Решение № 784 от 29.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20258002101985 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С постановеното по настоящото дело определение № 4863/ 28.10.2025г. по жалбата на Г. В.

О., подадена чрез адв.Ч. и адв. Д., до касационно обжалване е допуснато решение № 1162/27.02.2025г. по в.гр.дело № 57/2024г. на Софийския градски съд, с което след отмяна на решение № 17906/01.11.2023г. по гр. д. № 40025/2023г. на Софийския районен съд, 61 състав, поправено с решение № 19733/30.11.2023г., са отхвърлени исковете на касатора по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, предявени против „Екселор Холдинг Груп“ АД, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 100/14.07.2023г. на изпълнителния директор на „Екселор Холдинг Груп“ АД и за плащане на сумата 5 154,76 лева - обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 17.07.2023г. до 17.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2023г. до окончателното плащане.

Касационно обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящите въпроси (уточнени съобразно правомощията на касационната инстанция по т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС): За задълженията на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните, които са от значение за изхода на спора, да извърши преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и да мотивира направените въз основа на тях фактически и правни изводи.

1

По така поставените въпроси съставът на ВКС приема следното: Непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, поради това за въззивния съд (като инстанция по съществото на правния спор) съществува задължение: да извърши самостоятелен и обективен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса; да прецени доказателствата не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка; да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен да мотивира решението си, като изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС (решение № 92/06.11.2019г. по търг. дело № 2100/2018г. на І ТО, решение № 108/25.06. 2020г. по гр. д. № 1538/2019г. на ІV ГО и цитираните в тях решения на ВКС, както и соченото от касатора решение № 73/27.06.2022г. по гр.д. № 1968/2021г. на ІV ГО,), която изцяло се споделя от този състав.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Основната дейност на ответника „Екселор Холдинг Груп”“ АД е участие в процедури за възлагане на обществени поръчки в България и в чужбина и изпълнение на сключените договори; тази дейност се осъществява предимно от звено „Проекти“, в което основните длъжности са „специалист търговия“ и „мениджър проекти“. Ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор №106/04.10.2022г. на длъжността „Специалист, търговия“; с допълнително споразумение от 30.06.2023г. е преназначен на длъжността „Мениджър проекти“. Съпоставката между длъжностните характеристики на двете длъжности води до извод, че основните задължения и отговорности за длъжността „Мениджър проекти“ са идентични с трудовите задължения за длъжността „Специалист търговия“, без задължението служителят да подпомага дейността на проектните мениджъри; преди уволнението на ищеца на длъжността е „Мениджър проекти“ е имало 6 служители. Със заповед от 13.07.2023г. на изпълнителния директор на ответника, на основание чл. 121 КТ, ищецът е командирован в гр. Адис Абеба, Етиопия, с конкретно описана в заповедта задача, за не повече от 30 дни, считано от деня, следващ деня на издаването на виза; според съдържанието на заповедта най - късно в края на работния ден от получаването й ищецът е следвало да предостави паспорта си на финансовия директор за издаване на виза и организиране на пътуването. От представената имейл кореспонденция между ищеца и служители на ответното дружество е видно, че на 13.07.2023г. ищецът е уведомен, че ще пътува сам до Адис Абеба и че авиокомпанията не изисква сертификат за ваксинация; ищецът е помолен да потвърди тръгване в неделя. На 14.07.2023г. сутринта ищецът е отговорил, че има притеснения да пътува до Етиопия, тъй като след извършената от него проверка установил, че поставянето на ваксина против жълта треска е задължително и същата следва да се направи най-малко 4 2 седмици преди отпътуването, за да се изгради постваксинален имунитет; с оглед опазване на здравето си ищецът отказал да пътува до Етиопия. На 14.07.2023г. служител при ответника изпратил имейл съобщение до ищеца, с копие до още трима служители, с което поканил О. да избере начина на прекратяване на трудовото правоотношение - по взаимно съгласие или дисциплинарно. На 14.07.2023г. изпълнителният директор на ответника възложил на административния директор М. В. да извърши подбор на служители на длъжността „Мениджър проекти” във връзка с намален обем на работата. На същия ден В. изготвила докладна записка, според която във връзка с намаления обем на работа е извършила подбор между служителите, заемащи длъжността „Мениджър проекти“, като е оценен всеки един от шестимата служители по следните критерии: квалификация, начин на изпълнение на служебните задължения и справяне с поставените задачи в трудовия процес. В резултат на извършената преценка В. предложила да бъде прекратено трудовото правоотношение с О., тъй като служителят получил най-нисък резултат. Със заповед № 100/14.07.2023г. на изпълнителния директор на дружеството, считано от 17.07.2023г., ТПО на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - поради намаляване обема на работа; при връчването на заповедта ищецът е изразил несъгласието си с уволнението и посочил, че „не е налице основание за това“. От представеното копие на трудовата книжка на ищеца, както и от справката данни за Г. В. О. за периода от 01.01.2023г. до 31.08.2023г. на ТП на НОИСофия град е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател.

Според заключението на съдебно-счетоводна експертиза (оспорена от ищеца) реализираните приходи от звено „Проекти“ през първото шестмесечие на 2023г. е 27 % от реализираните приходи през предходното шестмесечие на 2022г.; през първото шестмесечие на 2023г. в ответното дружество са изготвени и подадени по-малко оферти в сравнение с предходното шестмесечие на 2022г. Въз основа на тези установявания експертът е направил извод, че е налице трайна тенденция на намаляване обема на работа, което е трябвало да се извърши от заетите лица в звено „Проекти“, поради по-малкия обем на подадени оферти по проекти през първото шестмесечие на 2023г., спрямо второто шестмесечие на 2022г.

В показанията си свидетелката М. В.-административен директор при ответника също сочи, че към 14.07.2023г. е налице значителен спад в обема на проектните предложения, които дружеството подавало; този спад на офертите се наблюдавал от около 3-4 месеца, дори още в края на 2022г. след Коледните и Новогодишни празници; намаленият обем на работата се изразявал в по-малко проекти; по-малко подадени оферти; по-малко поръчки, по които могли да бъдат класирани, да участват и да им бъде възложен договор. Свидетелката сочи, че на 14.07.2023г. по телефона изпълнителният директор й възложил да изготви докладна записка и да извърши подбор; още същия ден извършила подбора на база качества, които са показали служителите, ефективността им при подаване на проектните предложения, успеваемостта на същите и възможността да работят самостоятелно при възлагане на проектите; ищецът не показал способност и умения да работи самостоятелно, винаги работил в екип, със съдействието на колеги; ищецът нямал самостоятелно подадено проектно предложение и тъй като в процеса на работа не показал необходимите качества и 3 умения, не му е възлагано самостоятелно изпълнение или изготвяне на проектно предложение. В същото време свидетелката обяснява, че: единствената разлика в двете длъжности се състои в това, че „специалист търговия“ подпомага дейността на „мениджър проекти“, а последният има възможност самостоятелно да управлява проект, както и че характерът на работата в дружеството е такъв, че резултатът от подадени проектни предложения се наблюдава след 3-4 месеца и именно поради това не може да се прецени ефективността на един служител в първите 2 или 3 месеца от неговата работа. Уточнява, че в 800-те броя проектни предложения, посочени в докладната записка, се включват общия брой проекти, по които са работили служителите; проектните предложения се работят съвместно от няколко служители в екипи. На свидетелката е известно обстоятелството, че през юни ищецът бил командирован в Индия, но след връщането му оборудването, което бил изпратен да провери реално не работело и това наложило командироването на друг служител, който да коригира неизпълнението на ищеца. Свидетелката заявява, че ищецът бил включен в проекта за Етиопия още м.12.2022г., когато изявил желание да отиде там.

Отново подчертава, че ищецът никога не е работил по проекти самостоятелно, а винаги е бил включен в екип, няма самостоятелно възложени търгове и самостоятелна работа.

Разяснява, че отразените в докладната записка на стр. 2 „119 търга и подал 29“, означават търгове, които са му възложени заедно с още един негов колега.

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ възззивният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелката М. В. административен директор в ответното дружество. Приел е, че те се базират на преки и непосредствени впечатления и кореспондират с данните, установени и в заключението на приетата в първоинстанционното производство ССчЕ, според което е налице трайна тенденция на намаляване обема на работата на звено „Проекти”, поради по-малкия обем подадени оферти по проекти през първото шестмесечие на 2023г., спрямо второто шестмесечие на 2022г., както и заключението на приетата във въззивното производство компютърна експертиза, които е счел за компетенто изготвени, пълни и обосновани.

Предвид това е направил извод, че е налице соченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение - намаляване обема на работа в звено „Проекти”, където ищецът е упражнявал трудовите си функции на длъжността „Мениджър проекти”. Съдът е обсъдил изготвената от свидетелката В. докладна записка, както и показанията й във връзка с оценяването на служителите в звеното и е приел, че при извършването на подбора са спазени критериите, посочени в чл. 329 КТ. При направения извод за законност на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ, въззивният съд е счел за ненужно да обсъжда довода на ищеца, че е уволнен поради злоупотреба с право от страна на работодателя.

С оглед дадения отговор на процесуалноправните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване, въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната практика на ВКС. Основателни са касационните оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с необсъждане на ангажираните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и на доводите и възраженията на страните.