Решение № 6083 от 29.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6083 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело № 20211100513634 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № ІІ – 55 – 20100043/20.04.2021 г. на СРС, 55 с - в, по гр. д. № 29472/2020 г., „Б. Х. - Typс“ ЕООД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на С. А. У., ЕГН **********, следните суми: на основание чл. 128, т. 2 от КТ - сумата 211. 97 лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за м. май 2019 г., както и на сумата 841.54 лева - неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юни 2019 г., на основание чл. 215 КТ - сумата 1 779. 80 лв. - командировъчни разходи за периода 10.06.2019 г. 05.07.2019 г., а на основание чл. 224, ал. 1 КТ - сумата 270 л в . - обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 12.12.2019 г. - подаване на исковата молба до окончателното плащане и за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК.

С решението искът по чл. 224, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над присъдения до пълния заявен размер от 450 лв.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника „Б. Х. - Typс" ЕООД в частите, в които исковете се уважени, с доводи, че е необосновано и незаконосъобразно постановени в тези части. Излага съображения, че съдът неправилно е дал вяра на гласните доказателства на ищеца и не е кредитирал тези на ответника. Излага доводи, че решението е основано само на доказателствата, представени от ищеца.Поддържа, че по делото е установено, че между страните са подписани два трудови договора и допълнителни споразумения към тях, като първото правоотношение е прекратено по молба на ищеца. Сочи, че е установено, че ищецът е полагал труд в Германия, при немското дружество STAU-BAU, което е било контрагент на ответника. Неправилно СРС не е кредитирал факта, че ищецът е 1 получавал авансови плащания от третото лице, за сметка на ответника. Нелогични и неясни са изводите на съда относно кредитиране на свидетелските показания. Не се установява работодателят да е поемал задължения да изплаща храна на работниците.

Моли да се отмени решението в оспорената част, като вместо това се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете. Не претендира направените по делото разноски, но прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна, ако надвишават минималните размери по НМРАВ.

Въззиваемата страна - ищеца С. А. У. , чрез представителя си е подал отговор на въззивната жалба, в срока по чл. 263 ГПК, в който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че съдът е съобразил решението си с материалния закон и събраните по делото доказателства, от които се установява, че претенциите му са доказани по основание и размер. Безспорно е установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение и претендираните суми му се дължат от работодателя.

Основателността на претенциите се установява от писмените доказателства, включително от заключението на ССчЕ. Установява се също, че при проверката на „Инспекцията по труда“ са констатирани нарушения при работодателя относно изплащане на трудови възнаграждения, обезщетения за платен отпуск и командировъчни, пропорционално на отработеното време. Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение в оспорените части. Не претендира разноски за въззивното производство.

Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

От районния съд са разгледани обективно съединени искове по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение, по чл. 224, ал. 1 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и по чл. 215 КТ - за командировъчни суми.

В рамките на проверката, която следва да осъществи въззивният съд върху обжалваното решение по чл. 269 ГПК, настоящият състав намира, че решението е валидно и допустимо постановено. По законосъобразността на решението съдът е обвързан с изложеното във въззивната жалба. Съдът следи и без довод за допуснати нарушения на императивни материално правни норми.

Решението се оспорва от работодателя - ответник само в уважителната част, поради което в останалата отхвърлителна част е влязло в сила.

Не е било спорно и от доказателствата се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение по договор от 15.05.2019 г. за неопределено време, въз основа на който ищецът е постъпил на работа при ответника на длъжност монтажник - скеле и предпазни мрежи на пълно работно време и при договорени 20 работни дни платен годишен отпуск. Основното месечно трудово възнаграждение било определено на 3 000 лв.

Със заповед № 2/10.06.2019 г. работодателят е командировал служителя на работа в Германия за 28 дни (до 07.07.2019 г.) Не е било спорно, че командировъчните на ищеца възлизат на 35 евро на ден, както и че ищецът е заминал да работи в Германия, за което са събрани и свидетелски показания.

Според приложено платежно нареждане от 03.06.2019 г., работодателят е заплатил по банковата сметка на работника сумата от 952 лв., а с платежно нареждане от 27.06.2019 г. и сумата от 1 370 лв.

Приложена е в превод и справка от немския контрагент, относно отработените от ищеца часове в Германия за периода 24.06.2019 г. - 30.06.2019 г.

2

Не е спорно, също така, и от заповед № 1/28.06.2019 г. на работодателя се установява, че трудовото правоотношение със С. У. е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ.

Основният спор, пренесен и във въззивното производство, касае въпроса има ли неизплатени остатъци от трудово възнаграждение за м. 05 и м. 06.2019 г., обезщетение за неизползван отпуск и командировъчни разходи и в какъв размер.

По съществото на спора и като съобрази становищата на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното :

По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ :

В чл. 128 КТ е установено п о императивен начин основното задължение на работодателя да изплаща на работника (служителя) уговореното в трудовия договор възнаграждение като насрещна престация за предоставената и използвана работна сила от страна на служителя в съответствие с уговореното по трудовото правоотношение.

Настоящият състав се солидаризира с изводите на СРС, че по делото не е оборена презумцията, че работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения по правоотношението с работодателя. Този извод се подкрепя и от приетата по делото справка от немското дружество за отработените часове до 30.06.2019 г., която удостоверява, че ищецът е работил през процесния период. В тежест на работодателя е било да установи, че е заплатил изцяло дължимото се трудово възнаграждение за положения труд в процесния период.

Относно размерът на дължимото възнаграждение, съставът приема, че основателно СРС е съобразил ССчЕ, която не е оспорена от страните и съдът кредитира.

След проверка на ведомостите в дружеството – работодател и счетоводството на ответника, вещото лице е установило, че дължимото нетно трудово възнаграждение за м. 05.2029 г. е в размер на 1 163, 97 лв. за 10 дни, а това за м. 06.2019 г., за 19 дни, е в размер на 2 211, 54 лв. или общо дължимото възнаграждение за процесния период е 3 375, 51 лв. Вещото лице е констатирало, че на ищеца се преведени на 27.06.2019 г.

1 370 лв. с основание възнаграждение, както и сумата от 952 лв. по банка, с основание захранване на сметка или общо 2 322 лв., при дължими за периода 3 375, 51 лв. или остават незаплатени 1 053, 51 лв.

Според заключението незаплатеното нетно трудово възнаграждение за м. май 2019 г. е в размер на 211. 97 лв., при начислено такова от 1 163. 97 лв. и платени по банков път 952 лв. на 03.06.2019 г., а незаплатеното нетно трудово възнаграждение за м. юни 2019 г. е 841. 54 лв. при начислено такова от 2 211. 54 лв. и платени по банков път 1 370 лв. на 27.06.2019 г.

Като съобрази представените пред СРС доказателства, въззивният съд също намира, че от дължимото на ищеца възнаграждение за м. юни 2019 г. не следва да приспада сума от 200 евро, доколкото по делото не е установено по категоричен начин с надлежни писмени доказателства, че такава сума е заплатена на ищеца с основание – трудово възнаграждение за процесния период. Задължение на работодателя е било да изиска от немския съконтрахент доказателства за извършеното плащане, каквито не са представени по делото.

Следователно е обоснован и съответен на доказателствата извода, че исковете за заплащане на трудово възнаграждение са основателни за следните суми : за м. май 2019 г. за размер от 211. 97 лв., а за м. юни 2019 г. – за размер от 841. 54 лв. Въззивният 3 състав не намира основание за промяна изводите на СРС.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ :

Такова обезщетение се дължи при прекратяване на трудовия договор, независимо от основанието и ако ищецът не е ползвал съответния платен годишен отпуск за периода.

В случая правоотношението с ищеца е прекратено, като не се спори и по факта, че ищецът е имал неизползван платен годишен отпуск от 2 дни за 2019 г.

Според експертизата дължимото обезщетение за полагаемите два работни дни неползван платен годишен отпуск за 2019 г. е в размер на 270 лв., за които искът законосъобразно е уважен.

По иска по чл. 215 КТ за заплащане на командировъчни разходи, въззивният съд намира следното :

Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерски съвет в съответните Наредби.

Не се спори и вещото лице по счетоводната експертиза е посочило, че размерът на този разход за работодателя е по 35 евро на ден, съгласно НСКСЧ. Експертизата е посочила, че за периода 10.06.2019 г. - 28.06.2019 г. (датата на заповедта за прекратяване на трудовия договор), командировъчните възлизат на 1 231, 17 лв.

СРС е приел, че такива разходи се дължат на ищеца от 10.06.2019 г. до 05.07.2019 г. (както са поискани в исковата молба), като ги е определил в размер на 1 779, 80 лв., по реда на чл. 162 ГПК

Тъй като във въззивната жалба не са изложени никакви конкретни оплаквания срещу решението на СРС в тази част, настоящият състав не намира основание за промяна в изводите на СРС по въпроса за дължимостта и размера на командировъчните разходи по чл. 215 КТ.

Доколкото изводите на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение е законосъобразно постановено – не са допуснати посочените във въззивната жалба нарушения на материалния закон и решението следва да се потвърди както е постановено в оспорените части. С оглед изхода от спора, същият извод се налага и по отношение на присъдените с решението в тежест на ответника разноски за СРС.

По разноските пред СГС:

Тъй като жалбата няма да бъде уважена, разноските се дължат в полза на ищеца въззиваема страна. Доколкото той не претендира разноски, такива не се присъждат в негова полза.

Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ – 55 – 20100043/20.04.2021 г. на СРС, 55 с - в, по гр. д. № 29472/2020 г., в частите, в които „Б. Х. - Typс“ ЕООД, ЕИК *******, е осъден да заплати на С. А. У., ЕГН **********, следните суми: на основание чл. 128, т. 2 от КТ - сумата 211. 97 лв. - неплатено нетно трудово възнаграждение за м. май 2019 г., както и на сумата 841.54 лева - неплатено нетно трудово възнаграждение за м.

4 юни 2019 г., на основание чл. 215 КТ - сумата 1 779. 80 лв. - командировъчни разходи за периода 10.06.2019 г. - 05.07.2019 г., а на основание чл. 224, ал. 1 КТ - сумата 270 лв. - обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 12.12.2019 г. - подаване на исковата молба до окончателното плащане и за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в отхвърлителната част, като неоспорено от ищеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Разпечатката съдържа 54 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10edb5a9-f969-4bfa-8d2c-818df7ab7ab3