Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 880 от 15.07.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1166/2025
Вид
Решение № 880
Подписан
15.07.2025
В сила
12.08.2025
Състав
Теодора Шишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 2 и 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 2 и 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.4, т.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • §1 т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. Варна, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110201166 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по жалба на „Лидер Груп“ ООД против НП №

792069-F790395/14.10.2024 г. на Началника на Отдел"Оперативни дейности"- Варна в ГД"Фискален контрол", с което на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 185 ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 26, ал.1, т.8 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл.118, ал.4, т.4 ЗДДС.

В депозираната жалба се сочи, че извършената проверка в обекта е била целенасочена, че при констатацията на допуснатото нарушение неговите последици са били незабавно отстранени, като е била извършена техническа настройка на фискалните устройства на дружеството чрез ограничаване „забрана“ на бутона НЗОК. Наред с това, преди напускане на обекта проверяващите уверили, че нарушението било малозначително и нямало да го санкционират, тъй като не водело до неотразяване на приходи, като въпреки това бил издаден АУАН, а впоследствие и НП. Посочват още, че разпоредбата на чл. 185, ал.1 ЗДДС предвижда санкция единствено за неиздаване на касов бон, а не за издаване на такъв с отсъстващи реквизити, поради което се претендира за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител - юрисконсулт И., който в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и обосновано. Пледира, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че е безспорно извършено 1 нарушението, описано в обжалваното НП. Излага се становище, че липсата на реквизит в касовия бон влече след себе си обективна последица – рекламация на определена стока.

Иска се присъждане в полза на АНО на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното: писмени и гласни

На 17.09.2024г. служители на НАП – сред които свид. К., извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – книжарница „АБВ Червен площад“ находяща се гр. Варна, бул. „Осми приморски полк" №85, стопанисвана от „ЛИДЕР ГРУП" ООД с ЕИК 148016613.

При проверката се установило, че за регистриране и отчитане на продажбите в обекта е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство Марка/модел Датекс DP-150 KL, регистрирано в приходната администрация с потвърждение № 4280304 от 26/06.2023г., ИНФУ DT828335 и ИНФП 02956362.

От устройството била изведена справка КЛЕН за дата 26.07.2024г., видно от която за регистрирана продажба на канцеларски материали на стойност 95.52 лева в 12:03:46часа същия ден е издаден фискален касов бон № 0006597/26.07.2024г./12:03:46 часа на стойност 95.52 лева за „канцеларски материали" с вид на плащане-НЗОК.

ФКБ№ 0006597/26.07.2024г./12:03:46 часа е отразен с начин на плащане „НЗОК", а е следвало да бъде отразен с начин на плащане „наложен платеж" какъвто е следвало да бъде действителния начин на плащане.

Посоченото неправилно отразяване било описано като техническа грешка, относно която на 26.09.2024г. била представена обяснителна бележка, в която се посочвало, че продуктът е бил изпратен с товарителница през платформата „е-маг“ като наложен платеж.

Клиентът връща продукта обратно в книжарницата с куриер. Поради това същата касова бележка е била сторнирана със сторно-фискална касова бележка №0007553 / 04.09.2024 г. в 12:52:09 ч., приложено било копие на двете фискални касови бележки.

Посочвало се още, че всички мерки за своевременно отстраняване на нарушението били взети с максимална скорост, като в рамките само на 2 работни дни от проведената проверката в търговски обект книжарница АБВ била извършена техническа настройка във функционалните възможности на всички фискални устройства, с които оперира дружеството, така че неволното повторно издаване на фискален бон в департамент НЗОК повече да НЕ Е ВЪЗМОЖНО. Приложена била и снимка на забранения вид плащане от фискалното устройство от 20 септември 2024 г.

При все това и поради наличието на друг предходен случай на подобно нарушение, за което дружеството –жалбоподател било предупредено с нарочен акт № 734071-F734001/31.10.2023г. свид. К. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 26, ал.1, т.8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството2 жалбоподател.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел служителят на НАП извършил проверката в процесния обект, въз основа на която е съставен АУАН - свид.

К., който разказа спомените си кратко, но достатъчно информативно с оглед нуждите на производството.

Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и копие на протокол за извършена проверка ведно с приложения към същия, заповеди установяващи компетентност и други.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Няма непълнота нито в описанието, нито в правната му квалификация. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Наказателното постановление на свой ред е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.

Като съобрази всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът намери, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на Лидер Груп“ ООД, като нарушение на посочената разпоредба на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

В разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез 3 издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н18/2006 г. на МФ съобразно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.

По силата на чл. 26, ал. 1 от Наредбата, фискалната касова бележка, следва да бъде четима, да съответства на образеца, даден в Приложение № 1 и да съдържа изброените реквизити, определени от нормотвореца като "задължителни", един от които е този по т. 8 а именно "обща сума за плащане и начин/и на плащане".

Макар и действително в случая да не се касае до пълната липса на реквизита по чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, се установява неправилното му отразяване, в нарушение на посочените нормативни изисквания, в издадения Фискален бон, което се субсумира в хипотезата на неспазване на реда за издаването му.

Регулираните обществени отношения са в смисъл, че лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка, която съобразно изискванията на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа нормативно установените задължителни реквизити, вкл. и тяхното вярно отразяване.

Безспорно се установява, че въззивното дружество е извършвало търговска дейност в обект – книжарница, като е регистрирана продажба на канцеларски материали на стойност 95.52 лева в 12:03:46часа на 26.07.2024г., за което е издаден фискален касов бон № 0006597/26.07.2024г./12:03:46 часа на стойност 95.52 лева за „канцеларски материали" с вид на плащане-НЗОК вместо с правилното отразяване – наложен платеж.

Нарушението се състои в липсата на дължимото поведение в определената от закона форма, каквото е освен наличието и правилното и коректно отразяване на начина на плащане. Нарушението е формално, поради което и не се изисква настъпване на вредни последици. Причината, поради която не е бил отразен правилно начинът на плащане е ирелевантна за наличието на нарушение.

Правилно е бил определен и субектът на административнонаказателната отговорност, а именно дружеството, извършващо стопанската дейност. Доколкото се касае до нарушение, осъществено от юридическо лице, в случая не се изследва въпросът за вината, тъй като отговорността му е обективна, безвиновна.

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, в редакцията й към момента на извършване на нарушението, която ал. 1 предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. /ал. 1/, а съгласно ал. 2 "Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага... имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните 4 търговци, в размер от 6000 до 20000 лв., като когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1".

В параграф 11 от ПЗР на Наредба № Н-18 изрично е посочено, че тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради което и нарушението на чл. 26, ал. 1 от нея подлежи на санкциониране по реда на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 1000 лв., поради което и това възражение не се споделя.

Правилно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя. Наказание в минималния размер би въздействало предупредително и възпитателно, както на самия нарушител за спазването на установения правен ред, така и на останалите субекти на законодателството, като прояви своята възпитателна цел.

Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.