Решение № 577 от 02.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2321/2022
- Вид
- Решение № 577
- Подписан
- 02.05.2023
- В сила
- 31.07.2025
- Състав
- Цветанка Бенина
Цитирани разпоредби
- чл. 20, ал. 4 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 60, ал. 1 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 63 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 64 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 65 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 65, ал. 2 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 66, ал. 6 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл.68 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 68, ал. 3 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 70 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 71, ал. 1 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 94, ал. 1, т. 8 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 625 · Търговски закон
- чл. 647, ал. 1, т. 4 · Търговски закон
- чл. 688, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 694 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 7 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 577 гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20221100902321 по описа за 2022 година
Производството е по чл.68 ЗБН.
Производството е образувано по възражение на П.Х. АД /н./ чрез М. В. – назначена за постоянен синдик, против отказ на синдиците на КТБ АД /н./ да включат предявени от дружеството вземания в списъка на приетите вземания. Излагат се твърдения, че вземанията на възразилото дружество са били предявени с молба с вх. № 1538/18.11.2022 г. с общ размер на сумите по тях от 61571375.50 лв., от които 177 119.94 лв. – комисионни по издадени банкови гаранции; 58 055.56 лв. – лихва за просрочена главница; 16 200 лв. – лихва за редовна главница; 60 000 000 лв. – просрочена главница; 1 320 000 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение и 12 600 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за което КТБ АД /н/ е осъдено да заплати с прекратително определение по т.д.№ 6679/2016 г. по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав. Възразилият кредитор сочи, че бил уведомен с Писмо с изх. № 1618/30.11.2022 г. от синдиците на КТБ АД /н/, че с оглед пропускане на преклузивните срокове по чл. 63 и чл. 65 ЗБН, предявяването на вземанията се явява процесуално недопустимо. Във възражението си при оспорване на отказа дружеството кредитор излага, че така предявените вземания са установени с влязло в сила решение № 418/26.08.2019 г. по т.д.№ 327/2017 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е признато за недействително по отношение на кредиторите на П.Х. АД /н/ извършеното от последното учредяване на особен залог в полза на КТБ АД /н/ с договор от 30.10.2013 г. върху 51 680 352 броя обикновени поименни безналични акции с право на глас, представляващи 47,3% от капитала на „П.“АД, с цел обезпечаване на задълженията на „Н. П.“ЕООД /н/ към банката по сключен рамков договор за издаване на банкови гаранции и акредитиви в 1-годишния период преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ и не по-рано от датата на неплатежоспособността. Сочи, че в съдебното решение е установено, че изпълнението върху акциите предмет на особения залог е извършено в хода на изп.д.№ 3045/2013 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, като с постъпилата сума от продажбата на акциите е извършено погасяване на задълженията 1
– предмет на принудителното изпълнение, като в това число и вземането на КТБ АД /н/ в размер на сумата от 61 571 375.50 лв., плащане за погасяването на което е извършено от съдебния изпълнител с платежно нареждане от 10.12.2013 г. Това е довело до намаляване масата на несъстоятелността и увреждането на кредиторите на „П.Х.“АД /н/. Предявеното вземане в размер на сумата в посочения размер е с оглед плащането й без основание или на отпаднало основание, предвид постановеното със съдебното решение на ОС – Стара Загора. Във възражението се излагат доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗБН синдикът дължи да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН с вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 ЗБН, по чл. 68, ал. 3 ЗБН или по чл. 20, ал. 4 ЗБН, ако с решението се признава претендираното от кредитора вземане към банката. Сочи, че така цитираната разпоредба установява общия принцип, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката, чиито вземания са възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, както и вземания за разноски на кредиторите в производството по несъстоятелността. Твърди, че са налице неизчерпателно изброени изключения от това правило, сред които и безспорните по размер вземания, установени с влязло в сила решение след откриване на производството по несъстоятелност на банката, подлежащи на удовлетворяване по реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.
В проведеното по делото о.с.з. от 30.03.2023 г. ответната страна по възражението – КТБ АД /н/ оспорва същото по допустимост и основателност, като излага съображенията си и в писмен вид в представено по делото становище. В тази връзка излага съображения, че съдебното решение, с което е признат за недействителен по отношение на кредиторите на „П.Х.“АД/н/ договор за особен залог от 30.10.2013 г. не е основание за възникване на вземането му към КТБ АД /н/, като обуславя основателността на осъдителен иск, който дружеството е легитимирано да предяви за връщане в масата на несъстоятелността на неоснователно получената сума при реализиране на обезпечителната мярка. Уважаването на този иск би имало за последица възникване на вземане към банката след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Освен това, излага, че не е предвиден ред в ЗБН за предявяване и респ. включване в списъка на приетите вземания на такова вземане.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира следното фактическа и правна страна:
Вземането по постановения отказ – предмет на възражението в настоящото производство, е предявено с молба с вх. № 1538/18.11.2022 г. от „П.Х.“АД /н/, искането в която е обосновано с наличието на постановено решение от 26.08.2019г. по т.д.№ 327/2017г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е признато за установено на основание чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ за недействително учредяването на особен залог в полза на КТБ АД /н/ от 30.10.2013 г. върху 51 680 352 обикновени акции от капитала н а „П.Х.“АД/н/ за обезпечаване на чуждо задължение. Изложено е, че с протокол от 10.12.2013 г. по изп.д.№ 3045/2013 г., към което са присъединени и други изпълнителни дела, е извършено погасяване на задължения към КТБ АД /н/ в размера на сумата от 61 571 375.50 лв. с извършен банков превод с основание – права на заложен кредитор. Предвид невъзможността акциите да се върнат в масата на несъстоятелността, поради придобиването им от трето лице, обуславя предявяване на вземането в размер на тяхната парична равностойност при реализираната продан в изпълнителното производство. Излага, че вземането има характер на нововъзникнало въз основа на влязло в сила решение по иска по чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ и предявено в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, предвид липсата на специални норми в ЗБН относно вземания, възникнали след сроковете по чл. 64 и чл. 65 ЗБН.
2
Възражението по чл. 68, ал. 3 ЗБН се явява процесуално допустимо, като изходящо от легитимиран за това правен субект – „П.Х.“АД /н/ - в качеството му на кредитор с предявено вземане, като е депозирано в срока за това – 14-дневен съгласно нормата на чл. 60, ал. 1 ЗБН, считано от датата на уведомяването му за отказа.
Произнасянето на синдика относно отказа му за включването на вземането в списъка с приети вземания съдът приема, че се съдържа в писмо с изх. № 1618/30.11.2022 г., като не е необходимо включването му в списъка с неприети вземания, в който смисъл е константната съдебна практика на ВКС.
При служебно извършена справка настоящият съдебен състав установи вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ решение № 2314/25.10.2016 г. по т.д.№ 83/2014 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е открито производство по несъстоятелност на „П.Х.“АД/н/.
При така възприетото от фактическа страна по делото е безспорно установено, че след датата на постановяване на решението за откриване производство по несъстоятелност на „П.Х.“АД /н/ - 25.10.2016 г. е постановено решението на ОС – Стара Загора, с което е обявената относителната недействителност на договора за особен залог, а именно на дата – 26.08.2019 г., като е влязло в сила на 13.12.2021 г. При това положение, на основание чл. 70 ЗБН признатото с него вземане в полза на кредитора на КТБ АД /н/ би имало характер на нововъзникнало такова, което не би могло да бъде оспорвано в това производство и се дължи включването му от синдиците в допълнителен на приетите вземания.
В случая, обаче, със съдебното решение е призната относителната недействителност на договора за особен залог, което не води до автоматичното преминаване обратно в патримониума на дружеството – собственик на акциите поставени в особен залог или на тяхната парична равностойност, за която са били продадени в хода на изпълнителното производство. За да бъде приет за установен размерът на сумата в приложение на чл. 70 ЗБН, подлежаща на възстановяване при отпадане на основанието, на което е придобита, необходимо е да бъде постановено решение в този смисъл, а именно осъдително такова. Видно от изложеното във възражението, в сумата в посочения общ размер, освен главницата са включени и суми за начислени лихви, разноски, комисионни по издадени банкови гаранции, чиято дължимост следва да бъде доказана и приета за установена, като не се касае само за връщане на сумата, съобразно паричната равностойност на акциите, както се твърди във възражението.
Производството по реда на чл. 68 ЗБН, макар и особено, има характер на исково такова, като с оглед изложеното в мотивите по-горе, възражението срещу отказа на синдика да включи в списъка на приетите вземания сумата от 61571375.50 лв. се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Не се твърди, а и не се и установява дължимостта на сумата в полза на предявилия вземането кредитор да е установена с влязло в сила решение. В проведено исково производство по предявен иск с такъв предмет ответникът – дружеството в несъстоятелност, би могло в своя защита да възрази, че дължи с оглед погасяване на вземането или да направи друго свое правопогасяващо възражение, което да бъде взето предвид при разглеждане съществото на спора.
Останалата част от предявените вземания касаят разноски, сторени в хода на изпълнителното производство по реализиране на обезпечителната мярка, които биха могли да бъдат претендирани като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно събрани разноски по изпълнението и също не се явяват пряка последица от постановяване на съдебното решение за прогласяване недействителността на договора за особен залог, а следва да бъдат установени евентуално в отделно производство.
3
Производството по възраженията по чл. 66, ал. 6 от ЗБН е аналогично на производството по установителните искове по чл. 694 от ТЗ, тъй като има за предмет спор, свързан със съществуване на прието/неприето вземане, който се разрешава със сила на пресъдено нещо с постановеното по възражението решение, което е задължително в отношенията между длъжника и кредиторите в производството по несъстоятелност. Възражението по чл. 68, ал. 3 ЗБН като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Същото е обосновано със задължителната сила на пресъдено нещо на признатото в отношенията между страните със съдебното решение в приложение чл. 70 ЗБН, което според съдебния състав не се явява годно за установяване на вземането в предявения размер.
Относно разноските: В приложение чл. 694, ал. 7 ТЗ държавната такса за производството следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на възразилия кредитор „П.Х.“АД /н/ в размер на сумата от 2 462 855.02 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ възражението по чл. 66, ал. 6 ЗБН на „П.Х.“АД /н/, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, ул. ****, против отказа на синдиците на „КТБ“АД /н/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ****, да включат в списъка на приети вземания сумата в общ размер на 61571375.50 лв., от които 177 119.94 лв. – комисионни по издадени банкови гаранции; 58 055.56 лв. – лихва за просрочена главница; 16 200 лв. – лихва за редовна главница; 60 000 000 лв. – просрочена главница; 1 320 000 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение и 12 600 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за което КТБ АД /н/ е осъдено да заплати с прекратително определение по т.д.№ 6679/2016 г. по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав, предявени с молба на кредитора „П.Х.“АД /н/, ЕИК: ****, с вх.
№ 1538/18.11.2022 г.
ОСЪЖДА „П.Х.“АД /н/, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление – гр.
Варна, ул. ****, да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по бюджетна сметка на Софийски градски съд сумата от 2 462 855.02 лв. – държавна такса.
Разпечатката съдържа 28 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10ee5017-1c1a-436c-8ddc-3ac6c1eb425b