задачи в исковата молба.

НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата експертиза Й. Д. Й., със специалност: транспортна техника и технологии, оценител на МПС, който ДА СЕ ПРИЗОВЕ незабавно.

УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне в срок на документ за внесен депозит за съдебно-автотехническата експертиза дължимата сума за възнаграждение на вещото лице ще бъде събрана от него принудително по реда на чл. 77 ГПК.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си най-малко 1 седмица преди датата на насроченото открито заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ другите доказателствени искания на ищеца.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

„Дженерали Застраховане“ АД е предявило срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД следните частични осъдителни искове: частичен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 51.13 евро – част от вземане в общ размер на 271.68 евро – остатък от регресно вземане на ищеца в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско“ по щета № *** за заплатеното обезщетение за вредите по лек автомобил марка „Пежо 3008“, с рег. № *******, причинени от ПТП, настъпило на 15.03.2024 г. в гр. Пловдив, с включени обичайни разноски, ведно със законната лихва за периода от 01.04.2026 г. до окончателното плащане; частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 11.46 евро – част от вземане в общ размер на 60.90 евро – мораторна лихва за периода от 22.06.2024 г. до 30.03.2026 г. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка „Пежо 3008“, с рег.

№ *******. Излага, че на 15.03.2024 г. в гр. Пловдив водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № *******, след изпреварване предприел маневра вдясно за навлизане в платното за движение, без да се съобрази с попътно движещия се от дясната му страна лек автомобил марка „Пежо 3008“, с рег. № *******, при което го ударил и последният бил увреден. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета № ***, по която ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 1 161.74 лв., за определянето на което сторил обичайни разноски в размер на 15 лв. Поддържа, че към момента на събитието водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № *******, е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника.

Твърди, че на 22.05.2024 г. ответникът е получил регресната покана на ответника за сумата от 601.66 евро /евровата равностойност на 1 176.74 лв. – сборът от платеното 2 застрахователно обезщетение и обичайните разноски/, но направил частично плащане – на сумата от само 329.98 евро /евровата равностойност на 645.38 лв./, поради което ищецът претендира част от неплатения остатък от регресното си вземане заедно с част от мораторната лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва наличието при ищеца на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „Пежо 3008“, с рег. № *******. Признава, че е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Фолксваген“, с рег.

№ *******. Признава настъпването на описаното в исковата молба ПТП, неговия механизъм и противоправното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. Не оспорва извършеното от ищеца плащане на обезщетение във връзка с вредите по лек автомобил марка „Пежо 3008“, с рег. № *******, от това ПТП. Признава, че е получил регресната покана на ищеца. Възразява, че отговорността му се съизмерява с вече платената на ищеца сума от 645.38 лв. /с еврова равностойност 329.98 евро/. В тази връзка възразява, че заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишено поради това, че е завишена цената на сервизния час, във връзка с което изтъква, че към датата на събитието автомобилът е бил на 5 години и не е било необходимо ремонтирането му да се извършва в официален сервиз за марката. Не оспорва количеството труд, консуматив, боя и материали за отстраняване на щетите. Поради неоснователност на главния иск оспорва и акцесорния иск.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По предявения главен иск с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните факти: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в твърдения размер за настъпило в срока на договора застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, настъпило на 15.03.2024 г. в гр. Пловдив, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото към датата на събитието е съществувала валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника.

По предявения акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже пълно погасяване на задълженията, за което не сочи доказателства.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Пежо 3008“, с рег.

№ *******; наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника за лек автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № *******; настъпване на 15.03.2024 г. в гр.

Пловдив на ПТП, предизвикано виновно от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № *******, при което бил увреден лек автомобил марка „Пежо 3008“, с рег. № *******; изплащане от ищеца на увреденото лице на застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие в размер на 1 161.74 лв., за което е сторил обичайни разноски в размер на 15 лв.; получаване от ответника на 22.05.2024 г. на покана от ищеца за извънсъдебно 3 плащане по регресната му претенция и плащане от ответника на ищеца на сума в размер на 645.38 лв.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към Съдебен център за медиация към СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4