Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 269 от 29.12.2025, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 528/2025
Вид
Решение № 269
Подписан
29.12.2025
В сила
29.12.2025
Състав
Мая Петрова Величкова, Галина Христова Нейчева, Мария Красимирова Донева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Сливен, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Мария Кр. Донева при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА в присъствието на прокурора Х. Д. Х. и В. Д. К. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252200600528 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С Присъда Рег.№ 122 / 05.08.2025 по НОХД №1336/2024 г. по описа на СлРС подс. Ж. М. Ж. е признат за виновен в това, че на 04.03.2017г. в гр. К. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправяне на закани и обиди именно: „Кви документи, я си еби майката“, „еби си майката, айде да видим как ще ми ги вземеш и тебе ще ритам глупак такъв“, „пуснете ме боклуци“, „Г. ще ти еба майката, пуснете ме!" към служители на група „Пътен контрол“ при РУ на МВР Казанлък - младши контрольори Г. Д. Г. и П. Н. Н., като деянието е съпроводено със съпротива срещу тях като органи на властта, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред и деянието се отличава с изключителна дързост и цинизъм - престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му е наложено наказание „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки:

-„Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно: с. К., общ.

К., ул. ********************, за срок от девет месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 девет месеца.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия, с която моли за отмяна на постановената първоинстанционна присъда.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, както и че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага събирането на доказателства.

В с. з. пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и моли за потвърждаването на първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна. Счита, че в мотивите на постановения съдебен акт са изложени подробни фактически и правни изводи, основани на извършения от съда доказателствен анализ, обоснована е обективната и субективната съставомерност на престъплението по чл. 325 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, наложеното при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 от НК наказание е справедливо.

Подс. Ж. Ж., редовно призован, не се явява. Назначеният му служебен защитник поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й.

Сливенският окръжен съд като се запозна с доводите във въззивната жалба, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред въззивната инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НК намира СЛЕДНОТО:

Въззивната жалба е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Първоначално съдебното производство е образувано пред Районен съд Казанлък по внесен обвинителен акт против Ж. М. Ж. по обвинения за извършени престъпления:

- по чл. 343 ал. 1 б. „а“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК за това, че на 04.03.2017 г. в гр.К. на бул. ******************* в посока север - юг при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег.

№ ********** е нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно: чл. 21 ал.

1 – при избираните на скоростта на движение от водач на пътно превозно средство категория „В“ е забранено да превишава 50 км/ч в населено място, като управлявал автомобила със скорост 72,7 км/ч, като с деянието си по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 7 525 лева по лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № **********, собственост на ********* АД – гр. К., управляван от Я. Т. З. и имуществени вреди в размер на 46 лв. – 2 бр. бетонни бордюри за цветни лехи, собственост на община К., в общ размер на 7 571 лв.;

- по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, затова, че на 04.03.2017 г. в гр.К. на 2 бул. ******************* в посока север - юг е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег.№ ********** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ № 16-1228-000195/17.03.2016г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора;

- по чл. 325 ал.2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 04.03.2017 г. в гр.К. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправяне на закани и обиди именно: „Кви документи, я си еби майката“, „еби си майката, айде да видим как ще ми ги вземеш и тебе ще ритам глупак такъв“, „пуснете ме боклуци“, „Г. ще ти еба майката, пуснете ме!“ към служители на група „Пътен контрол“ при РУ на МВР Казанлък- младши контрольори Г. Д. Г. и П. Н. Н., като деянието е съпроводено със съпротива срещу тях като органи на властта, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред и деянието се отличава с изключителна дързост и цинизъм;

- по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от НК за това, че на 04.03.2017 г. в гр.К. е причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на Я. Т. З., изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно контузия на главата, охлузване в основата на носа, охлузване на шията.

С присъда № 27/14.05.2020г. по НОХД № 1207/20218г. по описа на РС – Казанлък подс. Ж. М. Ж. е признат за виновен по обвиненията за извършени престъпления по чл. 343в ал. 3, вр. ал. 1 от НК, по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от НК и е оправдан по обвинението по чл. 343 ал. 1 б. „а“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК. Присъдата е отменена с Решение № 260009/31.08.2020г. по ВНОХД № 1136/2020г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

След отвод на съдиите от РС – Казанлък, с определение № 8/19.01.2021г. по н.д. № 19/2021г. на ВКС, I н.о., делото е изпратено за разглеждане от РС – Стара Загора. След отвод на съдиите и от този съд, с определение №108/07.07.2021г. по к.ч.н.д. № 606/2021г. на ВКС, III н.о., делото е изпратено за разглеждане от РС – Сливен.

Първоначално съдебното производство в Районен съд - Сливен е образувано на 14.07.2021 г. по внесения от РП - Казанлък обвинителен акт против Ж. М. Ж. с описаните по – горе четири обвинения. В съдебно заседание по образуваното НОХД № 874/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен поради изтекла погасителната давност съдът е прекратил наказателното производство водено срещу подсъдимия за извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б. „а“, вр. чл. 342 ал.1 от НК. Определението е влязло в сила. Делото е приключило с присъда № 189/20.12.2023 г., с която подс. Ж. е признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 325 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което да изтърпи при първоначален строг 3 режим и в извършването на престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес гр. К., общ. К., ул. ******************** за срок от шест месеца, като се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично. 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание по влязла в сила присъда по НОХД № 680/2019 г. на Казанлъшкия районен съд и така определените две наказания, а именно най-тежкото от тях - „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца при първоначален строг режим. Със същата присъда подс.Ж. е оправдан по обвинението по чл. 343в ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Съдът се е произнесъл по приложение на чл. 68, ал. 1 от НК като е привел в изпълнение определеното на подсъдимия общо наказание по ЧНД № 1296/2019 г. на Казанлъшкия районен съд „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи отделно при първоначален строг режим и е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Не е подаден протест срещу присъдата в оправдателната й част.

По инициирано от защитника на подсъдимия въззивно производство, присъда е отменена с Решение № 213/29.10.2024г. по ВНОХД № 156/2024г. по описа на СлОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд от стадия на разпоредителното заседание.

Образувано е НОХД № 1336/2024г. по описа на СлРС.

В разпоредително заседание от 02.06.2025г. районният съд е приел, че съдебното производство касае повдигнатите с обвинителния акт обвинения за престъпления по чл. 343в ал. 3, вр. ал. 1 от НК, по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от НК. Прекратил е наказателното производство срещу подс. Ж. по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от НК поради изтекла давност, като определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Още преди постановяване на Решение № 213/29.10.2024г. по ВНОХД № 156/2024г. по описа на СлОС е била изтекла давността по чл. 81 ал. 3, вр. чл.

80 ал. 1 т. 4 от НК и относно повдигнатото обвинение за престъпление по чл.

343в ал. 3, вр. ал. 1 от НК (за което предвиденото наказание е лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева), а преди даване ход на съдебното следствие пред първоинстанционния съд с Решение № 7 от 12.06.2025 г. по к. д. № 26/2024 г. на КС, обн. ДВ бр. 50 от 20.06.2025 г. разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 от НК е обявена за противоконституционна.

В съдебно заседание на 05.08.2025г. районният съд правилно е приел, че наказателното производство, водено против подс. Ж. за престъпленията по чл.

343 ал. 1 б. „а“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК и по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от НК е прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване. Погрешно обаче е приел, че е оправдан с влязла в 4 сила присъда № 189/20.12.2023г. по НОХД № 874/2021г. на СлРС по обвинението за престъпление по чл. 343в ал. 3, вр. ал. 1 от НК, тъй като същата присъда не е влязла в сила, а е била отменена от въззивната инстанция изцяло, включително в оправдателната й част. Районният съд е дал ход на съдебното следствие по повдигнатото с обвинителния акт на РП – Казанлък обвинение с правна квалификация чл. 325 ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В същото съдебно заседание е постановена и обжалваната Присъда Рег.№ 122 / 05.08.2025 по НОХД №1336/2024 г. по описа на СлРС.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Основните фактически констатации на СлРС са правилно установени, не са допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл.

305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

След извършен собствен анализ на доказателствата, въззивният съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която в главните за предмета на доказване обстоятелства не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

Подс. Ж. М. Ж. е на 58 години, български гражданин, със средно образование, не женен, не работи. Живее в гр. К., общ. К., ул.